Не всички хора коментират безкрайно. Някои са нормални и възпитани и е приятно да общуваш с тях.
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Е, не е нужно да си режем вените, но пък и да си казваме, че нищо не се е случило, не става. Просто при такава случка си правим извода за човека и си ни остава едно наум - клюкар и тъпанар в едно и "айде у лево!" и не е нужно да е в близкото обкръжение... има нормални хора, които да са там 
Аз бих коментирала по особено просташки, краен начин, ако сина ми след време започне да залита по неприемлива за мен жена - с лош външен вид, поведение или друго.
Също бих коментирала избраника на приятелка, ако мисля, че има нещо сериозно за коментар.
Бих коментирала и съм коментирала колежка, която е миризлива и мърлява, не да минава времето, а за да се обоснова защо не искам да работя с нея и няма да работя с нея в едно помещение.
И т.н.
П.С.: За всичко изброено, няма да ми пука, как се е почувствала въпросната или въпросния. Ако не им харесват коментарите, да поработят над себе си.
Също бих коментирала избраника на приятелка, ако мисля, че има нещо сериозно за коментар.
Бих коментирала и съм коментирала колежка, която е миризлива и мърлява, не да минава времето, а за да се обоснова защо не искам да работя с нея и няма да работя с нея в едно помещение.
И т.н.
П.С.: За всичко изброено, няма да ми пука, как се е почувствала въпросната или въпросния. Ако не им харесват коментарите, да поработят над себе си.
Благодаря на всички за мненията, бяха много полезни за мен.
Дами и господа, авторката на казуса би желала дискусията по него да бъде прекратена.
Синът ми е на 8 години и с нагласата винаги да намери друг виновен, дори и когато много добре знае, че си е виновен единствено той. Пример от тази сутрин - в седем часа се сеща, че му трябва пластилин за днес. В кварталния магазин няма, по пътя за училище се опита да взломи вратата на една книжарница с идеята, че все някой има вътре, и после обяви, че ще се оплаче на кмета, защото никой не работи преди осем часа. Наясно е, разбира се, че грешката си е у него, но просто не обича да си признава.
Ще съм ви благодарна да споделите как бихте подходили в такива сутиации (конкретният пример е дреболия, но е показателен, такива ситуации не са една или две, това се превръща в модел на поведение, който няма да донесе нищо добро в бъдеще). Освен кроткото обясняване и изтъкване на фактите и това, че ще трябва да се научи да носи последиците от своите действия или в случая бездействия друго не се сещам, но ми се струва, че трябва да се опитам и нещо друго да направя. Живях 15 години с човек, на когото все другите му бяха виновни, че и си вярваше искрено и се възмущаваше на целия свят, и не искам да причинявам същото на бъдещата си снаха и на хората, с които ще общува той всеки ден.
Искам да избегна сравняването между баща и син, но в случая действат идентично...а дъщеря ми пък е съвсем различна.
Ще съм ви благодарна да споделите как бихте подходили в такива сутиации (конкретният пример е дреболия, но е показателен, такива ситуации не са една или две, това се превръща в модел на поведение, който няма да донесе нищо добро в бъдеще). Освен кроткото обясняване и изтъкване на фактите и това, че ще трябва да се научи да носи последиците от своите действия или в случая бездействия друго не се сещам, но ми се струва, че трябва да се опитам и нещо друго да направя. Живях 15 години с човек, на когото все другите му бяха виновни, че и си вярваше искрено и се възмущаваше на целия свят, и не искам да причинявам същото на бъдещата си снаха и на хората, с които ще общува той всеки ден.
Искам да избегна сравняването между баща и син, но в случая действат идентично...а дъщеря ми пък е съвсем различна.
Максимално НЕ удовлетворявам безумни желания като пластелина рано сутрин. Обяснявам човешки защо няма да стане и че мога да реагирам за еди какъв си период от време. Другото е по-строг режим за тези деца - много игри навън да хабят енергия, но съчетани с ранно приготвяне за лягане, къпане, миене на зъби и заспиване. Ние имаме вечерен ритуал - пие чай и яде плодове. Така избягвам вечните мрънкания за нещо сладко. И моето дете на 7 е много изискващ, непрекъснато в преговори какво още да получи и ако го оставя, спокойно ще ми се качи на главата и ще вика Ура.
И аз имам супер кротка и разбрана дъщеря и подходът ми спрямо двамата се налага да е различен Не намирам пряка прилика с баща му, по-скоро аз самата съм била много опърничава и ината като дете, а той се е метнал на мен.
