?Въпроси всякакви за СО?

Може много да и се гълтат протеини... а то няма

Ама наистина ли всички смятате за нормално на нова работа,с нови колеги,с нов шеф ...да ви предупреждават да внимавате да не си развалите семейството?
Дори и някаква вътрешна ,тяхна си шега да е ,пак не ми се връзва.
И що непременно анонимната да е предизвикала с нещо това ,иначе тъй невинно обгрижване, касаещо семейството и? 
Разбира се,че е злобарка,дребна и нам ква си още,разбира се...Пък и кво се прави на труднодостъпна..я,па тая.. Или ще се вписва в колектива приемайки гнусните намеци и интриги,или...Амчи,ко?

Не знам дали е нормално или ненормално, но знам, че го има навсякъде и е част от "правилата на джунглата". Никъде няма абсолютно стерилна среда, може би само в манастирите, където клюкарстването е грях.
Пък и всеки го прави волно или неволно, аз си признавам, че го правя. Не ви ли се е случвало да обсъдите някоя колежка как е облечена или да обсъдите някоя пикатна клюка, която сте чули за някой, ама честно? Не вярвам да има чак такива светици.
И ако си позволяваш подобна дреболия (някаква си клюка) да те спъне и да ти е чак такъв проблем, изобщо не ми е ясно как ще се справиш с истинските трудности, които ти поднася живота.

Последно, промис ,че вярвам досадихме и на анонимната вече
Аз и манастири Не. Закони на джунглата- о,да. Навсякъде ги има, много ясно. И с риск да се повторя- от закони до закони... Съгласи се. Все пак по един начин хортувам с колега,с който работя от 8 години,съвсем по друг с нов. Най- малкото не го познавам. Знам ли може ли да носи,пък колко и най-вече какво може да носи. Съобразявам се. Не всеки е цапнат като мен и ако усетя,че не му е приятно,не се налагам ,само щото нали колектива...
Пък и съм малко смотана. Не обсъждам колежките. Ако не ми кажат,че са с нов лак или с нови мигли ..хич и няма да разбера Е,ако е с нова прическа или цвят на косата, забелязвам. Но дрехи,обувки...и такива неща,тц . И по интригите не могат да ме зарибят. Ама в колектива съм,не ми го нацепват
Знаят ме и се съобразяват.
Нов колега и такива изказвания и т.н. Много хард тази Жунгла..Влязъл не влязъл и айде.

Пиша се анонимна... Жена между 20 и 30-те.. Омъжена с дете. Накратко ситуацията е следната- скарана съм с родителите си. Имам брат и за тях той „ е техен, пък дъщерята чужда“- думи на баща ми. За него и на него дават всичко- всички имоти, всичката помощ, абе всичко. Българи са, да отбележа просто. Преди да се скараме, когато помолех майка ми например за помощ й плащах, както се плаща на чужд човек... Баща ми рядко ми е помагал. И така от 17 годишна до сега.
Както вече казах имам дете, което не познава  тях.  Брат ми също има деца, наскоро му купиха и жилище в голям град. Не сме се чували години... засичаме се няколко пъти годишно отдалеч..
Та... майка ми се разболя и се сети, че има дъщеря- два дни ми звъни от болницата.. реших да й вдигна, защото според баба ми, която ме информира, че майка ми е зле, била много зле и не исках да се чувствам виновна ако не говоря с едва ли не жена на смъртния й одър.. Ама се оказа не точно така, да майка ми явно е болна, но все пак добре. Започна да ми се хвали и да ми разказва какво бил направил брат ми-- какво направил... купили му жилище на кредит...те...Купили му кола, книжки за няколко категори...пак те...
И майка ми ми казва хайде да се сдобрим, заради мен. Казвам й, че не желая да виждам мъжа й и сина и, защото те са в основата на конфликта... Тя изстрелва- ми то и баща ти и без това не иска да чуе за теб... Ей заболя ме хора, колкото и да не го показах...

Мисля си повече нито да се обаждам нито да вдигам телефона... Мъжа ми казва все ще дойде време, когато те ще имат нужда от помощ... остаряват... реши дали ще откликнеш...Да ама е трудно... искам да си отстоя позицията, но ако се случи нещо ще се обвинявам, макар и според повечето ни роднини аз съм в правото си. Супер чувствителна съм, не искам аз да съм лошата... както съм лоша досега и аз да съм виновната, но не искам и да простя за отношение, което няма да се промени... Хубавото е, че след няколко месеца заминаваме за чужбина, може би тогава ще ми е по- лесно.

Не знам съвет ли търся или мнение, не знам просто исках да споделя.

Не знам как да ти го кажа, но такъв разрив не настъпва само защото едната страна е цялата черна, а другата- сияйно бяла.
Изначално има нещо сбъркано в отношенията ви и едва ли идва на 100% от техните действия.
Дали не си от хората, за които чашата " по принцип" е полу- празна?

Размишлявам просто.

АбсурТ, има си такива родители. Имах приятелка, с която вече по-рядко се виждаме, но живее на съседна улица. Нейната майка ги делеше много грозно със сестра ѝ. Приятелката ми била "умна", а сестра ѝ - "красива". Като станаха и двете студентки, сестрата стана и умна, и красива. Сестрата се омъжи по-рано, мъжът ѝ изкарва доволно пари, помагат и на майката. Мъжът на приятелката ми е с доста по-скромни възможности, но едва ли заради това не е долюбван от тъща си. И имотите си приписа на сестрата майката (бащата почина). Остави другата си дъщеря без нищо, а тя продължава почти всеки ден да ѝ идва на гости и лоша дума не е казала за двете. Аз бих я отсвирила.

