Най-малкото ми е на 2. По устав трябваше вече да съм на тръстиката, дори след годинката...
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Най-малкото ми е на 2. По устав трябваше вече да съм на тръстиката, дори след годинката...
На мен ми липсва контактът с повече хора, ако имах около мен достатъчно майки на моя акъл - да съм стояла още 6 месеца вкъщи, имах си пари.
Това с боледуването е до гени и до късмет. Има по-тежки от към болести години, други са по-леки, ако детето не е болнаво и хване хубава година все едно къде е, същото е и ако не хване тези две блага. Има деца леко сополиви си ходят на градина и им няма нищо, други от най-малкото дори вкъщи усложняват, та е индивидуално, не мисля, че има виновни. Просто късмет.
Не е точно така. Едно и също дете в една градина или ясла може да се скъса от боледуване, в друга – не. Условията са различни, персоналът...
Повечето деца боледуват повече в яслата, в градината се закрепват. При моя син беше точно обратното – в яслата боледуваше рядко, но щом тръгна на градина, влезе с двата крака в схемата "три дена на градина, две седмици вкъщи". Та се наложи да остана вкъщи да го гледам, докато закрепне, а следващата година го записахме на полудневна градина. Въпреки че там също много рядко боледуваше, при липсата на баби и с баща, работещ на 2 места, се наложи аз да го водя и прибирам, както и да се грижа за него през останалото време, което отложи започването ми на работа за по-късен период, освен периодичното поработване от къщи.
За моето семейство тази схема беше най-успешната, предвид всички обстоятелства, включително и това, че и да бях започнала работа, заплащането едва щеше да стига за лекарствата на болното дете. И като прибавим в картинката факта, че вече веднъж бях губила работа заради 5 дни болнични ("Който иска да гледа болно дете, да си търси друга работа!")...
Та дали ми е скучно вкъщи, социални контакти и кариера ми бяха последна грижа. Скучното зависи от човека, на мен не ми беше. Социални контакти също имах достатъчно, единствено кариерата пострада. Много важно.
Марковите дрешки вече не са ли демоде, сега на мода е "скритото потребление". Тоест да живееш на нулата и да даваш парите за видимо измерими луксове е демоде. Модата е храната да е био, както и други скъпо струващи, но невидими неща. Марките са последното нещо, което е важно. За мен е доста безсмислено облечено като кукла дете, което обаче се е скъсало да боледува.
Винаги съм била на мнение, че в казуса няма правилно или грешно. Единственото меродавно е какво е най-добре за семейството към настоящия момент и само и единствено тяхното решение. Били и сме и така и иначе през годините, според ситуацията. Вече можем поне да избираме какво да правим, а не обстоятелствата да ни принуждават, за което съм благодарна и на мъжа си и на себе си и на съдбата или там каквито висши сили може да има
А крайностите от която и да е страна "аз не приемам другия да ходи/ не ходи на работа", не ги разбирам. Ако се наложи временно да стане именно каквото не приема, какво ще направи? Ще зареже жена си, защото се е наложило за известно време да е без работа? Ами такъв мъж, по-добре изобщо да не създава семейство и да гледа цял живот собствения си за**ик. И да има предвид, че при кризи като през 2008/9 на мъжете заплащането и стандарта пада много повече от на жените
А крайностите от която и да е страна "аз не приемам другия да ходи/ не ходи на работа", не ги разбирам. Ако се наложи временно да стане именно каквото не приема, какво ще направи? Ще зареже жена си, защото се е наложило за известно време да е без работа? Ами такъв мъж, по-добре изобщо да не създава семейство и да гледа цял живот собствения си за**ик. И да има предвид, че при кризи като през 2008/9 на мъжете заплащането и стандарта пада много повече от на жените
Е то екстремното послание е, че ако една жена изобщо става за нещо и има претенции, то ще работи и ще дава пари за гледане на дете, само и само да не "загуби себе си", да не губи форма, ако ще да е на финансова загуба. И ако някой й каже, че от това упражнение няма много смисъл - ау, подтисник.
Иначе и аз не приемам мъжът да тежкарее, че "издържа" жената, ако това издържане включва всъщност доста свиване, работа и мислене от страна на жената.
Иначе и аз не приемам мъжът да тежкарее, че "издържа" жената, ако това издържане включва всъщност доста свиване, работа и мислене от страна на жената.
Марковите дрешки вече не са ли демоде, сега на мода е "скритото потребление". Тоест да живееш на нулата и да даваш парите за видимо измерими луксове е демоде. Модата е храната да е био, както и други скъпо струващи, но невидими неща. Марките са последното нещо, което е важно. За мен е доста безсмислено облечено като кукла дете, което обаче се е скъсало да боледува.
Иначе и за мен е безсмислено или направо тъпо изборът "дрехи срещу лекарства", има и други избори, но да не задълбавам.
Не всяко семейство има по 2 и особено пък по 3 деца, за да е нужно 10-15 годишно стоене в къщи. За мен е непонятно защо една жена ще си даде труд да кандидатства за висше учебно заведение, следва, взима изпити, дипломира се, държавата или жената плаща за придобиването на това образование и след това засяда 15 години с деца в къщи. Много ясно, че след като има професия и образование ще иска да я практикува
...ми защото един от плодовете на образованието е култура, а тя се предава на децата. Образованието е и за лично удоволствие, не само да имаш продаваеми в момента способности. В тоя смисъл защо изобщо има хора, дето учат история на изкуството...и защото след това следващото поколение с "безполезно" образована, чела залудо майка, може да се окаже с едно стъпалце нагоре, примерно...
Висшето е един труд - мани мани...поне в България.
Да, културата и средата са големият плюс от следването, а не зазубрените глупости, които забравяш веднага след изпита. Говоря пак за Бг, макар напоследък студент да не звучи гордо.
А образованието може да е свързано със развиване на личен бизнес от къщи, докато си гледаш децата. Това за мен е перфектният подход , но ми липсва организираност и воля, когато нямам шеф на главата. (В случай, че питате защо не го реализирам)
Да, културата и средата са големият плюс от следването, а не зазубрените глупости, които забравяш веднага след изпита. Говоря пак за Бг, макар напоследък студент да не звучи гордо.
А образованието може да е свързано със развиване на личен бизнес от къщи, докато си гледаш децата. Това за мен е перфектният подход , но ми липсва организираност и воля, когато нямам шеф на главата. (В случай, че питате защо не го реализирам)
Всеки си определя кое му е важно. Моето образование съм го получила с цел аз да се развивам. Ако едната цел е да предадем на децата култура, то може да я получим и със самообразование, без да търсим диплома и да гоним свои цели. Моите родители са ми предали култура, пък и двамата работеха. Баща ми имаше повече свободно време и ме е водил по всички музеи и изложби, майка ми ме научи на любов към книгите и четенето
Poni69 , сигурно и аз, и ти познаваме природно интелигентни хора, неразвили се заради окръжаващата ги среда. Обикновено средата влияе на индивида, а не обратното.
Но има много хора, които искат "тапия" само за да се развиват професионално, без да имат основа и нагласата. От тях излизат точно най-войнстващите простаци... често в държавната администрация.
Но има много хора, които искат "тапия" само за да се развиват професионално, без да имат основа и нагласата. От тях излизат точно най-войнстващите простаци... често в държавната администрация.