?Въпроси всякакви за СО?

Защото точно след поста ми с примера, ти се обръщаш именно към мен с този

Реших, че коментара е към последния ми пост преди твоето включване и въпроса ти конкретно към мен

ма ко, при положение, че ти цитирам  мнението за "несправедливото в закона е липсата изобщо на вариант единия родител да не бъде вписан в акта за раждане. ", нима наистина мислиш, че питам за друго!?
Не ми отговаряй, моля! Дотук съм. Ползата всеки може да си я извлече, мисловната.

Не си дала назад този цитат с коментар конкретно по него, чак сега го цитираш. Или поне аз не виждам в последните 2 страници, след поста ми с примера за по-голямо дете

Матката си е моя и аз ще реша какво да правя с ембриона в нея. Перфектно съзнавам колко феминистки-американско звуча. Няма да разреша на някой друг да взима решение за моето тяло вместо мен.

И аз съм отговорила точно с примера с по-голямо дете, че именно за него е най-несправедливо. Затова и те попитах, ако си на мястото на детето в подобна ситуация, как би се чувствала.
Да, и за детето е несправедливо. Не във всички случаи, не го определям като правило, но децата са потърпевшите от промяната на мнението родителя в каквато и да е възраст. За никое дете, на каквато и да е възраст, не е добре някой от родителите му да си играе на иди ми, дойди ми, когато му скимне. А ако си действал на този принцип още преди да се роди детето или като е малко, няма никаква гаранция, че ще спреш да го правиш.
Това е проблема и несправедливото, защото закона дава на бащата правото да си играе на иди ми, дойди точно когато си поиска. Не виждам нищо добро за което и да е дете

За да не се случват такива "бащинства" , трябва да има промяна в законодателството. Обсъжда се вариант , ако майката иска да ражда от някого , а той се дърпа , да няма възможност за дела и даняма право да  го осъжда за издръжки. Защото и много такива жени има , намерят някого , оплоди ги той и после се започва със задълженията му. И обратното, както в този случай. Някой си чакал , отричал , унижавал бъдещата майка , пък сега , когато се е родило здраво и право дете , взело че му се събудило бащинското  чувство. И то, дистанционно. Няма кой да ме чуе , за да се направи законодателна промята: още след зачеването , при нотариус , майката- да се задължи да не търси бащинство , ако той се опъва да е баща , а бащата- да подпише отказ от бъдещи права да се "цани" баща. Чисто  и коректно.
Това просто е ужасно- някакъв си там, да заявява права дистанционно . Щото нали , законът е на негова страна. Все едно дете се гледа само с двуразни месечни посещения. Ами че той ще му е по-чужд от всеки приятел на майката , с който детето ще общува. Баща бил. Не мога да приема такава яростна защита на този индивид. Като не е искал детето , не го е искал. А не- днес не го искам , утре го искам. И майката стои мирно, защото той щял да участва в живота му. Така се участва то.

Абсолютно съм съгласен с това - феминистко или не. Категорично съм против всичко и всеки, които се опитват да влияят на това какво прави един човек с тялото си. В каквато и посока да е (примерно забрана на абортите, което вероятно ще забележете, че е безкрайно по-чест опит да намесва обществото в индивидуални решения, свързани с тялото на една жена - досега не съм чул за закон или проекто-закон, по който да се принуждава при някакви обстоятелства някоя жена да направи аборт, изключваме третия райх и подобни спорадични извращения. макар че по света, особено в развиващите се държави, има много примери за подобно обичайно право, което все пак не е издигнато до статута на закон).

Но това ли питах/казвах? Нито смятам, че имам правото да решавам или да казвам на някого какво да прави с тялото си, не смятам, че имам и някакви права нито върху оплодената яйцеклетка в нечие тяло, нито върху растящият ембрион, който ако има късмет след време ще се роди детенце, нито дори върху достатъчно развитият за да оцелее с кувьоз ембрион.

Но категорично имам права върху моето билогоично дете, когато престане да бъде част от Вашата матка! Точно толкова права имам, колкото и собственичката на матката. И ако собственичката на матката е имала право да решава на някакъв етап "какво да прави с ембриона в нея", тя няма подобни богоподобни права след раждането на дете, което се разпознава като индивид със свои собствени права в момента, в който се появи по един или друг начин живичко на бял свят.

