По въпроса за подаръци на учители, през годините съм получавала сувенири, от които почти нищо не съм запазила. Но пък си пазя снимки на класа в рамка, картички с благодарности и призове от рода " Най-добрата госпожа" , обикновени листове от тетрадка с нарисувани сърце или букет с думите "Обичам Ви, госпожо!" Докато съм жива ще си ги пазя.
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Аз не коментирах Куко. Коментирах реакцията на PureLove - попикала се от смях как може да се подари такъв евтин подарък.
Нелеп е подаръка, не стойността.
Както съм писала,.върни се пак да зацепиш, може и по една милка голяма и картичка.Което е 5 лв. Но не стойността, а стила е важен! На 20+ и от тия ужасни ( и на вкус) фигури е нелепо.По- добре зрънчо с играчка
).Да, и 10 лв е смешно за голям човек.По- добре- нищо като банкнота.Пълна безвкусица..
Куко, за момчето също може да вземеш комплект- дезодорант+душ гел примерно.Хем ще са с еднакви подаръци.
^ Не ми се иска, но ще се съглася
Макар че аз лично обичам и дезодоранти, и душ гелове, и всякакви такива "глезотийки." Само че рядко могат да са подбрани адекватно такива неща.
Ненавиждам пари в плик.
Но иначе, 20лв, 20, ще изям една пица. Какво толкова. Точно хора на 20+ не могат да очакват да им се дават стотачки, щото би трябвало сами да могат да си позволят нещо по- скъпо, а не да чакат на далечни роднини подаяния. Това е мини жест- да се почерпиш някъде една торта или пица.
Макар че аз лично обичам и дезодоранти, и душ гелове, и всякакви такива "глезотийки." Само че рядко могат да са подбрани адекватно такива неща.
Ненавиждам пари в плик.
Но иначе, 20лв, 20, ще изям една пица. Какво толкова. Точно хора на 20+ не могат да очакват да им се дават стотачки, щото би трябвало сами да могат да си позволят нещо по- скъпо, а не да чакат на далечни роднини подаяния. Това е мини жест- да се почерпиш някъде една торта или пица.
На 19 годишен тийнейджър може да се подари интересен пъзел и изискан шоколад. Ама нали бързаме с клишетата първо...
Веднага давам пример за готин пъзел, но не като съвет към ситуацията (защото подаръкът трябва да е съобразен с интересите на човека). Давам идеята, за да се опитате да излезете от рамкирането на нещата. Подарявала съм такъв пъзел, винаги привлича вниманието.
Веднага давам пример за готин пъзел, но не като съвет към ситуацията (защото подаръкът трябва да е съобразен с интересите на човека). Давам идеята, за да се опитате да излезете от рамкирането на нещата. Подарявала съм такъв пъзел, винаги привлича вниманието.
Скрит текст: 
Много ме тормози един въпрос напоследък. Родителите на приятеля ми живеят далече, но им ходим на гости. Винаги нося нещо за къщата и за тях за подарък.
Сега ще ходим за Коледа и съответно отново сама реших, избрах, купих подаръци. Това преди 15-тина дни. При което приятеля ми ми заявява "Ами те казаха да не носим нищо. защото няма да има кога да вземат нещо за нас".
Ами ок, хубаво, аз така или иначе вече съм решила да направя жест. Проблемът е, че те като идват у нас никога нищо не са направили като жест...
Не искам нито скъпи ,нито големи подаръци, искам уважение от тях. Сега са се похвалили и с подаръка за племенника му. Иначе за нас нямало кога да вземат нещо.
Обидно ми е, НЕ искам да се охарчват или мислят кой знае какви подаръци, но за мен е ЖЕСТ за Коледа да подариш нещо. Даже и просто едни ръкохватки.
Моите родители винаги му правят подаръци, даже и без повод, и за Коледа доста го зарадваха. Неговите нито оценяват отношението към сина им, нито уважават мен.
Пак казвам не ми е до материалния подарък,който ще получа, а до уважението и жеста. И може би нямаше да се засегна, ако не беше хвалбата за подарък на племенника му, и репликата, че 20 дни преди празника нямало да има време да отидат до магазина да изберат нещо ....
Въпросът ми е как бихте тълкували ситуацията и какво бихте направили?
Сега ще ходим за Коледа и съответно отново сама реших, избрах, купих подаръци. Това преди 15-тина дни. При което приятеля ми ми заявява "Ами те казаха да не носим нищо. защото няма да има кога да вземат нещо за нас".
Ами ок, хубаво, аз така или иначе вече съм решила да направя жест. Проблемът е, че те като идват у нас никога нищо не са направили като жест...
Не искам нито скъпи ,нито големи подаръци, искам уважение от тях. Сега са се похвалили и с подаръка за племенника му. Иначе за нас нямало кога да вземат нещо.
Обидно ми е, НЕ искам да се охарчват или мислят кой знае какви подаръци, но за мен е ЖЕСТ за Коледа да подариш нещо. Даже и просто едни ръкохватки.
Моите родители винаги му правят подаръци, даже и без повод, и за Коледа доста го зарадваха. Неговите нито оценяват отношението към сина им, нито уважават мен.
Пак казвам не ми е до материалния подарък,който ще получа, а до уважението и жеста. И може би нямаше да се засегна, ако не беше хвалбата за подарък на племенника му, и репликата, че 20 дни преди празника нямало да има време да отидат до магазина да изберат нещо ....
Въпросът ми е как бихте тълкували ситуацията и какво бихте направили?
Ще реша, че са невъзпитани хора.
Ще реша и да не купувам повече никакви подаръци.
Така бих постъпила аз.
Ще реша и да не купувам повече никакви подаръци.
Така бих постъпила аз.
Като изключим подаръците - лошо ли се отнасят с теб? Не те ли уважават?
Просто различни семейни навици са това. Племенникът предполагам, че е дете, може би купуват подаръци само за децата в семейството.
Подаръци според мен се правят от вътрешна необходимост, от любов, от желание да зарадваш, но не са нещо задължително, нито трябва да се приравняват с уважение.
Не мисля, че си в позиция да налагаш на възрастни хора как да празнуват и да се сърдиш, че не реагират като теб. През годините, когато не си била около тях, те са си изяснили тези неща помежду си. Пък ти си решавай за себе си, дали да подаряваш занапред.
Въобще подарък=уважение ми звучи много старомодно, чак обида да има... Не си пренебрегната ти специално, такъв им е обичаят. Добър или лош - това си е тяхното семейство.
Просто различни семейни навици са това. Племенникът предполагам, че е дете, може би купуват подаръци само за децата в семейството.
Подаръци според мен се правят от вътрешна необходимост, от любов, от желание да зарадваш, но не са нещо задължително, нито трябва да се приравняват с уважение.
Не мисля, че си в позиция да налагаш на възрастни хора как да празнуват и да се сърдиш, че не реагират като теб. През годините, когато не си била около тях, те са си изяснили тези неща помежду си. Пък ти си решавай за себе си, дали да подаряваш занапред.
Въобще подарък=уважение ми звучи много старомодно, чак обида да има... Не си пренебрегната ти специално, такъв им е обичаят. Добър или лош - това си е тяхното семейство.