За мен идеята е изключително squicky. Клоня към "не".
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Аз може би бих го направила, ако това е било голямото желание на съпруга ми. Същото е като да имам дете от непознат донор, пак ще го отглеждам сама или с небиологичния татко.
Ако обаче жената е много лабилна след загубата и обсеби детето като опит да "съживи" съпруга си, вече става кофти.
Ако обаче жената е много лабилна след загубата и обсеби детето като опит да "съживи" съпруга си, вече става кофти.
Аз съм леко раздвоена. Не за друго, а защото не харесвам начина, по който новината се представя от медиите и от самата жена донякъде, нито харесвам поправките на юруш - дай сега от един случай да се юрнем да бутаме дългогодишни правила, които обикновено са измислени не щото на някой така му хрумнало, като преспал и станал с левия крак, а по по-дълбоки причини. Обикновено, казвам.
Малко същата работа като Плъха и неизбежната отбрана.
Като се изключи тази причина за леко раздвояване - не виждам никаква истински сериозна етична пречка да се трансферират вече готовите ембриони, че и да се създадат даже от взета приживе сперма, при положение, че мъжът очевидно е дал съгласието си за това и ако беше жив, пак щеше да бъде съгласен.
Законовата пречка е само една и тя е, че разпоредбите, уреждащи асистираната репродукция, не го позволяват.
Не е свързано с това, дали може "да запише детето на мъжа си". А ако изобщо е свързано, то би било точно по причина, че може. Все пак не вярвам анонимните донори да ги изваждат от банката за сперма, като умрат (не знам, де, но предполагам, че не ги). "Техните" деца не могат да бъдат "записани" на тях обаче.
Малко същата работа като Плъха и неизбежната отбрана.
Като се изключи тази причина за леко раздвояване - не виждам никаква истински сериозна етична пречка да се трансферират вече готовите ембриони, че и да се създадат даже от взета приживе сперма, при положение, че мъжът очевидно е дал съгласието си за това и ако беше жив, пак щеше да бъде съгласен.
Цитат
За законовите пречки, ако има такива, не съм наясно, ако има такива, може би няма да може да запише детето на мъжа си все пак.
Не е свързано с това, дали може "да запише детето на мъжа си". А ако изобщо е свързано, то би било точно по причина, че може. Все пак не вярвам анонимните донори да ги изваждат от банката за сперма, като умрат (не знам, де, но предполагам, че не ги). "Техните" деца не могат да бъдат "записани" на тях обаче.
Именно, в случая един малък детайл утежнява историята и я прави отвратителна на инстинктивно ниво. Оттам нататък всякакви рационални аргументи звучат кухо. Защото тоя малък детайл може да тежи на цялата ситуация, да се отрази на живота на детето, отношението към него.
Пък и има значение от какво е умрял таткото - явно не е играл добре играта на еволюцията и природата е дала знак, че няма да стане тая работа с размножаването.
Пък и има значение от какво е умрял таткото - явно не е играл добре играта на еволюцията и природата е дала знак, че няма да стане тая работа с размножаването.
И аз бях раздвоена тази сутрин. Поставих се на мястото на жената първо. Да, това е една тяхна мечта, която не са успели да осъществят. Преминава през огромна болка от загубата, вътрешно съжалява, че не са направили опита като е бил жив, а са го отложили. Мисли си, че това дете ще бъде израз на тяхната любов и от нея ще остане доказателство, по този начин ще продължи малко или много съществуването на починалият си съпруг в лицето на детето им. За мен това е егоистично желание.
Обаче... поставих се на мястото и на детето. Защо някой ме ражда с ясното съзнание, че няма да имам баща, че никога няма да го познавам, че ме обрича завинаги да съм с един биологичен родител? (Не харесвам раждането на самотни майки от донори) Не сравнявайте с родени деца, които са с един родител, защото другият ги е изоставил, той все пак е жив и е участвал в правенето им. Или пък бременни жени, чиито съпрузи са починали, преди детето да се роди.
От страна на закона: Той е дал съгласие приживе и никъде нищо не пише за след смъртта му, защото той вече не е човек, а е починал. По този начин ще се нароят една камара наследници след смъртта на бая милионери, чиито пресметливи жени, любовници и всякакви други, чрез децата могат да се облагодетелстват.