Както виждате разграничението кое е дете и кое е ВАШАТА матка го правите и ВИЕ ЖЕНИТЕ! Когато ни дадете 50% от правото да се разпореждаме с клетките в утробата Ви, тогава ще можете да претендирате да се отнасяме с тези клетки като с НАШЕ дете и да разглеждаме матката и собственичката ѝ като неделима част от детето!

Съжалявам, ако звуча грубо, но ВИЕ започнахте в тази посока. И Ви уверявам, че можете да чуете и много много по-крайни мения по въпроса от моето, както и сред жените има такива крайни и закостенели непросветени възгледи, извадени като от 19ти век по подобни въпроси.

пс. Законовите промени, които tays предлага, биха били напълно ОК за мен между другото. Но в конкретния случай от думите на Криста изглежда, че той е щял да подпише, че си иска бащинството и на този етап. А за "дистанционността" е хубаво да е уреди също със закон, защото детето е заченато в града на бащата, пък после е "преместено" заедно с майката по нейно еднолично решение. Човек не може да носи отговорност нито правно, нито морално за обстоятелства, в чието организиране не е участвал. Ако майката реши да се премести да живее в Науру, трябва ли и биологичният баща да зареже всичко, за да иде там, че да не стане по принуда "дистанционен"? Също така след подписване при зачеване, че бащата ще припознава детето, това би трябвало да е свързано автоматично с отказ на бъдещата майка от правото на еднолично решение за немедицински аборт. Ако вземе че размисли дали го иска или. Както се коментира от самото начало - привилегиите вървят заедно със задълженията. Не може едностранно да върви един справедлив закон в днешно време.

И това би било справедливо според мен. Ако майката още в началото на бременността е наясно, че трябва да се справи сама, да си вземе решето на тази база дали ще може или не.
Но пък когато вече има някакво взето решение, единия или другия, ако ще си променя мнението да е в някакви разумни срокове, които няма да променят бъдещи събития. Не може до пълнолетие на детето да имаш право да го познаеш, това е пълен абсурд

До БГтатко1:

Мъжете имат правото, обаче децата нямат задължението. Т.е. ако дистанционният баща има правото да вижда детето си, детето няма задължението да вижда баща си.

Що се отнася до 50:50. Аз лично вярвах в равните права и задължения на родителите до момента, в който големият ми син беше 2-3 резерва в Американския Колеж  през 2004 г. и баща му каза, че няма да поеме 50% от пълната такса, защото бил ремонтирал вила (пълната такса беше 4 700 евро). След тази случка всякакви образователни такси за всичките си деца съм плащала сама, без дори да питам биологичните им бащи. Но и "правата" на тези бащи не съм позволила да стават задължения на децата ми.

Таис, в никое право няма опцията отказ от бъдещи права.

Няма , ако е право. А  знаеш новите тенденции покрай режимите. Майката има задължението да предава детето , иначе носи наказателна отговорност. Напоследък срещам решения , в които задължават майките да ВОДЯТ децата в дома на бащите. Какк едно дете да има задължения , като е недееспособно. Майките го "отнасят".

Разбра ти иронията, но я буквализира, за да ти покаже, че е неадекватна.
Само тези с десетгодишни ин- витро процедури ли искат детето и могат да заблудят отсрещния евентуално? Тези с по две години нямат право да са заблудени? Две години някой то дрънка, че иска деца и правите опити и хоп, променя си мнението за нещо такова.
Най- малкото е несериозен и ненадежден човек.

Детето има право да го наследява.
Детето има право да получава издръжка, съизмерима с доходите му.
Това за него се явяват задължения. Но той тях не ги иска. Иска само правата и то да бъде дистанционен баща.

Бг-татко, ти как мислиш? Чисто случайно ли не пишат други бащи освен теб?

Наследството няма общо с род. права. И не, не може да се откажеш от наследство, преди да е открито, а това става със смъртта на наследодателя

Май точно така мисли.