?Въпроси всякакви за СО?

Да, ако нямаш братя или сестри можеш дори директно на името на родителите ти да го запишеш. Ако евентуално се появят някакви проблеми от страна на мъжът ти - измъкни се с родителите ти - те така настояваха, т.е. не влизай в директен конфликт с него за това. Не е най-перфектната стратегия, но действа. Ако изобщо сте стигне до някакъв конфликт.
Аз също смятам да купя имот само с мои средства, който да е само на мое име, че си нямам такъв (на мое име). Нямам и брак. Също живеем в имот собственост на баща ми. А мъжът ми сега изплаща кредит за довършване на негов апартамент (на негово име), в който нямам намерение да живея. Предпочитам центъра, а не широк център примерно. Ако тръгна да разсъждавам: баща ми ни спестява от наеми, мъжът ми по-лесно ще си изплати кредита. Но нямам против, защото кредитът е малък.

Ако кредитът беше за пълната сума и в много голям размер, няма как да не се ощети семейния бюджет. И щеше с право да е "негова работа". Но в този случай е една малка част, която няма да се отрази по никакъв начин.
Най-важното е той да разбере, че всичко остава в семейството, т.е. за тяхното дете.

Може би проблемът идва от 20-30% от сумата, която ще дадат от общите си спестявания.
Аз навремето бях в сходна, макар и не същата ситуация. Човек, с който живеем заедно, но нямаме брак, да претендира за съсобственост в наследствено жилище на майка ми, в което ще живеем всъщност двамата с него. Като неговото финансово участие е съвсем малка част от частта, която сме дали от спестяванията си за наплащането на леля ми. И тъй като следваха ремонти ( за които много добре се знаеше, че ще ги има, но бяхме се разбрали малко по малко с общи усилия да ги направим), в един момент започна да се одумва, че малко нечестно му се струвало да пести за ремонти, след като не се води на него. През това време живеехме в мой апартамент, ремонтиран малко преди той да се нанесе при мен. На него майка му се канеше някой слънчев ден да припише апартамента, в който живее тя, с брат му и цялата му челяд. Явно си разчиташе жената, че аз имам достатъчно варианти за покрив над главата, та той няма да излезе на квартира. Аз съм една дъщеря. И апартамента, в който живеехме, и къщата която ремонтирахме някой ден така или иначе ще останат за мен. Нямам с кого да ги деля. Ако се бяхме оженили нямаше да ги има тези грижи за наследството. Ама тц - така и не ми предложи брак, щото нали уж подписът не бил важен. Пък от друга страна- "ама що не се води на мен част от къщата?" Даже по едно време затова, че майка му му беше дала едни 500 лв, тръгна да говори, че и нея трябвало да правим съсобственик, че и направо да си я приберем при нас да я гледаме, докато брат му живее в нейния дом. Уж толкова много бързаше да се местим в тая къща. Но като видя, че ремонтите няма да станат с магическа пръчица, набързо би отбой и духна, та се невидя. И това след немалко години съжителство, в нашия случай без да имаме дете. Та, хич не се учудвам на страховете на Анонимна, че някой щял да се почувства онеправдан и да тури пепел на всичко.

Ако немалка част са на родителите, които явно нямат намерение да умират скоро, т.е. говорим за едни 20г.-30г. ползване на жилището, от къде на къде ще го пише съсобственик?

А стандартът в случая не е двоен (поне за мен) заради този важен детайл. Същото би важало, ако бяха разменени страните.
Тогава пак доста хора щяха да гракнат, че той им осигурил семейно жилище, сега иска да осигури родителите си, а тя нямала и една стена на свое име, а само претенции.

А ако се абстрахираме от конкретния случай с произхода на паричните средства- в жената е контрата и при следващата им криза, като се разделят, няма да досажда на родителите си, а ще си гледа детето спокойно в собствено жилище. А той със спестените пари (тя спомена, че имат и отделни спестявания) ще си даде за самоучастие и ще живее ергенски живот.

Хора, които са достатъчно предпазливи, за да не се обвързват с брак, не би трябвало да имат претенции върху имотите и финансите на половинката. А лично аз не само общ имот, но и общо дете не бих имала с човек с такива разбирания, но всеки си знае, ама като си знае, да не се сърди, когато партньорът си прави отделни планове.

За мен това е честност, а не спасение. И подсигуряване на децата. Мъжът, ако не е някой сметкаджия би следвало да се съгласи. Другото са голи приказки и наивност.

Голямо безочие да искаш част от имот защото си боядисал две стени...

