Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVII

.

Nie yin niang- ето един филм, който си заслужава всички награди и даже са му малко. Уникално красив, всеки кадър като картина, като изящно стенно пано, премерен и изпълнен с уникален усет за детайл и абсолютна симетрия. Костюмите са истински блян! Красивите им собственици- също. Определено това заглавие измества "Високо се издигат червените фенери" в личната ми класация за най-изящен азиатски филм. Като история не е нищо ново, диалог почти няма, а като има е низ от характерните за този филм сентенции за живота, бойните сцени са малко, но пък красиво хореографирани, и в крайна сметка формата взема огромен превес над съдържанието. Но каква форма само...

Hoe duur was de suiker- приказен! Много красиво заснето всичко, от негърските колиби и реката до приемите в плантациите, разкошни костюми, красиви актьори, история тип Скарлет О'Хара или вечната Амбър с леко библейски привкус- много, много ми хареса.

I Love You Phillip Morris- много, ама много се смях, натрупани са всички възможни клишета и се е получила взривна смес

Croupier- хубав типично английски филм, с все още много младия и много привлекателен Клайв Оуен плюс още сума познати лица.

Кратка поредица Гаел Гарсия-Бернал:
El Ardor- малко напомня на "Езерото" с Фасбендър, но ситуиран в далеч по-екзотичния декор на Амазония, с изумително красив ягуар в партньорство с изумително красивия Гаел. В добавка лек полъх на мистика и се получава доволно приковаващ филм.

The Limits of Control- след този филм вече съм сигурна, че Джармуш не е моят режисьор. Има хора, които обичат да си играят на интелектуалци, докато гледат филми, аз не съм от тях и подобни закачки и вметки на фона на дълго нищонеслучване ме уморяват и изнервят. След това предълго мъчение: а)развих алергия към мъже, които си откопчават и закопчават саката; б)вече не си мечтая да видя северноамериканска пустиня; в)замислям се дали Тилдето Суинтън всъщност е добра актриса, понеже в две трети от нещата, в които съм я гледала, просто изглежда странно (което не е никак трудно при нея) и ръси сентенции. Идеална за претенциозни режисьори, но дали и за нещо друго ; г)скрих всички кибрити вкъщи; д)установих, че Паз Де Ла Хуерта има най-несиметричните ц*ци, които съм виждала някога- едната малка и абсолютно кръгла, другата голяма, дълга и виснала. Толкова, друго не ми остана от този филм. Освен дъъълга прозявка.

La mala educación- и Алмодовар не е моят режисьор, но този филм е просто брилянтен! Гледам го за трети път и отново успя ме изненада.

"Стив Джобс" - http://www.imdb.com/title/tt2080374/    Голямо удоволствие! И като игра, и като диалог, и като режисьорско решение, и като стаена енергия. Трябва да се види!

Ще. На Киномания.

Мяч, както казваш Дани Бойл си е Дани Бойл, просто няма как да бъде сбъркан. Диалогът е истинско удоволствие - а то целият филм е едно безкрайно говорене, така че това е доста важен момент. Има много добри попадения сред поддържащите актьори. Фасбендер си е Фасбендер, много го харесвам тоя човек. А тук и визуално се е получило.

Това последното е интересно.
Защото изначално всички говореха за това, че "визуално" Фасбендер е далеч от Джобс...
А по сума ти интервюта разказваха, как на Дани Бойл това не му било приоритет - портретното сходство.
А за диалога - като е по сценарий на Соркин просто няма как да не е говорилня.  Това си му е запазена марка на човека. Предполагам помните в "Социалната мрежа" с каква скорост говореха героите... Даже в ревютата на критиците имаше закачки на тази тема - Финчър не можел да вмести диалога в отпуснатото му екранно време, а продуцентите не се съгласили да се охарчат за по-дълъг филм, затова на актьорите им се наложило да говорят по-бързо от нормалоното. За да си кажат всички написани думички. 
Предполагам и тук е нещо подобно - ако не през цялото време, то поне на някои места...

Лулумба, разколебаваш ме в решението да пропусна "Джобс" (точно заради Фасбендър го бях решила ).

Иначе аз доживях чудото- снощи гледах наистина хубав филм от новите на Франко, при това направен по серия негови разкази. Palo Alto е просто прекрасен тийнейджърски опус в стилистиката на The Perks of Being a Wallflower, даже една идея по-дълбок и разбиращ. На моменти те кара да се усмихнеш, в други да ти се свие сърцето, а имаше и съспенс (на няколко места очаквах да се лее кръв, но не би ). Франко е просто идеален като мазен сваляч на ученички (имайки предвид и реалния му опит, явно не му е било трудно да влезе в роля), в Ема Робъртс има нещо от магията на леля и, а момченцето през цялото време си мислех колко ми прилича на също участващия във филма Вал Килмър и накрая се оказа, че това е синът му .
Наистина ме изненада този филм, изключително приятно.

Абе добър е Фасбендер. И са го докарали доста да прилича, особено във втората половина на филма.   Диалогът на места наистина прелива. Но пък има много фино чувство за хумор в много моменти, което го прави лек за възприемане. Макар че на излизане имаше колеги, които роптаха, че много говорене, много нещо било.

Добър е, това всички го знаем, мен лъскавата му красота при толкова смачкан първообраз ме възпираше .

Така влиза в образ, че на моменти го възприемаш именно като з.дник.

Фаса е прекалено красив за ролята на Стив. Гледах трейлъра, пуснах няколко лиги и се учудих на слабата игра на Кейт.

Е, как и разбра играта от трейлър ?
Лулумба, слаба ли е Кейт ?

Разбирачка съм аз 

Поправям се, не съм гледала трейлъра, а откъс само. Не знам дали тук ще се види:

http://www.imdb.com/title/tt2080374/ първото видео от изброените

Видях. Наистина е ужасна

Мммм, не е толкова зле. Катрин Уотърстън обаче много повече ме грабна, макар да е с далеч по-малка роля от нейната. За мен тя е попадение конкретно за този образ.