?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 847 303
  • 20 915
  •   1
Отговори
# 11 460
  • при късмета
  • Мнения: 25 581
ма ко, в абсолютно недоумение съм, защо се обръщаш към мен тогава с примерната ти история за след десет, дванадесет години.
Аз знам и други случаи, и различни, и подобни на този на Криста, но какво отношение има това към обсъжданата ситуация!?

Защото точно след поста ми с примера, ти се обръщаш именно към мен с този

Скрит текст:
Ма ко, "несправедлива" за кого "е тая липса изобщо на вариант единия родител да не бъде вписан в акта за раждане." на едно дете??? Значи, според теб, мъж, колебаещ се и менящ си мнението, не бива да бъде вписван като баща. Фактът "бащинство", реализираният такъв, чини ли нещо!? 
Тръгват двама души, с еднакво желание, да сътворяват нов живот. По някое време единият си променя желанието. Детето вече е факт. Другият си променя желанието. И кой е ощетен, ма ко?
Ако има някакви несъвършенства в Закона, аз, не юридически подготвената, смятам, че са в свободата да се откажеш и на думи, и на ангажименти към създаденото от теб дете. Дете, създадено от един индивид, все още няма. Смятам, че далеч по-отговорни биха били всички в правенето на деца, ако по закон не се допускаше акт за раждане с един родител, с всичките му произтичащи от този Акт, финансови ангажименти, изисквани не от изоставения родител, а от системата, имаща поглед върху всичко - от доходи, до имущество и стандарт на живот.
Системата не може да задължи някого да бъде любящ родител и любящ мъж, любящя жена, но може да задължи подобни екземпляри да поддържат този новосъздаден живот, без да се налага изоставеният родител да си блъска сам главата...
Проблемът с разочарованието минава и заминава. Както е видно, всеки може да си промени мнението и нагласите. Това не го прави не-родител. Пък родители във всякакви проявления има.
Реших, че коментара е към последния ми пост преди твоето включване и въпроса ти конкретно към мен

# 11 461
  • Мнения: 15 619
Няма двоен стандарт. Към момента баща, реално искаш да има контакт и гледащ детето си, без особени усилия си взима родителските права. Напоследък никак не е изключение и на бащата да се дадат правата.
При това обикновено не се оспорва акт за раждане в такива дела, друга е целта им.
Несправедливото в закона е липсата изобщо на вариант единия родител да не бъде вписан в акта за раждане. Трябва да има такава алтернатива. Не за общия случай, а за казуси като настоящия, когато вече има акт за раждане с един родител.
ма ко, при положение, че ти цитирам  мнението за "несправедливото в закона е липсата изобщо на вариант единия родител да не бъде вписан в акта за раждане. ", нима наистина мислиш, че питам за друго!?
Не ми отговаряй, моля! Дотук съм. Ползата всеки може да си я извлече, мисловната.

# 11 462
  • при късмета
  • Мнения: 25 581
Не си дала назад този цитат с коментар конкретно по него, чак сега го цитираш. Или поне аз не виждам в последните 2 страници, след поста ми с примера за по-голямо дете

# 11 463
  • Мнения: 15 619
Ма ко, "несправедлива" за кого "е тая липса изобщо на вариант единия родител да не бъде вписан в акта за раждане." на едно дете???  ...

# 11 464
  • София
  • Мнения: 16 555
Цитат
"И вие ли сте от хората, които смятат, че оплодената яйцеклетка може да се нарече "дете" и че има реално такова "дете" в 6 г.с.?"

Матката си е моя и аз ще реша какво да правя с ембриона в нея. Перфектно съзнавам колко феминистки-американско звуча. Няма да разреша на някой друг да взима решение за моето тяло вместо мен.

