?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 847 032
  • 20 915
  •   1
Отговори
# 11 985
  • Мнения: 30 802
Относно психолога - не бързайте. Има проучвания, че проблемни деца по-лесно си израстват проблемите, ако не ги рови психолог. Обратно, тия, дето са анализирани отрано, растат с идеята, че нещо им има и не я преодоляват толкова лесно.

Аз гледам да създавам на сина си позитивни преживявания и да надрасне далеч света на говорещите му - умствено, материално ако щеш, абе да види, че не може някакви там хора да му очертаят границите на съзнанието, да ги остави да си говорят и да си гледа напред. Старая се да не допусна цял живот да си пилее енергията. А и той вижда кой какво и как прави.

# 11 986
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 328
Малко встрани ... или не ... от разискваните въпроси за "проблемните" деца ... Една история, която сигурна съм, знаете:

Скрит текст:
"Веднъж едно малко момче се върнало вкъщи от училище и предало на майка си писмо от учителя. Без видима причина майката се разплакала, а после прочела писмото на глас на сина си: „Вашият син е гений. Това училище е твърде малко за него и няма учител, който е способен да го научи на нещо. Моля, учете го сами.“ Много години след смъртта на майката порасналият син преглеждал старите семейни архиви и попаднал на същото писмо. Отворил го и го прочел: „Вашият син е умствено изостанал. Ние не можем повече да го учим в това училище заедно с всички останали. Затова ви препоръчваме да го учите самостоятелно вкъщи“. Това дете се казвало Томас Едисон и впоследствие става един от великите изобретатели на XX век. Едисон плакал няколко часа. След това той записал в своя дневник: „Томас Алва Едисон е бил умствено изостанало дете. Благодарение на своята героична майка той станал един от великите гении на своя век“.

За всяко дете - майката е най-доброто, което има ...

# 11 987
  • Мнения: 2 760
Някъде из предишните страници срещнах мнение, че децата се отнасят към нас, както ние се отнасяме към тях. Замислих се, да, така е, но при наличието на толкова обичащи децата си майки защо някои деца се превръщат в гаменчета?
Може би...децата се отнасят към нас така, както ние самите се отнасяме към себе си.
Мисля, че проблемът на анонимната с детето не  е проблем между нея и детето, а е проблем между нея и нея. С най-добри чувства - ако поработи над самоуважението си ми се струва, че и синът ѝ ще я уважава и обича повече.
Минах през нещо подобно при моя развод, с осемгодишен син. Бях смачкана, съсипана и в резултат той ми се качи на главата, подкокоросван от баща си.
В момента, в който аз вдигнах глава и показах, че съм човек, отношенията ми със сина ми са вече други. Не че няма конфликти, о, има, но ги използвам като средство за трупане на опит - за двете страни.
Открих също, че не съм длъжна винаги и за всичко да давам обяснения на децата си. Понякога отговарям просто със "Защото така съм решила".

# 11 988
  • Мнения: 30 802
В интерес на истината, малко под давление заведох сина си на няколко сесии с психолог. Ами - нищо ценно не се научи, но като преживяване беше неприятно за детето. На него зорът му беше да си кара лятото и детството, по принцип не е склонен да цикли върху травми, върви си напред...за мен това беше малко излишно ровене и търсене на някаква травма - накрая се оказа по-нормален от нормалните.

Общо взето гледаме да го държим зает, ангажиран и да види, че животът е работа и че има точно НУЛА време за мрънкане, че друг му е виновен. А и съм подготвена, че няма да им харесва всичко, което правя. Синът ми се опитва от време на време да критикува, обаче е слаба работа това, не му се връзвам.

Последна редакция: ср, 04 апр 2018, 10:21 от The Siren of Titan

# 11 989
  • София
  • Мнения: 19 671
За психолог покрай развода - ходих аз, не съм водила детето. Но на мен ми даде полезни съвети, инструменти и поглед отстрани, които ми помогнаха да сложа границите (но нашите проблеми с вижданията бяха различни).
Честно казано, доста години по-късно синът ми ми каза, че са му говорили срещу мен, обаче явно си е имал неговата си трезва преценка на нещата и не се е повлиял, не знам как се е случило.

