Уейв, единственият ми съвет е без много мислене, дори да ти е трудно просто да го оставиш окончателно и завинаги Алкохолизмът е зависимост и отказването е много трудно. Нито някакви ултиматуми ще го стреснат, нито пък той сам ще може да се откаже. Алкохолиците са си направо за лечение, но много малко от тях го разбират и се подлагат на такова. Никога не бих била с мъж с някакви зависимости, които могат да съсипят живота както неговия, така и на тези около него. Това са алкохол, наркотици, хазарт. С такова нещо никога не бих направила компромис. В моето семейство не е имало алкохолици, нито аз съм имала такъв за гадже. Така, че не е вярно, че всички пиели. Ако не искаш да си провалиш живота и да страдаш просто го остави и не се занимавай с такива като него. И алкохолът не може да се сравнява с цигарите. Като непушач ми е неприятно някой да ми мирише на цигари, но това не е порок, който съсипва животи. Освен това не е ли ужасно да имаш да себе си мъж, който няма самоконтрол и трябва да следиш и хокаш все едно е малко дете? Недей да си губиш времето с такъв. Остави пияниците за жените, които също се напиват.
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Дон Жон, не става дума за това да е леко почерпен от време на време, той го прави, за да избяга от реалността и да си успокои нервите, което за мен е притеснителното. Чувствам се така, сякаш не мога да му имам доверие. Още в началото като почнахме да излизаме, той си излизаше с приятели веднъж седмично поне и стоеше до 2-3ч. но като съм му звъняла винаги ми е вдигал и винаги е бил адекватен по телефона, съответно съм била спокойна, че всичко е наред. Но с течение на времето почна да зачестява да го чувам неадекватен по телефона. И с времето почнах все повече да се притеснявам като излиза ( с определени хора най-вече), да ми се разваля настроението всеки път, щом каже, че еди кой си му се е обадил за излизане... и почна да приема, че го контролирам, да се дразни и да стават скандали, че не съм му била позволявала да излиза. Не е вярно, че не му позволявам, нека излиза, просто НЕ ИСКАМ ДА ПИЕ! Говорили сме безброй пъти по въпроса след предишното напиване, където не помни нищо и си изгуби нещата каза, че си бил взел поука и че няма да го прави отново. Вчера преди да излезне говорихме пак по въпроса и ми каза, че няма да се случи пак.... и ето, че стана. Чувствам се меко казано отвратително. Има ли някакъв шанс да му помогна, за да го разбере това нещо... не е нормално да се наливаш толкова често, виждам, че с времето се зачестяват тия случаи, тревожа се...
Уейв, и аз не съм оптимистка. Ти си се запознала с него, когато е излизал до късно и е пиел веднъж седмично. После е зачестил и е почнал да става неадекватен - това говори за алкохолна зависимост, а зависимостите, както е ясно, се лекуват много трудно и най-вече, с много желание от страна на зависимия, което не виждам тук. Чети тук, има и още много материали в нета.
Аз се съмнявам да не разбира проблема си, та да се нуждае от някой да му го обяснява, но не знам какво му е общото ниво на медицинска интелигентност, както и какво е било "приемливо" в семейството му, може всички да пият по този начин. Аз не бих разчитала на това, че "не знае", по-скоро - е във фаза а отричане и "не може" и/или "не иска". Лечението е трудно, пак повтарям. Ако смяташ, че със силна воля той ще се откаже и ще стане нормален непиещ/ненапиващ се човек - откажи се от тази идея. Лечението е много дълго, трудно и човекът винаги е рисков, с всяка зависимост е така. Ако искаш животът ти да не е свързан с алкохолик, и ти да си втората по важност в живота му, след алкохола, тръгни си още сега. Търси си трезвеник.
Родителите му също са алкохолици, майка му бог да я прости много лошо се е напивала, с лоши падания, които са свършвали в спешното отделение. Той смята, че щом не е стигнал дотам, значи всичко е ок. Мисли,че баща му не е алкохолик, защото не се напива като нея, но той без алкохол не може да седне на маса. Което според мен също е степен на алкохолизъм.Той просто не вижда проблем. Проблемът му беше като си изгуби вещите и после се наложи да си вади отново документи, което му създаде някакво неудобство и го накара да се замисли малко, но явно не достатъчно...
Уейв, ние те разбираме, че държиш на него. Но истината е, че дори без да пие, един мъж може да ти спретне големи мизерии, а ако пие много - това е направо задължително.
И мен еднакво с пиенето ме притеснява това, че си излиза без теб и го няма това за нищо. Един ден си се представи - тъмна доба, ти си с бебе в ръце, а той се напил и си загубил парите. Опитай поне да си го представиш! Бебето реве, цялата отговорност върху теб, а човека е out of space и не вдява какво му говориш. За какво ти е това?
