" Обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Изразът „Кучи син” може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си."
Джон Стайнбек
Джон Стайнбек
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Ако съм при приятеля си, няма да имам възможност да работя. Най-вече, защото е от малко населено място, където работните места са заети отдавна. Тук печеля пари с които живея, макар по-изкъсо. Много ми се иска да съм до него сега, защото знам, че ме обича и държи на мен. Води ме по доктори, помага ми финансово, когато се наложи и както казва често - не може да ме остави да се мъча. Не знам какво да правя, не изглеждам добре, очите ми са толкова тъжни, много искам да го прегърна, но ще се случи след 3 дни минимум. 
Ако съм при приятеля си, няма да имам възможност да работя. Най-вече, защото е от малко населено място, където работните места са заети отдавна. Тук печеля пари с които живея, макар по-изкъсо. Много ми се иска да съм до него сега, защото знам, че ме обича и държи на мен. Води ме по доктори, помага ми финансово, когато се наложи и както казва често - не може да ме остави да се мъча. Не знам какво да правя, не изглеждам добре, очите ми са толкова тъжни, много искам да го прегърна, но ще се случи след 3 дни минимум.
Няма град, в който да няма нито едно работно място.
А, ти, според мен работиш неквалифицирана работа- нещо като сервитьорка ще да е.
Та, дори и чистачка да се хванеш, ще е все нещо.
Няма да вкарваш много пари, но няма и да се притесняваш, че лежиш на ръцете му.
Действай и се лекувай- здрава ли си, всичко се оправя.
А и крайна сметка, важна е нагласата, с която отива. На мен това ми прави впечатление, и то не добро. Едно е да каже, искам да напусна тук и да отида при приятеля ми, да се стабилизирам и да започна нещо там; друго е - искам да напусна и после той ще ме издържа.
Затова казах в началото, че нещо в тая история не ми се връзва. Звучи ми малко като изсмукано от пръстите оправдание да се махне - макар че ако си го е решила, оправдание не й трябва, пълнолетна е вече.
Затова казах в началото, че нещо в тая история не ми се връзва. Звучи ми малко като изсмукано от пръстите оправдание да се махне - макар че ако си го е решила, оправдание не й трябва, пълнолетна е вече.
Не го разбирам това - да знаеш, че си увреждаш здравето и то сериозно, и пак да стоиш там. Отиди си при приятеля, щом ти е опора и те подкрепя и разбира. Получаваш пари, колкото да преживяваш, но и много да бяха пак не си струва. Здравето трябва да ти е приоритет, а не някаква си тъпа работа. Ще се ориентираш в новия град, ще видиш как са нещата и все ще се намери нещо и за теб. Ако станеш инвалид, мислиш ли, че ще си по-независима? Сега си психически неудовлетворена (неразбиращи родители, далеч от приятеля), физически изнемогваш, а и финансово не си вързала и цъфнала. Кое те задържа още тук?
Ако съм при приятеля си, няма да имам възможност да работя. Най-вече, защото е от малко населено място, където работните места са заети отдавна.
Скрит текст:
Тук печеля пари с които живея, макар по-изкъсо. Много ми се иска да съм до него сега, защото знам, че ме обича и държи на мен. Води ме по доктори, помага ми финансово, когато се наложи и както казва често - не може да ме остави да се мъча. Не знам какво да правя, не изглеждам добре, очите ми са толкова тъжни, много искам да го прегърна, но ще се случи след 3 дни минимум.
ДАй му бойна задача да ти търси работа.Отделно, и ти през интернет пускай СВ-та във всяка една фирма в неговия град, на която попаднеш.Все отнякъде ще "изскочи заек", дори и да не е още "утре".....
Да седиш и да се вайкаш колко си болна и да търпиш да те разболяват още, полза няма.
Друг вариант, не може ли той да си потърси работа в твоя град, щом си от по-голям такъв?
Ако съм при приятеля си, няма да имам възможност да работя. Най-вече, защото е от малко населено място, където работните места са заети отдавна.
Скрит текст:
Тук печеля пари с които живея, макар по-изкъсо. Много ми се иска да съм до него сега, защото знам, че ме обича и държи на мен. Води ме по доктори, помага ми финансово, когато се наложи и както казва често - не може да ме остави да се мъча. Не знам какво да правя, не изглеждам добре, очите ми са толкова тъжни, много искам да го прегърна, но ще се случи след 3 дни минимум.
