Добре, обидена свекървата на снахата, задето не ѝ казвала "майко", приемам го. Но защо ще обърква понятията на внучето си? То какво ѝ е криво? Дава ли някакво логично обяснение на този въпрос свекървата?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Нам си колко години търпяла да й казваш еди си как, без да й е приятно и сега изведнъж си го връща на бебето? Тя защо така безропотно е търпяла и не ти е казала, че не й е приятно? И защо е решила точно на бебето да си го връща? Щом съпругът ти е на твоя страна директно я постави на мястото й, даже пред него най-добре.
И аз не мога да проумея какво се промени след като родих. Задавала съм й въпроса защо говори така на бебето, а тя отговаря, че не било умишлено, айде първия път ок, но това се повтори няколко пъти и реших да й кажа да спре, защото свикне ли така, така ще е винаги.
Относно обръщението, още преди да се оженим с мъжа ми, самата тя ми е казвала, че не държи на мамисването. Затова ми се стори странно поведението й. Не изключвам да съм била рязка на моменти и именно затова се опитах да изясня нещата с нея, уж всичко беше забравено, но си мисля, че е само на думи.
Относно обръщението, още преди да се оженим с мъжа ми, самата тя ми е казвала, че не държи на мамисването. Затова ми се стори странно поведението й. Не изключвам да съм била рязка на моменти и именно затова се опитах да изясня нещата с нея, уж всичко беше забравено, но си мисля, че е само на думи.
И аз не мога да проумея какво се промени след като родих. Задавала съм й въпроса защо говори така на бебето, а тя отговаря, че не било умишлено, айде първия път ок, но това се повтори няколко пъти
Скрит текст:
и реших да й кажа да спре, защото свикне ли така, така ще е винаги.
Относно обръщението, още преди да се оженим с мъжа ми, самата тя ми е казвала, че не държи на мамисването. Затова ми се стори странно поведението й. Не изключвам да съм била рязка на моменти и именно затова се опитах да изясня нещата с нея, уж всичко беше забравено, но си мисля, че е само на думи.
Относно обръщението, още преди да се оженим с мъжа ми, самата тя ми е казвала, че не държи на мамисването. Затова ми се стори странно поведението й. Не изключвам да съм била рязка на моменти и именно затова се опитах да изясня нещата с нея, уж всичко беше забравено, но си мисля, че е само на думи.
И аз не мога да проумея какво се промени след като родих.
А детето на кого е кръстено? Щом иска да я наричаш "майко", явно е традиционалистка и очаква и детето да кръстите на тях.
Предполагам само, размишлявайки защо точно след раждането на детето се е променила отношението така рязко. Явно е обидена за нещо, може би заради името, но не смее да си каже.
Не, не са разведени просто свекърът ми е по-особен,затова и не исках детето да носи неговото име... Предпочитах да кръстя на свекървата като компромисен вариант, но не се прие добре от свекъра.
Крайното решение за името взе мъжът ми, защото още преди да знаем пола се бяхме разбрали аз да избирам за момиче, той за момче. Все пак детето не е моя собственост, то е на двама ни. Не съм настоявала за друго име, първо, защото избраното ми допадна и второ, защото не исках мъжът ми да се чувства между чука и наковалнята. В последствие на свекърът бе разяснено, че от тук нататък няма думата за нищо. Но мисля, че се измества темата.
В последствие на свекърът бе разяснено, че от тук нататък няма думата за нищо. Но мисля, че се измества темата.
Ако мъжа ти не го беше страх да не е м/у чука и наковалнята, нямаше нито да ви притискат (направо изнудват) за име, нито майка му да прави фасони без да обяснява защо. Та вместо да го жалиш, да вземе да си влезе в ролята и както е обяснил на баща си, че е вече няма думата, така да обясни на майка си, че държанието ѝ е неприемливо. Или ако има проблем, да го изясни, не да прави циркове.
Колкото повече жалиш мъжа си да не е м/у чука и наковалнята, толкова повече такива ситуации ще ви спретват и няма никога, ама никога да се сетят сами да ги прекратят. Дано си наясно. Той е човека, който трябва да изсни това положение и да сложи границата на собствените си родители, не ти. И колкото повече го жалиш, толкова по-дълго ще сте в този затворен кръг. А това и за самия него не е добре, щом той е този който е м/у чука и наковалнята, нали? Та не е за жалене, само той може да оправи положението, явно не му стиска. Тогава обаче трябва да е за негова сметка, а не за твоя и на детето
Колкото повече жалиш мъжа си да не е м/у чука и наковалнята, толкова повече такива ситуации ще ви спретват и няма никога, ама никога да се сетят сами да ги прекратят. Дано си наясно. Той е човека, който трябва да изсни това положение и да сложи границата на собствените си родители, не ти. И колкото повече го жалиш, толкова по-дълго ще сте в този затворен кръг. А това и за самия него не е добре, щом той е този който е м/у чука и наковалнята, нали? Та не е за жалене, само той може да оправи положението, явно не му стиска. Тогава обаче трябва да е за негова сметка, а не за твоя и на детето