Не живея в илюзия, знам, че моят човек има вътрешни терзания. Осъзнава, че времето върви, не иска да ме изпуска, казвал ми е. Родителите му ме одобряват, това е съществено за него а и той се съмнява да си намери толкова всеотдайна жена, но не съм му на сърце. Сещам се за сърцето и разума, аз може би съм разумния избор, не знам. 
Ко речииии?!?!!
Той ти е казал, че не си му на сърце и ти още си с него?!?!
Моля ти се, имай малко самоуважение! Аз съм естествена, земна, предпочитам да поспя преди работа, отколкото да се размажа през нощта. Изаради това съм му скучна. Може би няма нищо лошо в това Тук ми стана смешно, но моят приятел има парфюм за специални "банкети"( някакъв марков) разбирайте за дискотека и по негови обяснения, ако не е с него се чувства нищожен, недостоен. Това не е ли повърхностно, дребнаво? Май не е в мен проблема, като се замисля. Вярвам, че някой би ме оценил, заради това, което съм. Трябва да си дам шанс, нали?
Допълвам. Предимно аз върша домакинската работа, с изключение на готвенето, това му е слабост.
Предлага ми храна, ако откажа не ме насилва и не му е проблем да се храни пред мен.
Оправдава дръпнатостта си по стандартния начин-много бил страдал и затова вече не можел да се отдаде изцяло, а ако случайно ме надъха( с комплименти, мило отношение) аз съм щяла да избягам. Колко логично нали, но не мога да се примиря с унизителните му оправдания.
Ми така де, тъй или иначе му ближеш з@дника, поне да е пълноценно, няма да го излагаш пред хората! Което ме навява на въпроса - той взима ли те с него по тези дискотеки или само се напарфюмира и си взима само самочувствието? 