И аз имам супер кротка и разбрана дъщеря и подходът ми спрямо двамата се налага да е различен
Не намирам пряка прилика с баща му, по-скоро аз самата съм била много опърничава и ината като дете, а той се е метнал на мен. Синът ми е на 8 години и с нагласата винаги да намери друг виновен, дори и когато много добре знае, че си е виновен единствено той. Пример от тази сутрин - в седем часа се сеща, че му трябва пластилин за днес. В кварталния магазин няма, по пътя за училище се опита да взломи вратата на една книжарница с идеята, че все някой има вътре, и после обяви, че ще се оплаче на кмета, защото никой не работи преди осем часа.
Скрит текст:
Наясно е, разбира се, че грешката си е у него, но просто не обича да си признава.
Ще съм ви благодарна да споделите как бихте подходили в такива сутиации (конкретният пример е дреболия, но е показателен, такива ситуации не са една или две, това се превръща в модел на поведение, който няма да донесе нищо добро в бъдеще). Освен кроткото обясняване и изтъкване на фактите и това, че ще трябва да се научи да носи последиците от своите действия или в случая бездействия друго не се сещам, но ми се струва, че трябва да се опитам и нещо друго да направя. Живях 15 години с човек, на когото все другите му бяха виновни, че и си вярваше искрено и се възмущаваше на целия свят, и не искам да причинявам същото на бъдещата си снаха и на хората, с които ще общува той всеки ден.
Искам да избегна сравняването между баща и син, но в случая действат идентично...а дъщеря ми пък е съвсем различна.
Ще съм ви благодарна да споделите как бихте подходили в такива сутиации (конкретният пример е дреболия, но е показателен, такива ситуации не са една или две, това се превръща в модел на поведение, който няма да донесе нищо добро в бъдеще). Освен кроткото обясняване и изтъкване на фактите и това, че ще трябва да се научи да носи последиците от своите действия или в случая бездействия друго не се сещам, но ми се струва, че трябва да се опитам и нещо друго да направя. Живях 15 години с човек, на когото все другите му бяха виновни, че и си вярваше искрено и се възмущаваше на целия свят, и не искам да причинявам същото на бъдещата си снаха и на хората, с които ще общува той всеки ден.
Искам да избегна сравняването между баща и син, но в случая действат идентично...а дъщеря ми пък е съвсем различна.
И така за всяка ситуация, стане ли гаф по негова вина, оставям да си понесе последствията.Иначе никога няма да се научи....
Струва ми се, че измествате нещата.
Тук не иде реч за непослушно дете, нито за нормалното желание да прехвърлиш вината за някаква пакост, на другиго, че да прескочиш санкциите.
Има хора, за които всеки и за всичко им е виновен, все не са уважени, все за нещо се чувстват обидени и никога, и за нищо не са отговорни- не да са виновни, просто да са отговорни за нещото.
Случаят с пластелина е показателен.
Тук не иде реч за непослушно дете, нито за нормалното желание да прехвърлиш вината за някаква пакост, на другиго, че да прескочиш санкциите.
Има хора, за които всеки и за всичко им е виновен, все не са уважени, все за нещо се чувстват обидени и никога, и за нищо не са отговорни- не да са виновни, просто да са отговорни за нещото.
Случаят с пластелина е показателен.
Моето дете не прехвърля вина. То просто винаги иска всичко на момента, постоянно преговаря за нови придобивки и би се скатал от всичките си задължения, ако го оставя на мира Поради което сме в ежедневна борба, за да вървят нещата. Просто децата са много различни едно от друго.
Хората, които имат по 1 послушно момиченце, дори няма да схванат за какво става дума.
То просто винаги иска всичко на момента, постоянно преговаря за нови придобивки и би се скатал от всичките си задължения, ако го оставя на мира Поради което сме в ежедневна борба, за да вървят нещата. Просто децата са много различни едно от друго. Хората, които имат по 1 послушно момиченце, дори няма да схванат за какво става дума.
Ами има такива хора да, инфантили. Те са такива точно защото не са надраснали детския период. За децата си напълно нормална ... фаза, да го нарека. За абсолютно всички деца. При тези с повечето "бели" се забелязва по-често, при другите не толкова, но винаги присъства. Нищо кой знае какво не е станало.
Може пък просто да е забравил за пластилина и да се е сетил сутринта. Може просто да е разсеян.
Скрит текст:
Поема ли отговорности за грешки, когато направи или винаги друг му е виновен - например за ниска оценка?
Точно затова, раници приготвях само първите 1-2 месеца от първи клас, докато се научат как се приготвя, какво се слага, кога и т.н.От там насетне, сами, и двамата.Забравят ли нещо, вината е само тяхна.Естествено, не е имало някакви драконовски наказания, но когато класните им направят няколко пъти забележки, им ставаше неудобно и се научаваха да мислят " една крачка предварително".