# 11 465
  • при късмета
  • Мнения: 25 581
И аз съм отговорила точно с примера с по-голямо дете, че именно за него е най-несправедливо. Затова и те попитах, ако си на мястото на детето в подобна ситуация, как би се чувствала.
Да, и за детето е несправедливо. Не във всички случаи, не го определям като правило, но децата са потърпевшите от промяната на мнението родителя в каквато и да е възраст. За никое дете, на каквато и да е възраст, не е добре някой от родителите му да си играе на иди ми, дойди ми, когато му скимне. А ако си действал на този принцип още преди да се роди детето или като е малко, няма никаква гаранция, че ще спреш да го правиш.
Това е проблема и несправедливото, защото закона дава на бащата правото да си играе на иди ми, дойди точно когато си поиска. Не виждам нищо добро за което и да е дете

# 11 466
  • Мнения: 17 345
За да не се случват такива "бащинства" , трябва да има промяна в законодателството. Обсъжда се вариант , ако майката иска да ражда от някого , а той се дърпа , да няма възможност за дела и даняма право да  го осъжда за издръжки. Защото и много такива жени има , намерят някого , оплоди ги той и после се започва със задълженията му. И обратното, както в този случай. Някой си чакал , отричал , унижавал бъдещата майка , пък сега , когато се е родило здраво и право дете , взело че му се събудило бащинското  чувство. И то, дистанционно. Няма кой да ме чуе , за да се направи законодателна промята: още след зачеването , при нотариус , майката- да се задължи да не търси бащинство , ако той се опъва да е баща , а бащата- да подпише отказ от бъдещи права да се "цани" баща. Чисто  и коректно.
Това просто е ужасно- някакъв си там, да заявява права дистанционно . Щото нали , законът е на негова страна. Все едно дете се гледа само с двуразни месечни посещения. Ами че той ще му е по-чужд от всеки приятел на майката , с който детето ще общува. Баща бил. Не мога да приема такава яростна защита на този индивид. Като не е искал детето , не го е искал. А не- днес не го искам , утре го искам. И майката стои мирно, защото той щял да участва в живота му. Така се участва то.

# 11 467
  • Мнения: X
Матката си е моя и аз ще реша какво да правя с ембриона в нея. Перфектно съзнавам колко феминистки-американско звуча. Няма да разреша на някой друг да взима решение за моето тяло вместо мен.
Абсолютно съм съгласен с това - феминистко или не. Категорично съм против всичко и всеки, които се опитват да влияят на това какво прави един човек с тялото си. В каквато и посока да е (примерно забрана на абортите, което вероятно ще забележете, че е безкрайно по-чест опит да намесва обществото в индивидуални решения, свързани с тялото на една жена - досега не съм чул за закон или проекто-закон, по който да се принуждава при някакви обстоятелства някоя жена да направи аборт, изключваме третия райх и подобни спорадични извращения. макар че по света, особено в развиващите се държави, има много примери за подобно обичайно право, което все пак не е издигнато до статута на закон).

Но това ли питах/казвах? Нито смятам, че имам правото да решавам или да казвам на някого какво да прави с тялото си, не смятам, че имам и някакви права нито върху оплодената яйцеклетка в нечие тяло, нито върху растящият ембрион, който ако има късмет след време ще се роди детенце, нито дори върху достатъчно развитият за да оцелее с кувьоз ембрион.

Но категорично имам права върху моето билогоично дете, когато престане да бъде част от Вашата матка! Точно толкова права имам, колкото и собственичката на матката. И ако собственичката на матката е имала право да решава на някакъв етап "какво да прави с ембриона в нея", тя няма подобни богоподобни права след раждането на дете, което се разпознава като индивид със свои собствени права в момента, в който се появи по един или друг начин живичко на бял свят.

Както виждате разграничението кое е дете и кое е ВАШАТА матка го правите и ВИЕ ЖЕНИТЕ! Когато ни дадете 50% от правото да се разпореждаме с клетките в утробата Ви, тогава ще можете да претендирате да се отнасяме с тези клетки като с НАШЕ дете и да разглеждаме матката и собственичката ѝ като неделима част от детето!

Съжалявам, ако звуча грубо, но ВИЕ започнахте в тази посока. И Ви уверявам, че можете да чуете и много много по-крайни мения по въпроса от моето, както и сред жените има такива крайни и закостенели непросветени възгледи, извадени като от 19ти век по подобни въпроси.

