Всеки е свободен да изрази своето мнение, опит и възгледи, ако очаквах еднозначнк мнения, нямаше да пиша тук. Не смятам да търся друг, смятам да реша и да бъда с един от двамата! Чувства имам да, всеки има правото да се съмнява, но аз зная какво е в мен. Ако ми брше безразлично, лесно щях да чахна с ръка и да си свиркам, а не да се тормозя.
Не знам дали " под натиск" е най- правилния начин да решиш с кого от двамата трябва да бъдеш?
Единият не смята да се жени и не му пука, че времето си тече- харесва му безвремието и безхаберното съжителство.
Другият иска това, което и ти, показал ти е, доколкото е могъл при връзката от разстояние.
Въпросът е, какво от характера му има да откриваш още и доколко ще ти пасне?
И дано връзката ви не е платонична.
Разликата е, че при единия аз съм водещата, а при другия той е водещия. Най-обобщено казано, но пък съм жена в крайна сметка, не е толкова страшно да оставиш някой да се грижи за комфорта ти. И двамата са добри, стабилни, умни, грижовни, не знам как дори съм попаднала на такива и как се докарах в тази ситуация! Знам, че с единия за толкова години още има тръпка и не сме си омръзнали, но е изморително да си борбена и все да имаш усещането, че ти буташ нещата. При другия, има лекота, има и обич, има сигурност, мъж който ще застане стещу всичко и всички, заради мен. Минало е достатъчно време за да видя нещата нагледно. 
