?Въпроси всякакви за СО?

С каквото и да е бил съгласен мъжът, вече го няма и съгласието му не важи. За мен отговорът е твърдо не.

Сигурна ли си, че знаеш как точно действат противозачатъчните таблетки?

Малко ми е объркващ този довод със съгласието....  ами  даряването на органи след смъртта ?! ....

Да, ама получилият сърцето ти не претендира да ти е наследник.

В случая с готовите ембриони, за които даже е имало планирано процедура... и междувременно инцидент... Та за какво наследяване става дума, наследството вече е приключено със смъртта на бащата (потенциалния). Той вече е наследен от съпругата си и родители евентуално...
В тоя случай най-тъпото е че процедурата можеше да е минала седмица преди инцидента, но не е по физиологични причини... а после се оказва, че ембрионите подлежат на унищожаване... Ами ако тогава беше направена?!? А ако бащата беше "задържан" седмици в клинична смърт само и само да мине процедура... Казуса ми е странен отвсякъде, но... според мен - за дадена сперма материала да се унищожи, за готови за имплантиране ембриони и започнала процедура за трансфер - да се завърши, за нея той вече си е дал съгласието...

Има таблетки, които действат и по този начин.

Пенева, ако е в клинична смърт, той все още не е официално починал. Всичко се случва, може и да се "събуди" изведнъж. Докато доктора не каже "час на смъртта" и няма официален документ, човекът си е жив. В този случай пак не може да мине трансфера, защото слушах адвокат да казва, че преди самия трансфер, пак е щяло да му искат съгласие. А като е в клинична смърт, няма как да разпише.

Не виждам причина, човек ако е изразил съгласие за нещо приживе, това му желание да се подлага на съмнение след смъртта му.
Не знам разпоредбите за асистираната репродукция, това за името беше само и единствено предположение, но щом можеш да заченеш от неизвестен донор, защо да не може от мъжа ти? Много е тъпо. На заченалите от донори, нали никой не тръгва да го издирва чак след като има дете, че да му търси наследство някога си, безумно е. И нали са анонимни, все пак и си остават такива.
Ако наистина закона не позволява на жената да се възползва от ембионите излиза, че ѝ разрешава да роди от неизвестен донор, но ѝ забранява да роди от мъжа си. Ами тъпо е както и да го гледаш.
И не, не ми се вижда егоистично, жена да роди от донор. Ако не иска осиновяване, а детето поне наполовина да е нейно, макар, че ще е без биологичен баща, за мен е напълно приемливо.
Какво значи "да обричаш дете да е без биологичен баща?" Наистина си мислех, че тези отживелици в мисленето са изчезнал. Това е предразсъдък и заради него децата страдат, а не заради факта, че нямат биологичен баща. И заради тези, за които предразсъдъка е начин на мислене.
Дете, няма да отхвърли друго дете по такава причина, но виж, ако майка му/баба му непрекъснато го подковават "няма да играеш с него, защото няма баща", както се правеше някога, то би свършило работа.
Иначе самото дете, ако има добра връзка с майка си, не би било проблем за него, че е родено без биологичен баща. Всичко зависи от отглеждането на това дете, а не от нечии предразсъдъци

Ей това ми е най-кофти в ситуацията - ембриони има, от известен донор, но не  може. Ще унищожат тези, а ако после жената поиска може пак да се подложи на процедура за извличане на яйцеклетки, да използва неизвестен донор, че да роди

Добре де, следи ли някой дали всички дали сперма за зачеване от неизвестен донор, далите са живи във всеки един момент? Проверяват ги през седмица, дали случайно някой да не се е гътнал ли, че да унищожат спермата?

Има ли законов вариант, жената да прехвърли сперма или направо ембионите в тази банка ли е или какво, от където се взима материал за зачеване от неизвестен донор? Ако може, може и да е някакво решение за нея. Предполагам, че са различни тези за инвитрото и от донорите

Няма такъв вариант. Иначе щеше.
И само сперма да беше, пак няма.

Ма Ко, аз не говорех за предразсъдъците относно какво ще си кажат хората, а дали е честно спрямо самото дете и то от негова гледна точка, не от тази на майка му или обществото.
От неизвестен донор може, защото той е дал съгласието си да се използва материалът му именно за такива цели, не съм чела подобни договори, но съм сигурна, че вътре всичко е законово изрядно и няма значение дали е жив, умрял, или какъвто и да е. Той се е съгласил.
Обаче при ембриотрансфера, един път човек се съгласява да използват материала му, втори път да го трансферират. И тук този втори път липсва.
Има ли право, според вас, майката да обвинява лекуващият лекар, че й е отказал с тези аргументи?

Тя лекаря ли обвинява? Аз не останах с такова впечатление.

Лекарят спазва правилата. Ако наистина обвинява него - има си хас да има право. Само че у нас много често някой се оказва виновен според журналистите и засегнатите само заради това, че НЕ е нарушил закона, така че и на това не бих се учудила.

А замразените ембриони какво се водят по закон - собственост или хора?

Какво се случва, ако жената е разведена, но иска да използва създадени в брака замразени ембриони при жив мъж?

Е ми писа се горе - преди трансфера го питат. Разведеният е жив и могат да го питат.
Вещи са ембрионите, естествено, че не са хора. Но трансферът и изобщо "използването" им е под особен режим.

Добре де, не може ли всеки конкретен случай да се разглежда от съда или каквато там институция се наеме да дава разрешение?
Както родителите в някои случаи получават разрешение да се разпореждат с имуществото на непълнолетните си деца, въпреки че по принцип уж нямат право.
Да направят подобна вратичка и за такива случаи, когато бащата е искал детето, но е загинал внезапно. Ако трябва свидетели да викат, майката да проверяват, но да има и такава възможност.