пс. Законовите промени, които tays предлага, биха били напълно ОК за мен между другото. Но в конкретния случай от думите на Криста изглежда, че той е щял да подпише, че си иска бащинството и на този етап. А за "дистанционността" е хубаво да е уреди също със закон, защото детето е заченато в града на бащата, пък после е "преместено" заедно с майката по нейно еднолично решение. Човек не може да носи отговорност нито правно, нито морално за обстоятелства, в чието организиране не е участвал. Ако майката реши да се премести да живее в Науру, трябва ли и биологичният баща да зареже всичко, за да иде там, че да не стане по принуда "дистанционен"? Също така след подписване при зачеване, че бащата ще припознава детето, това би трябвало да е свързано автоматично с отказ на бъдещата майка от правото на еднолично решение за немедицински аборт. Ако вземе че размисли дали го иска или. Както се коментира от самото начало - привилегиите вървят заедно със задълженията. Не може едностранно да върви един справедлив закон в днешно време.

Последна редакция: нд, 25 фев 2018, 17:07 от Анонимен

# 11 468
  • при късмета
  • Мнения: 25 581
И това би било справедливо според мен. Ако майката още в началото на бременността е наясно, че трябва да се справи сама, да си вземе решето на тази база дали ще може или не.
Но пък когато вече има някакво взето решение, единия или другия, ако ще си променя мнението да е в някакви разумни срокове, които няма да променят бъдещи събития. Не може до пълнолетие на детето да имаш право да го познаеш, това е пълен абсурд

# 11 469
  • София
  • Мнения: 16 555
До БГтатко1:

Мъжете имат правото, обаче децата нямат задължението. Т.е. ако дистанционният баща има правото да вижда детето си, детето няма задължението да вижда баща си.

Що се отнася до 50:50. Аз лично вярвах в равните права и задължения на родителите до момента, в който големият ми син беше 2-3 резерва в Американския Колеж  през 2004 г. и баща му каза, че няма да поеме 50% от пълната такса, защото бил ремонтирал вила (пълната такса беше 4 700 евро). След тази случка всякакви образователни такси за всичките си деца съм плащала сама, без дори да питам биологичните им бащи. Но и "правата" на тези бащи не съм позволила да стават задължения на децата ми.

Таис, в никое право няма опцията отказ от бъдещи права.


Последна редакция: нд, 25 фев 2018, 16:51 от Sharky*

# 11 470
  • Мнения: 17 345
Мъжете имат правото, обаче децата нямат задължението. Т.е. ако дистанционният баща има правото да вижда детето си, детето няма задължението да вижда баща си.

В никое право няма опцията отказ от бъдещи права.

Няма , ако е право. А  знаеш новите тенденции покрай режимите. Майката има задължението да предава детето , иначе носи наказателна отговорност. Напоследък срещам решения , в които задължават майките да ВОДЯТ децата в дома на бащите. Какк едно дете да има задължения , като е недееспособно. Майките го "отнасят".

# 11 471
  • София
  • Мнения: 22 674
За другото - тъжно и глупаво е да трябва да обяснявам, когато използвам ирония/сарказъм и в голяма степен се обезмисля това изразно средство тук явно.

Разбра ти иронията, но я буквализира, за да ти покаже, че е неадекватна.
Само тези с десетгодишни ин- витро процедури ли искат детето и могат да заблудят отсрещния евентуално? Тези с по две години нямат право да са заблудени? Две години някой то дрънка, че иска деца и правите опити и хоп, променя си мнението за нещо такова.
Най- малкото е несериозен и ненадежден човек.

Детето има право да го наследява.
Детето има право да получава издръжка, съизмерима с доходите му.
Това за него се явяват задължения. Но той тях не ги иска. Иска само правата и то да бъде дистанционен баща.

# 11 472
  • Мнения: 1 121

Нека и други мъже и татковци кажат,

Бг-татко, ти как мислиш? Чисто случайно ли не пишат други бащи освен теб?

# 11 473
  • при късмета
  • Мнения: 25 581
Наследството няма общо с род. права. И не, не може да се откажеш от наследство, преди да е открито, а това става със смъртта на наследодателя

# 11 474
  • Мнения: 9 196

Нека и други мъже и татковци кажат,

Бг-татко, ти как мислиш? Чисто случайно ли не пишат други бащи освен теб?



Май точно така мисли. JoyJoy

Общи условия

Активация на акаунт