Ама, чакайте – къде прочетохте, че именно мъжът не е искал брак? Защо автоматично вината за липсата на подписи в гражданското се стоварва върху него?

Ако един мъж не се е оженил за мен, аз не бих се чувствала виновна, че си купувам с роднини жилище. По принцип държа на брака обаче и за мен това, че имам дете, без да сме женени, би било проблем,

Да внеса малко яснота. Не бих казала, че сме с разделен бюджет. Просто винаги сме имали сходни сравнително добри заплати, никога не сме си правили взаимни разчети кой колко изхарчил, участвали сме заедно в общи покупки, а и в ежедневната издръжка няма особена разлика в приноса. Като правихме ремонт на наследственото жилище, вложихме доста общи пари.
Не може да се купи имот с кредит на дете, иначе веднага това щях да направя. Заради кредита, новият апартамент няма как да бъде на родителите ми, защото те трябва да участват като съдлъжници, но доходите им и възрастта изобщо не позволяват. Евентуално бих могла да ипотекирам техния апартамент с кредит на мое име за новия, но тогава той не се води жилищен, а потребителски с ипотека и лихвата е по-висока. Идеята, освен това, е първо да купим новия, те да могат спокойно да се пренесат и тогава да продаваме техния и да погасим предсрочно определена част. Mъжът ми ще предпочете апартаментът да е на името на двамата и съответно двамата да участваме в покупката му, той дори предлага, те да не си продават имота в провинцията. Самият факт, че аз държа той да няма дял от жилището е проблемът. Не знам как да му кажа: „Ами аз ще участвам наравно в издръжката на семейството и ще си обслужвам кредита, а ти си прави спестявания, които ще си останат твои,  ако се разделим“. Предполагам, че ще го сметне за идникация, че обмислям раздяла. Крайната цел е апартаментът да се ползва от сина ни или от нас, като остареем. Факт е, че искам да се застраховам, ако някой ден се разделим. Ако родителите ми живеят там и той реши да се заяжда и да иска продажба и подялба, ще усложни и техния живот.
Амур, набиването на канчета за брака е доста несъстоятелно в случая. Ако бяхме женени, какво щеше да е по-доброто решение точно в този случай?  Иначе съм съгласна за двойния стандарт. Много жени биха се обидили, че мъжът им отделя от доходите си за имот на родителите му или за него, така и той би се почувствал засегнат. Точно това е проблемът.
Bianka - и двамата никога не сме държали на брака, въобще не се чувствам "прецакана", че не сме женени.

Не мога да ви разбера "семейните" отношения. С мъжа ми сме бракувани, но живеем в апартамент на мое име, прехвърлен чрез дарение след сключване на ГБ. Ремонтът го финансира изцяло той. Няколко пъти го подпитвам иска ли да му прехвърля половината - ми не ще. Аз и никога не съм казала моя апартамент. Сега обмисляме живот и здраве купуване на още един, ако можех бих го накарала да го пише само на негово име.

Аз пък всичко мога да разбера, понеже вече съм минала през развод Никой не е застрахован, това са фактите. Днес ти се струва, че сте сродни души и заедно вовеки веков, утре се разделяте с гръм и трясък и хайде юруш по адвокати и т.н.

От хора до хора има разлика, така че е малко неуместно да кажеш "не мога да ви разбера семейните отношения". Ми не можеш, защото не си на тяхно място.

Авторке, аз те разбирам. За съжаление няма как да избягаш от недоволството на половинката си, макар че съм абсолютно ЗА този вариант, който ти искаш. Освен наистина да си измиеш ръцете, че това е желанието на родителите ти и да наблегнеш на идеята, че това е осигуровка за детето един ден. Може би така ще си спестиш големите разправии.

Аз пък не разбирам какъв е проблемът анонимната да седне и да поговори открито с мъжа си. "Така и така, баща ми ни даде апартамента, в който живеем, направи този жест за нас, редно е сега и ние да им помогнем с техния жилищен проблем. Теб няма да те закачам, аз ще им помогна с мои средства. Така или иначе това жилище някой ден пак на мен и на детето ще остане, а и това е една добра инвестиция." И т.н. И да обсъдят кой вариант за собственост е най-удачен. Нищо чудно мъжът да излезе с друго, по-добро предложение. И да постъпи съвсем коректно спрямо жена си и нейните роднини.

Мога да го кажа, защото това не са семейни отношения, затова съм го сложила в кавички. Съжителство някакво, но семейство - не.