ДАй му бойна задача да ти търси работа.Отделно, и ти през интернет пускай СВ-та във всяка една фирма в неговия град, на която попаднеш.Все отнякъде ще "изскочи заек", дори и да не е още "утре".....
Да седиш и да се вайкаш колко си болна и да търпиш да те разболяват още, полза няма.
Друг вариант, не може ли той да си потърси работа в твоя град, щом си от по-голям такъв?
И аз съм на същото мнение. Не зная що за родители са това , ако положението здравословно е тежко , че да не помогнат на детето си , да си стабилизира здравето. Но във всички случаи / ако има осигуровки/, трябва да се лекува и да стои при техните , както и да си търси друга , по-лека работа.
Колкото и да е гальовен този приятел , ако отиде при него , ще изпадне в друга зависимост- финансова.
Авторке , отиди временно , за да видиш как ще ти потръгнат нещата и да се погрижи той за теб , ако нямаш друг вариант. Но си търси работа и в двете населени места и не напускай дома си окончателно.
Ами ако не можете да се справите с това момче двамата , или нещо не потръгне ? Докога си мислиш , че можеш да висиш на отглеждане при някой. То любовта е любов , но човек винаги трябва да има резервен вариант за още един ход.
Оздравявай и мисли трезво , а не- емоционално.
Здравейте,
Моят случай е следния - Имам връзка от почти 10 години и от толкова живеем заедно. Минали сме през много неща, сериозни скарвания между нас не е имало. По-сериозните проблеми са идвали от майка му, но не е успявала да повлияе на отношенията, тоест той не се подвежда. Тя ме ненавижда, а аз вече не искам и да правя опити да стоплям отношения с нея. Другото е, че преди с него сме говорили за брак, деца и т.н., но сега вече, като повдигна темата се оказва, че той не е готов за това. А аз съм на такава възраст, че сега ми е времето за първо дете, поне така усещам нещата. Иначе връзката ни е стабилна, спокойна имаме си доверие и се обичаме. Казва ми, че ще е с мен, вижда живота си с мен, ако пак заговоря за деца и брак, излиза като притискане, а аз не искам нищо насила. Обичам го, но си мисля "ами след 5 години, ако той още не е готов?". Финансово от моя гледна точка сме добре, не сме богати, но не се и лишаваме от нищо.
Моят случай е следния - Имам връзка от почти 10 години и от толкова живеем заедно. Минали сме през много неща, сериозни скарвания между нас не е имало. По-сериозните проблеми са идвали от майка му, но не е успявала да повлияе на отношенията, тоест той не се подвежда. Тя ме ненавижда, а аз вече не искам и да правя опити да стоплям отношения с нея. Другото е, че преди с него сме говорили за брак, деца и т.н., но сега вече, като повдигна темата се оказва, че той не е готов за това. А аз съм на такава възраст, че сега ми е времето за първо дете, поне така усещам нещата. Иначе връзката ни е стабилна, спокойна имаме си доверие и се обичаме. Казва ми, че ще е с мен, вижда живота си с мен, ако пак заговоря за деца и брак, излиза като притискане, а аз не искам нищо насила. Обичам го, но си мисля "ами след 5 години, ако той още не е готов?". Финансово от моя гледна точка сме добре, не сме богати, но не се и лишаваме от нищо.
За мен това е вече прекалено - 10 години живеете заедно и дори не бил готов за разговор.
Значи си изкарала най-хубавите години с него и сега се прави на ударен...
Обясни на хубавеца, че ти имаш срок на годност, защото много мъже не са много наясно с тези неща, докато не се наложи
Ти самата държиш ли на брак и мислиш ли да правиш грандиозни сватби с всичките подробности?
А едно време казваха, че първата криза в брака е около 7-мата година
Значи си изкарала най-хубавите години с него и сега се прави на ударен...
Обясни на хубавеца, че ти имаш срок на годност, защото много мъже не са много наясно с тези неща, докато не се наложи
Ти самата държиш ли на брак и мислиш ли да правиш грандиозни сватби с всичките подробности?
А едно време казваха, че първата криза в брака е около 7-мата година
След 10 години връзка на 30 години категорично бих се замислила накъде вървят нещата, за мен поне не е нормално толкова време да се тъпче на едно място. Пуснал се е по течението твоят човек, ми се струва, и не ще да си разваля рахата. Ако чувствам, че ми е време за следваща крачка не бих търпяла дълго да му дойде музата да разговаря по въпроса.