?Въпроси всякакви за СО?

Това ми напомня на една моя позната, която има сватове чужденци, отиваше при тях за Коледа. Да кажа, че жената е много стисната. Та тя разказваше и убеждаваше всички, че няма нищо да носи, защото било страшно просташко да носиш подарък на човек, който не познаваш добре и не знаеш какво ще му хареса. Просто, самото носене на подаръци било дълбока балканщина, и тя нямало да се излага по този начин. Така и замина с празни ръце, само с по един български шоколад на децата. Интересно защо, когато снаха и идва в България носи подаръци на всички, сигурно се съобразява с балканските нрави

Тя зрели хора на 50+ няма да превъзпита. Като говорим за добри обноски - да, в тях се включва и необсъждането на свекъри по форуми, както и някаква щедрост на духа. В нейното си семейство може да въведе каквито си ще правила и обичаи.


Това много ще ги трогне. Примрели са сигурно за подаръци.

И кое ни е вещественото на нас точно и крайното, в коментарите? Или като няма какво да се каже - опираш точно до нормите, които уж отричаш и се пробваш да ни изкараш меркантилни и прости ... но нали това беше лично виждане, според тебе ... какъв ще си точно? А и коментара ти е малко краен ... Хипокритов, някак ...

Първият ми коментар е по споделеното от анонимната. 
 
Никакви норми не отричам, Салсиша. Те са въведени, за да се получи някакво що годе приемливо поведение всред другите,но не мога да подмина надграждането, което ви убягва. Отношението се изразява не само в размяна и носене на подаръци, за да му придавате чак такъв смисъл, да се стига включая до коментари, в които се плаши с някакви велики шефове на големи чужди компании, дето нямало да ни/ви вземат на работа или определения като "толерастко". 
 Възпитанието би следвало да пооглади и прикрие характеровите липси и недостатъци, не да ги подсили и прояви. Така че със или без подаръци, темата е съвсем друга. не мисля,че сте разбрали  проблема на анонимната, който се изразява в усещане за неуважение към нея, защото не й правят подаръци... Съвети да си реши проблема може да помогнат. Коментари, остри и осъждащи свекърите или пък пишещите тук за липсата им на възпитание категорично не й помагат да погледне от друг ъгъл, защото очевадно гледката от тоя й образува неприятни усещания. 
В общуването си с хората, всеки най-забележимо изявява повече неодяланите се страни, невъзпитаните, така да се каже. Най-много те правят впечатление, нали!? Дори и тук.

Последните 10 страници могат да послужат за основа на нов сезон за мадам Бюфет и нейното левашко натягане по въпросите на етикета.

Аз също съм в такова положение от няколко години, но след първите празници заедно разбрах мисленето на роднините на мъжа ми и не ми е тежко, че няма подаръци. Даже ми става неудобно да нося подаръци. В моето семейство се подаряват подаръци с повод или просто защото нещо ти е харесало за другия и знаеш, че има нужда. На първата Коледа при мъжа ми донесохме подаръци. На родителите му не им стана приятно, защото нямаше с какво да отвърнат. Аз не съм си и помисляла, че може да им е неприятно. На следващия ден ни хвърлиха по една банкнота от неудобство. За мен пък е по-обидна банкнотата, отколкото липсата на подарък. В неговото семейство пък банкноти се раздават по лични празници.
За тази Коледа взехме подаръци за моето семейство, за неговото не сме взимали, въпреки че баща му е и именник. Просто се примирих, че такива са им навиците. Не ме е обиждало, че нямам подарък, тъй като семействата са различни и с различни навици

Questar, аз пък ще дам друга гледна точка от личен опит.  Майка ми и баба ми буквално робуваха на етикета и това скапваше много празници. Създаваше се ненужно напрежение, защото къщата трябваше да е изчистена до блясък, да се  приготви тристепенно меню, да се извади сервизът от костен порцелан, да се изгладят изключително ценни покривки, ръчно украсени през 40-те на миналия век. Те, разбира се, в никакъв случай не трябваше да се  капят. Ами за едно дете такъв празник създаваше само ограничения и чувство все едно си на изпит.  Исках бързо да свърши. Не помня подаръците и глъчката,  а укорителния поглед на баба ми,  щом си сложа лактите на масата или се отпусна на стола. Майка ми мразеше да кани гости и това се случваше много рядко, защото означаваше минимум цял ден приготовления. Сигурно, заради всичко това, съм в другата крайност. Ползвам евтини чинии, чаши и покривки. Имам компания от 20 години,  близки хора, с които обикновено заедно пазаруваме и слагаме масата,  независимо у кого сме. Децата търчат и разхвърлят, мажат се, чаши и чинии са се трошали,  но си изкарваме в пъти по-добре,  отколкото на изисканото "гости" от детството ми. Еснафщина означава дребнавост и тесногръдие и според мен, някои норми от етикета са израз точно на еснафщина. Неслучайно с времето, тези норми все повече се опростяват.
За авторката - постът на Мър Мяу е в десятката.  Снижи очакванията и приеми, че всяко семейство си има собствени навици, дори и да ти се виждат  невъзпитани. Вариантите са или да не си го слагаш на сърце, или да си търсиш друг съпруг, идващ от различна семейна среда. Ако всеки път се чувстваш обидена, пренебрегната, това със сигурност ще трови отношенията с мъжа до теб.

Защо да е обидно да ти подаряват банкноти?
Това е подарък, който на драго сърце бих приела и наистина ще ме зарадва, за разлика от някоя ненужна прахосъбирачка, която, така или иначе, ще изхвърля или преподаря.
Колко различни сме хората...

Весела Коледа!

Такъв коледен подарък получих /и то от майка ми/, че ми се искаше да съм в семейството на мъжа ми. Без подаръци и без да се чувстваш разочарован и обиден 😐

Дано не съм объркала темата, но как бихте помогнали на роднина, която минава през развод и не може да приеме, че мечтите й за семейство са разрушени? Има и дете включено.

Няма много как. Казваш и с какво конкретно можеш да и помогнеш, ама бъди искрена. Не обещавай на едро.

От няколко седмици майка й има нещо, но вчера казали на майка ми след като станало напечено и ще подава официално документите. Тъжно ми стана, защото знам колко важност придаваше на брака и сватбата. Беше толкова щастлива, но всички имахме чувството, че не е видяла истинския му характер. Нищо не съм им писала, защото тя е много чувствителна.

Развеждащата се роднина търси ли помощта Ви?

1. Препоръчай добър адвокат.
2. Нека помощта бъде конкретна - гледане на дете, ако може финансова, ако може компания.
3. Оставяш времето да свърши останалото - малко хора не се светват, че мечтите за идеален брак са точно като идеята за идеалната кариера, с която да си уредиш живота - доста нереалистични.
4. Подкрепа, докато се светне, че мъжете не са еднорози, а носорози и цветя и рози няма. Споко, ще закоравее с времето.

Засега се е изолирала, но ние си я познаваме и ще ни потърси за морална помощ след като премине нервната криза.