Анонимна, аз те разбирам напълно. Моят случай е следният - когато бях малка баща ми имаше много голям проблем с алкохола. Беше му по-важно да се напива и да ни тормози, отколкото самите ние. Почти нямахме никакви отношения. Нито знаеше в кой клас съм, нито имам ли нужда от нещо. Една стотинка не е дал за мен, нито е имал някакво бащино отношение. Аз порастнах, а той се осъзна, само че беше късно. Някак си не го чувствам като баща, нямам нужда да знам как е, да го търся и т.н. Сега той ме търси, но на мен ми е безразличен и го чувствам като чужд човек. Казвам го във връзка с това, че най-вероятно, ако и той стигне до болница няма да ми трепне нищо, но сигурно ще трябва да си свърша задълженията.
Не се обвинявай. Тези хора са заслужили безразличието ти.

Често има такива отношения, но обикновено пренебрегваното и подритвано дете е с по-благ характер, свикнало е с второто място и го приема за нормално. Дори да се пообиди или ядоса понякога, в крайна сметка махва с ръка и не се вторачва. Има обаче и по-докачливи хора, които държат да получават същото внимание и помощ и се сърдят докрай.

По-добре никакви отношения,  отколкото лоши такива,  независимо коя страна е бялата,  коя черната и колко нюанса има посредата.
Аз лично не бих търпяла и бих прекъснала всичко.  И съм го правила, точно на 17 бях,  когато се "разделих" с майка ми за 5 години.  После тя се разведе с тогавашния си мъж, осъзна се и в момента сме в добри отношения. Но ако не беше се променила, нямаше да имам угризения. Не позволявям унизително отношение към себе си,  откогото и да е.

При явно лошо отношение, няма да ми трепне нищо. Ама нищо. Без значение, как ми е протекло детството. Ако тогава са били добри, а сега лоши - сега е важно. Ако пък през цялото време са били гадни - не ми пука.
Да, колкото по-егоисти и лоши към детето си са родителите, толкова повече вина насаждат, промиват мозък яко, но поне при мен не би минал този номер и не минава, пробват се напоследък.
За мен родителите ми не са едно цяло, имам отношение към всеки такова, каквото е заслужил. И ще имам такова, каквото заслужи в бъдеще.

Със сигурност имат и своята гледна точка. Разрива според мен настъпи, когато завърших училище и заминах за чужбина за да работя, а не склоних да ги послушам да си остана в България и да запиша ВУЗ.


Да, после се върнах, но брат ми е доста манипулативна личност и ги е изманипулирал добре. За него е важен само той и никой друг....


Техните родители са такива, тоест моите баби и дядовци, те също. Отдавам го на възпитание в малкия град, ама това не ми помага да се почувствам по- добре... цял живот са делили децата си, тоест нас... Е вече имат само едно дете..

птица, именно.. доста години се примирявах, казвах си.. ок, така са решили.. така да е... аз живея добре... Ама когато ми се роди дете и въпреки, че им беше първо внуче не промениха отношението си казах писна ми. Не очакваха да им се противопоставя определено.

Не знам каква е причината за такова скарване и липса на обич, но ако е вече налице, мъжът ти има право. Такива хора, като остареят, търсят низвергнатото дете, а другото, което са го посипали с внимание и злато, гледат да не го безпокоят. Не мога да си представя такова делене в днешно време. Да, вероятно и ти имаш някакъв дял, както абсурт казва, но все си мисля, че родителите обичат и пазят децата си, дори убийци да станат. Такива като твоите заслужават да им кажеш да се обърнат към обичаното дете. (което надали ще се отзове, защото такова отношение възпитава безотговорни неблагодарници)

На някои родители, това им е пазенето и обичането - да критикуват, да ти набиват канчето, да те сравняват, да те "наказват" и всякакви простащини и тъпотии, които уж за твое добро ...

 С риск да ме намразите окончателно.
Познавам две семейства от бившият ми адрес в Бургас.
И двете имаха син и дъщеря.
И на двете семейства (бяха си роднини) момчетата бяха на почит. Родителите починаха в едното, защото бяха на преклонна възраст. Имаха доста земи в едно от селата, къща, вила и апартамент. Всичко това за изненада на всички съседи отиди при сина. Който беше навсякъде, но не и при старите си родители, накрая ( на смъртното легло де).
Дъщерята се грижи за тях до последно. А после си замина в съседен блок под наем. И ако не можехме да разберем защо, по-младото семейство, мъжът го поясни - ние дъщерите гледаме за чужди семейства, синовете ни са наши, защото продължават името ни.
По стечение на обстоятелствата с дъщеря им все още поддържам връзка.Това което знам, че и при тях всичко отива при сина им.
Тя учи, гледа си живота. Има успешна кариера, но всеки път търпи критика, че видиш ли брат ѝ бил по-мислещ, по-хитър, по-, по...
Много пъти ми е ревяла.
Няма смисъл да казвам, че със сигурност всички богатства ще отидат при брат ѝ. Тя вече си стяга багажа за чужбина, за да избяга. Не се омъжи заради родителите си.
Така, че вярвам, че е истина.
Поведението на майката е недопустимо. Но явно такъв им е манталитета.
След време ще бъде ясно, дали брата ще се погрижи за родителите си. Но след като възлагат надежди на него, те да си търпят последиците. Мисля, че  за потърпевшата е време да спре да се тревожи за тях. Осъзнавам, че звучи  гадно, но наистина нека те да се обърнат към обичнато дете. Толкова благини, все си имат цена. И той трябва да направи нещо да ги заслужи, макар и с минала дата.
Спри да ги мислиш. Те са направили своя избор. Направи и ти своя.