И мен еднакво с пиенето ме притеснява това, че си излиза без теб и го няма това за нищо. Един ден си се представи - тъмна доба, ти си с бебе в ръце, а той се напил и си загубил парите. Опитай поне да си го представиш! Бебето реве, цялата отговорност върху теб, а човека е out of space и не вдява какво му говориш. За какво ти е това?
Уейв вие заедно ли живеете или не? Имам усещането, че не. На какъв етап сте от връзката си? Напиванията колко често са в рамките на 1г.? Според мен ако се напие 2-3 пъти в годината нито е проблем нито е алкохолизъм. Глупаво е, ама не е болка за умиране. Ако е често обаче, нямаш полезен ход. Изпиването на чаша вино/бира вечер, ама 1ч., не 5, не го намирам за алкохолизъм също, т.к. нито ще се напие от толкова нито ще си навреди на здравето.
Родителите му също са алкохолици, майка му бог да я прости много лошо се е напивала, с лоши падания, които са свършвали в спешното отделение. Той смята, че щом не е стигнал дотам, значи всичко е ок. Мисли,че баща му не е алкохолик, защото не се напива като нея, но той без алкохол не може да седне на маса. Което според мен също е степен на алкохолизъм.Той просто не вижда проблем. Проблемът му беше като си изгуби вещите и после се наложи да си вади отново документи, което му създаде някакво неудобство и го накара да се замисли малко, но явно не достатъчно...
Бягай, с 200 км/ч, докато не е късно...
Не живеем заедно все още, повече от две години сме заедно. Не ме притеснява, че излиза без мен, аз не искам да сме като скачени съдове, аз също обичам пространство и излизания без него, но аз не излизам вечер, не стоя до късно, не прекалявам с алкохола... не съм правила никога нещо, което би го притеснило, докато аз постоянно се притеснявам за него. Дори да не сме заедно аз ще го мисля... и ще се тревожа.
Животът си е твой. Просто имай предвид, че минусите на мъжете се усещат по-силно при съвместно съжителство. Сега приемаш всичко. Като заживеете заедно, колкото и да обичаш свободата, липсите му ще те дразнят. Когато имате дете, щете дразнят 100 пъти повече, понеже грижите ще ги отнасяш ти. А когато някоя вечер детето не е добре, а баща му се е запил, ще се озовеш сама в Спешното и няма да се различаваш по нищо от самотните майки. Просто го казвам от сърце, не за лошо, това са фактите. Ти ще си постъпиш както прецениш.
Аз съм го играла тоя филм, при здрав и прав баща да обикалям по спешното с дете на ръце и да ме питат къде е бащата, хем бяхме и женени даже. Но човекът не си вдигаше телефона. Същата ситуация те чака, дори и твоят да вдигне, ако е пиян и неадекватен, голяма помощ ще ти е. Абе не ми се говори, но не се навирай сама в проблеми.
Аз съм го играла тоя филм, при здрав и прав баща да обикалям по спешното с дете на ръце и да ме питат къде е бащата, хем бяхме и женени даже. Но човекът не си вдигаше телефона. Същата ситуация те чака, дори и твоят да вдигне, ако е пиян и неадекватен, голяма помощ ще ти е. Абе не ми се говори, но не се навирай сама в проблеми.
Човека отишъл да се напие, доброволно, като прасе, тя го "мисли и се тревожи" ... или послъгваш, или нещо генерално са ти объркани представите.
Просто те е дразни, че нон стоп е някъде без тебе, но пък за сметка на това с други неизвестни субекти. Това с мисленето и тревоженето, не върви.
Просто те е дразни, че нон стоп е някъде без тебе, но пък за сметка на това с други неизвестни субекти. Това с мисленето и тревоженето, не върви.
Защо всички решихте, че е алкохолик? Не стана ясно той алкохолик ли е или от дъжд на вятър излиза да се напие? Така й не отговори колко често се случва, а то е от съществено значение. А май повече я дразни, че човека втора година си живее като ерген и връзката им е "на никъде". За мен не е нормално 2г. още да не знаят ще живеят ли заедно или не, ама пък ако тях ги устройва - ок. Те не са нито семейство нито нищо - виждат се за да се... и до там. От къде на къде тя ще му държи сметка, че излизал, с кого излизал, къде излизал и т.н., после що се сърдел - ами как няма да се сърди човека, от къде на къде на къде и в качеството си на каква, ще му казва как да си живее живота? Той ангажимент към нея няма. Щом за 2г. не е предложил да живеят заедно, значи няма кой знае какво влечение към нея, нито има мераци да му е жена. Като иска ще излиезе и ще се напие, като не иска няма - за момента е абсолютно свободен човек.