От един прецедент и егоистичното желание на някой, трябва ли да се променя закона за хиляди други, които един ден могат да попаднат в такава ситуация?
Обаче... поставих се на мястото и на детето. Защо някой ме ражда с ясното съзнание, че няма да имам баща, че никога няма да го познавам, че ме обрича завинаги да съм с един биологичен родител? (Не харесвам раждането на самотни майки от донори) Не сравнявайте с родени деца, които са с един родител, защото другият ги е изоставил, той все пак е жив и е участвал в правенето им. Или пък бременни жени, чиито съпрузи са починали, преди детето да се роди.
От страна на закона: Той е дал съгласие приживе и никъде нищо не пише за след смъртта му, защото той вече не е човек, а е починал. По този начин ще се нароят една камара наследници след смъртта на бая милионери, чиито пресметливи жени, любовници и всякакви други, чрез децата могат да се облагодетелстват.
От един прецедент и егоистичното желание на някой, трябва ли да се променя закона за хиляди други, които един ден могат да попаднат в такава ситуация?
Това за мен е по-скоро емоционално решение, което би могло и да се промени, когато жената преодолее скръбта си
Цитат
Обаче... поставих се на мястото и на детето. Защо някой ме ражда с ясното съзнание, че няма да имам баща, че никога няма да го познавам, че ме обрича завинаги да съм с един биологичен родител? (Не харесвам раждането на самотни майки от донори)
Вече другата, за съгласието, е май по-сериозна според мен. Наистина не знаем за всеки един такъв случай дали мъжът би бил съгласен да се роди дете след смъртта му, не знаем докога би бил съгласен, ако беше останал жив... Заради това са общите забрани, струва ми се.
Би ми се искало да може за в бъдеще да се уреждат изрично тези неща приживе от двойката, както и съчувствам на тази жена и ми се иска да и се получи да стане майка точно с тези ембриони. Това, което не харесвам, писах, е медийното, както и донякъде нейното представяне - тип "ау, какви абсурдни правила".
Колкото до милионерите, все пак за да се случи това, приживе трябва да са дали най-малкото матрял, тоест да са имали някаква идея, че евентуално ще стават бащи с него. Вече на колко деца и на колко пъти, може и да не са уредили точно.
Омния, никъде не е казано, че детето ще остане без баща. Ще бъде без биологичен такъв. Но спокойно може да има друг. Малко ли истории има, където втори баща е по баща от биологичния... И във форума има такива.
Аз лично не виждам защо не. Единствено бих изказала мнение, че е добре да мине известен период от време, жената да се съвземе от емоционалния шок и да може по-трезво да разсъждава. Ако след това все още го иска и ако абсолютно може да се справи сама финансово, ми да си го ражда детето и да си се гледат.
Аз лично не виждам защо не. Единствено бих изказала мнение, че е добре да мине известен период от време, жената да се съвземе от емоционалния шок и да може по-трезво да разсъждава. Ако след това все още го иска и ако абсолютно може да се справи сама финансово, ми да си го ражда детето и да си се гледат.
http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/invitro-kazus-pochinal-pa … e-embrionite.html
Имало ембриони. Аз си мислех, че са сперматозоиди само. Не съм обърнала внимание. Така или иначе, не е сигурно, че те ще се размразят правилно и че ще се захванат.
Всеки месец милиони ембриони изпадат след употреба на противозачатъчни хапчета, защото не могат да се закрепят за лигавицата, това прави ли ни убийци на ембриони? Да тъжа ли сега за нероденото си всеки месец дете?
Малко е такъв въпроса, хлъзгав и многостранчив...
Имало ембриони. Аз си мислех, че са сперматозоиди само. Не съм обърнала внимание. Така или иначе, не е сигурно, че те ще се размразят правилно и че ще се захванат.
Всеки месец милиони ембриони изпадат след употреба на противозачатъчни хапчета, защото не могат да се закрепят за лигавицата, това прави ли ни убийци на ембриони? Да тъжа ли сега за нероденото си всеки месец дете?
Малко е такъв въпроса, хлъзгав и многостранчив...
Имало замразени, така пишеше. Аз лично не виждам принципна разлика между сперма и ембрион, готов преди смъртта му.