?Въпроси всякакви за СО?

Просто се дистанцирай. Разчиташ ли на нея за помощ и/или пари? Ако не, взимаш си детето и ѝ даваш ясно да разбере, че ще се възпитава по твоя начин. Доколкото разбирам мъжът ти те подкрепя, така че няма какво да се чудиш. 
Ако сте зависими, опитайте да се отделите и да сте спокойни. 

Жените сме змийки, Terrie ... няма какво да се чудите толкова... в последния параграф сама си отговаряте на въпроса.

Мъжът ми ме подкрепя, не сме зависими по никакъв начин, свекървата работи и се броят на пръсти случаите, в които е склонявала да гледа бебето, а не само да си играе с него за час. Просто ме боли от това, че този човек го имах за близък, а се оказаха други нещата. Странно ми е, че  преди да се роди малкия сме имали страхотни отношения, ходили сме по магазини, на кафета, разгояаряли сме на всякакви теми, а сега тя не се обажда изобщо, ако говорим то е за детето и до там. При вас имаше ли такава промяна?

Разбирам огорчението ти, но може би е по-добре наистина да имате едни по-формални отношения, щом те товари настоящото положение. Възможно е и тя да се е променила, възможно е и ти да си по-чувствителна вследствие на хормоните и промените след раждането. Някои хора смятат, че като роди жената, става безпомощна и зависима и няма накъде да мърда и си позволяват да се развихрят. Още повече, че казваш, че майка ти е починала и реално тя е единствената, на която можеш да разчиташ за помощ и съвет.
Така че не се товари излишно и сложи малко дистанция, ако не си зависима. С времето нещата ще се напаснат. А можеш и да обърнеш ситуацията - щом не взема от дума това за името, говори на детето за нея не като за баба, а като нея по име. Като усети колко е неприятно, може да се коригира. И няма как да те отчужди от детето, спокойно - мама си е мама.

За свекървите има цяла тема http://old.bg-mamma.com/?topic=1029006.30 - 93-та поредна! Въпроса ти е за там. Но принципно свекървати те приема като инкубатор един вид. Държала се е добре с теб "за да продължиш рода". Много свекърви имат такива нагласи към снахите си, не се впрягай. Мъжът ти трябва да говори с нея и ако тя продължава да говори на детето за теб по име, просто го вземи /детето/ и й кажи "Ина понеже е зла, няма да позволи да я правят на идиот". След което ограничи контактите им. Съвета ако сте зависими от бабата да избягвате това в бъдеще е много полезен. Това, че живеете в един град не означава непременно, че "трябва" да се виждате често. Когато вие с мъжа ти прецените - тогава ще се виждате с бабата.

Време ти е и ти да станеш зла.
Следващия път като направи така ясно и директно казваш следното - "Ако още веднъж направиш това, си тръгваш и внука си няма да видиш. Аз съм майката му и тия номерца, ще ги прилагаш другаде"
Ако пак не те послуша, подаваш и якето и чантичката и посочваш вратата. Това е твоето дете, твоето семейство и не бива да позволяваш да ти се качват на главата.

А заплахата наистина я изпълни.
Иначе има и по-фрапиращи случаи. Моята баба много дълго време промиваше мозъка на брат ми и му казваше, че тя го е родила, а майка ни не му е никаква. Върза се, беше малък и започна да казва на майка, че не му е майка. Това се случи след развода.
Майка ми е търпелива и е  изтърпяла много от това чудовище, но в този момент и преля чашата. И за доста дълго време забрани да се виждаме и да ходим при нея и баща ни. По телефона и каза, че ако я види на улицата ще я спука от бой. Не би го направила, обаче с такава ярост го каза, че сигурно се е спекла. Ела да видиш оназ лисица как се промени, започна да се мазни и извинява и обещава, че повече няма да говори така. Е, после други простотии се опитваше да прави. Дяволът почивка няма.
Свекърва нямам, не съм омъжена, но съм била свидетел на простотии и съм научила едно.
Още от началото ако се види, че се прекалява и има лошо и неправилно отношение и поведение, трябва чудовището да се постави на място. Иначе цял живот, ще те трови. Тоест ти и стъпваш на врата /в преносен смисъл/, а не да оставяш тя да го прави.
Братовчедка ми има точно обратната тактика. Тя е изключително тактична и възпитана, но не позволява на някой да и се качва на главата. Още в началото на брака и, свекървата  се е опитала да си покаже рогцата, но и тя си е показала рогцата. Сега свекървата знае, че с братовчедка ми шега не бива и са що годе в прилични взаимоотношения.

Благодаря за отговорите. По принцип съм категорична и когато се налага по-рязка, така че този проблем ще успея да изчистя. Просто от чисто човешка гледна точка ми е тъжно да разбера, че съм била лъгана и предадена. Явно не трябва да имам големи очаквания за хората и да си мисля, че както се държа аз, така ще ми се отвърне.

На една моя приятелка едната баба /но не помня от коя страна/ от злоба ѝ казала, че е осиновена. И тя беше на 11-12 г. и не смее да каже на техните. Накрая им казала, баща ѝ подивял, ходил до бабата, направо щял да я бие, ама тя се скрила. Някакви циркове бяха ставали.  

Има цивилизовани начини да се справите със свекървата, заплахи от типа на отнемане на внуци само ще Ви принизят до нейното ниво.

 “Never argue with an idiot. They will drag you down to their level and beat you with experience.”

Е това голяма простотия? А защо? Каква й е била изгодата на бабата да ги мели такива? Кошмарни баби има значи...

Вече не помня подробности, беше много отдавна, но май от злоба някаква го беше направила. При това родителите ѝ не бяха разведени или подобно. 

Явно на свекървата болката ѝ е, че нямаш подходящо обръщение към нея. И е решила да ти го "върне" чрез детето. Което е тъпо, разбира се. Но ми е интересно как "шеговито" се обръщаш към нея, а другите го смятат за неуважително?

Ако шеговитото обръщение има предистория и контекст, то може да е мило, нищо че скандализира околните. Важното е то да не дразни свекървата, за която е предназначено.

Пълна простотия е, ако е това с името. 7 години ще мълчи и няма да си отвори устата, а като се роди детето, ще го връща като в детската градина.

Женска ревност е това. Нищо друго.