Включвам се с въпрос по предъвквана много пъти тема. Излизах на среща с мъж (в 20-те сме и двамата, работим). Всичко мина добре, взе ме от нас и отидохме да пийнем по нещо. През цялото време разговорът ни вървеше, смяхме се, споделяхме разни случки и обичайните за първа среща неща. Накрая, когато трябваше да плащаме, извадих си портфейла, естествено и видях, че оставя за неговата част от сметката. Аз имах цяла банкнота и платих аз цялата сметка. Казах му да прибере неговите, последва настояване от негова и от моя страна няколко пъти, прибрах неговите пари, в крайна сметка. Става въпрос за едно питие. Досега не ми се е случвало да разделям сметка с някого от противоположния пол, при положение, че излизаме. Случвало се е да настояват всеки път те да плащат или един път те, един път аз, но никога не е ставало въпрос за броене на ''моята част", като абсолютно винаги поемам инициатива да го направя аз. Не бързам да правя прибързани изводи, а и както споменах, беше наистина приятна вечер. Въпросът ми е: очаквате ли на първа среща задължително мъжът да плати и как бихте се почувствали в сходна на моята ситуация?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Ако е романтична среща и мъжът ме е поканил очаквам той да плати сметката независимо дали срещата е първа, втора, десета и т.н. Аз не вадя пари, не се боря с него да я грабна за да я делим или пък аз да я платя. В това отношение хич не съм еманципирана, ще ми направи неприятно впечатление и ще ми остави лош привкус независимо колко добре съм се посмяла преди това. Аз лично втори път едва ли ще изляза с този тъй пестелив и настоятелен младеж.
Плащам, ако излизаме с колеги на обяд примерно, но там ходим общо взето едни и същи хора на едни и същи места и се редуваме кой да плати цялата сметка. Пак не се дърпаме за пари и не си броим стотинките за да си ги напъхаме по джобовете.
Плащам, ако излизаме с колеги на обяд примерно, но там ходим общо взето едни и същи хора на едни и същи места и се редуваме кой да плати цялата сметка. Пак не се дърпаме за пари и не си броим стотинките за да си ги напъхаме по джобовете.
Аз не очаквам да ми плащат питиетата на първа среща, даже ми е неприятно. Не мога да обясня точно защо, един вид дължа на някакъв непознат нещо (даже и да ми е било приятно). И после не очаквам, предпочитам да си делим сметката или да се редуваме. Някак си в мен остава някакво чувство, че съм длъжна някому. Не е сигурно много женско, но съм си такава...
Щом става дума за по едно питие, със сигурност е била малка сметката. Ситуацията на мен ми се вижда направо комична. Аз с приятели не деля малките сметки даже. Отишъл е да вземе момичето, което тук му носи някакъв бонус, но със сметката се е изложил като кифладжия.
Единственото разумно обяснение според мен е , че не е харесал момичето.
Предложение за втора среща има ли изобщо?
Единственото разумно обяснение според мен е , че не е харесал момичето.
Предложение за втора среща има ли изобщо?
Въпросът ми е: очаквате ли на първа среща задължително мъжът да плати и как бихте се почувствали в сходна на моята ситуация?
Не си прави крайни изводи, каквото стане 
Въпросът ми е: очаквате ли на първа среща задължително мъжът да плати и как бихте се почувствали в сходна на моята ситуация?
Не, предпочитам да си я разделим, но би ми направило добро впечатление, ако той предложи да плати цялата. Въпреки това трудно бих се съгласила да ме черпят на първа среща. По-приемливо ми е да започнем да се редуваме след поне едно-две месечно излизане.
icey, за крайните изводи си права. Поне и при мен опитът показва, че плащането на пръвите срещи не е най-показателно.
Единственото разумно обяснение според мен е , че не е харесал момичето.
Единственото разумно обяснение е, че днес младите точно така правят. Поне в повечето случаи.
Не знам защо или по-точно не мога да приема обясненията, защото съм от старото поколение, което счита, че кавалерът кани дамата и плаща сметката. Или поне този, който кани (има повод и т.н.) плаща.
Ако е просто приятелско излизане ("Хайде да се видим някъде на по едно питие") и всеки си плати консумацията, добре. Но ако е покана за романтична среща, не мога да го приема.
Ама пък кой ли ме пита мен.
В случая притеснителното е не че авторката плаща своята част или цялата сметка, а че предварително младежът оставя пари само за своята част. Не харесвам такива отношения при по-близки хора, познавам двойки, при които които всичко се дели на две и след децата, много бакалска работа. Не съм привърженик и на използвачеството във всичките му форми, но с мъж скъперник и "тънкач" много трудно се живее, имам съвсем близки наблюдения.
Щом ти е приятно и ако има желание за среща и от другата страна, дай още един шанс. Но си имай едно наум и се оглеждай и за други знаци.
Щом ти е приятно и ако има желание за среща и от другата страна, дай още един шанс. Но си имай едно наум и се оглеждай и за други знаци.
Ох, и аз съм имала срещи с такива спестовници... Първият път бях останала с отворена уста. След това забелязах, че доста "кавалери" си позволяват този лукс, даже един ме покани /настоятелно/ на почивка, толкова ми беше неудобно там с това делене на сметките, дори и за кафе, че на някои места аз плащах цялата. След този случай си казах, че още от първата среща ще бия шута, колкото и да ми е приятен човека, освен приятелство, нищо друго не може да извлече от мен..
Моите разбирания са като на Как` Сийка.
Обаче предвид съвременните промени допускам варианта момчето да е попадало на някоя дръпната кака, която е направила диви сцени, че е почерпил.
Затова бих изчакала да видят накъде тръгват нещата и когато добия представа в коя посока поемаме да повдигна въпроса като принципна тема. В смисъл не да кажа - "Абе, ти що не ми плати пиенето?" А в обикновен разговор да споделя, че в днешно време човек не знае как да реагира, за да не засегне другата страна, как е правилно според него и т.н. И вече от това + други неща, които съм наблюдавала, да си съставям мнение за него.
Обаче предвид съвременните промени допускам варианта момчето да е попадало на някоя дръпната кака, която е направила диви сцени, че е почерпил.
Затова бих изчакала да видят накъде тръгват нещата и когато добия представа в коя посока поемаме да повдигна въпроса като принципна тема. В смисъл не да кажа - "Абе, ти що не ми плати пиенето?" А в обикновен разговор да споделя, че в днешно време човек не знае как да реагира, за да не засегне другата страна, как е правилно според него и т.н. И вече от това + други неща, които съм наблюдавала, да си съставям мнение за него.