# 11 990
  • Мнения: 17 345
Аз затова препоръчах също на майката тя да се консултира с психолог. Съветът на потребителката , която я насочи към Закрила на детето е много добър . Издават се направления , освен това , ДСП вече ще има представа , че има последици след раздялата на родителите на това дете. И , ако / което не пожелавам ! / , проблемите с детето ескалират , ще работят по- информирано и адекватно по случая.
И аз съм скептична към работата с деца на психолози , когато няма остра нужда , както е в настоящия случай. Децата също си отработват механизъм за противостоене на психолозите , освен това методите им са едни и същи и на децата им е и смешно , и досадно. Зная за случай , в който , без необходимост , на дете бяха правени многократни психологически експертизи / не работа с психолог , де / , и то вече знаеше какви тестове ще попълва , как ще бъде интервюирано и започна да саботира работата с него чрез всевъзможни нестандартни отговори , изобщо нямащи общо с това , което мисли. За рисунките- също.
Та , ако се върнем към основното питане , да- майката трябва да повиши самооценката си и отношението си към детето .

# 11 991
  • Мнения: 9 196
Аз пък мисля, че майката се е отчуждила от обстоятелството да бъде майка, доста повече от детето. Което пак води до това, че проблема е в нея. Не мога да си представя, как зарязваш дете за година + и после всичко си е по старому. Не е. Не е било и преди това, за да се случи това "оставяне" на баби и дядовци. Детето си е дете, тя има проблем с това да е майка.

# 11 992
  • Мнения: X
Аз пък мисля, че майката се е отчуждила от обстоятелството да бъде майка, доста повече от детето. Което пак води до това, че проблема е в нея. Не мога да си представя, как зарязваш дете за година + и после всичко си е по старому. Не е. Не е било и преди това, за да се случи това "оставяне" на баби и дядовци. Детето си е дете, тя има проблем с това да е майка.
Има такива случаи. Познавам един подобен екземпляр от женски род. Но има и хора, притиснати от недоимък и тогава не е лесно да ги съдим.

# 11 993
  • Мнения: 40 720
Аз пък мисля, че майката се е отчуждила от обстоятелството да бъде майка, доста повече от детето. Което пак води до това, че проблема е в нея. Не мога да си представя, как зарязваш дете за година + и после всичко си е по старому. Не е. Не е било и преди това, за да се случи това "оставяне" на баби и дядовци. Детето си е дете, тя има проблем с това да е майка.
Има такива случаи. Познавам един подобен екземпляр от женски род. Но има и хора, притиснати от недоимък и тогава не е лесно да ги съдим.

Има всякакви ситуации и не е хубаво преди човек да знае достатъчн подробности да се казва кой става за майка и кой не.
На моята майка също и се е налагало на периоди от няколко месеца като бяхме малки да сме отделени. Тогава ни гледаха баба и дядо. Работа, какво да правиш. Иначе нямаше как да ни отгледа.
Ама такъв е живота.

# 11 994
  • Мнения: 9 130
Много е лесно да се раздават присъди от висотата на топлия и уютен дом. Понякога наистина няма друг изход, ама друго си е да размахаш пръст. Само внимавайте, че той животът е голям шегаджия.....

# 11 995
  • София
  • Мнения: 16 555
JoyJoy
Много е лесно да се раздават присъди от висотата на топлия и уютен дом. Понякога наистина няма друг изход, ама друго си е да размахаш пръст. Само внимавайте, че той животът е голям шегаджия.....
JoyJoyJoy И ако това не е размахване с пръст, какво ли е?

# 11 996
  • Мнения: 9 130
JoyJoy
Много е лесно да се раздават присъди от висотата на топлия и уютен дом. Понякога наистина няма друг изход, ама друго си е да размахаш пръст. Само внимавайте, че той животът е голям шегаджия.....
JoyJoyJoy И ако това не е размахване с пръст, какво ли е?

Съвсем искрен съвет 😀😀😀

# 11 997
  • София
  • Мнения: 22 672
Недейте да съдите жената. Отчуждението може да е нормално, но настройването играе по- голяма роля в него.
Видно е, че авторката на казуса се опитва да осигури най- доброто за детето си. Не е от тия, дето са си били камшика и айде- живот.
Няма свястна майка, която да се отдели ей така от кеф от децата си, неволята говори в някои случаи.

# 11 998
  • Мнения: 2 837
Мъжът ми е отгледан от баба си до първи клас в друго населено място. Има много по-силна връзка с майка си, отколкото имах аз с моята майка, въпреки че ние от баби въобще не сме гледани.
С което не искам да кажа, че трябва да си оставяме децата на други за отглеждане, а че това не е решаващият фактор. В случая детето се опитва да манипулира,  насърчавано допълнително от баща си, а майката, заради чувството си за вина, преекспонира проблема.

# 11 999
  • Мнения: 9 519
...В случая детето се опитва да манипулира,  насърчавано допълнително от баща си, а майката, заради чувството си за вина, преекспонира проблема.
Смеси двата казуса - едната е майката работила в чужбина (с момиченце) и предполагаемо отчуждаване, другата е разведената с нетърпимото отношение на детето (момче) и настройване от бащата ...

Общи условия

Активация на акаунт