Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVII

Анабел (Annabelle)
http://www.imdb.com/title/tt3322940/

Хорър. Началото на историята за прословутата кукла убиец.
Пръчка голяма, не препоръчвам дори и на феновете на жанра.


Тъмен кон (The Dark Horse)
http://www.imdb.com/title/tt2192016/?ref_=fn_al_tt_6

Новозеландска драма по действителна история. В главната роля е Клиф Къртис.
Става въпрос за гениален шахматист бивш републиканския шампион страдащ от биполярно разстройство и отказал се заради заболяването. Години по-късно след като излиза от клиника е поканен да помага на деца от местния шахматен клуб. Всички деца са от коренните жители на страната - маорите. Филмът хвърля светлина върху тежкия им живот и изборът между членство в местната банда или бягство от реалността посредством шахматните фигури и странния им учител...
Много приятен филм, страхотен Къртис. Препоръчвам на всички.


Мостът на шпионите (Bridge Of Spies)
http://www.imdb.com/title/tt3682448/?ref_=fn_al_tt_1

Вчера на кино. Комбинацията от Стивън Спилбърн и Том Ханкс е задължителна за всеки един кинофен. Отидох с големи очаквания и може би заради това останах леко разочарован. Добър филм, не липсва нищо, но сякаш остава една празнота. Може би заради факта, че филма е биографичен и Спилбърг донякъде е ограничен и не може да отпусне въображението си. А и самата история също не дава много простор за такова развихряне. Том Ханкс както винаги открояващ се и силен, но пак нищо специално. Втори път не бих го гледал и въпреки, че му давам сравнително висока оценка (7.5) има голяма опаност след време да си спомням само финала...
Все пак е добре да се види на голям екран, а и нищо чудно този филм да попадне в полезрението на оскарите догодина.

Имах много приятен кино уикенд, благодарение на вашите препоърки.
Първо изгледах "Обичам те Филип Морис". Не харесвам Джим Кери, но обичам гейски истории, но този филм го изгледах на един дъх. Дори и Джим Кери ми хареса, а и преглътнах гейските афери. Правилно ли разбрах, че филма е по действителен случай?
На вторият филм му се каня от доста време "7.39"...Много ми хареса. Прекрасни главни актьори, чудесна игра и много пленителна история..През цялото време, обаче имах усещането, че скоро съм гледала подобен сюжет. Имаше нещо много познато /поне за мен!/. Някой може ли да ми даде жокер? Така или иначе благодаря за препоръките!!!

Помня как преди две години Лулумба стискаше палци Ема Томпсън да грабне Оскар за Saving Mr. Banks и вече мога да кажа, че разбирам защо. Удивителна беше нейната мисис Травърс, влезе ми и на мен под кожата . Рядко човек има щастието да види толкова жив и пълнокръвен, толкова реален образ на екран. И нямаше как да не се зачудя как се изгражда такава роля, как се напипва точната микроскопична промяна в изражението, с която да се предаде цяла буря от скрити, подтиснати емоции? Винаги съм харесвала Ема, но тук направо ме помете и се смях на героинята и така искрено, както след това плаках с нея.

Самият филм е вълшебен и много съжалявам, че толкова дълго отлагах гледането му. Всяка година покрай оскаровите кампании гледам десетки надути балони и пропускам поне един изумителен бисер. И още докато се заливах от смях на пълната с плюшени зверчета хотелска стая, знаех, че Saving Mr. Banks е пропускът ми за 2013-та. Стопроцентова кино-магия, точно като оригиналната "Мери Попинс"

а това е ифролята, в която най-много харесвам Колин Фаръл.

Тези са от последните, които гледах и ми харесаха
I Origins http://www.imdb.com/title/tt2884206/
Love, Rosie http://www.imdb.com/title/tt1638002/?ref_=nv_sr_3

От няколко дни се каня да напиша по няколко думи за филмите, които гледах тази година на Киномания. И понеже все се случва нещо да ми попречи, започвам всеки път да си намислям всичко отначало... Докато накрая се усетих, че почти всичките ми "намислянки" започват с - "да си призная"; "трябва да призная, че..."; "признавам си"  
Та, значи - гледах и искам да споделя няколко признания на тема кино и Киномания'2015.  

Youth - Признавам си, че миналата година така и не гледах La grande bellezza. И имам впечатления за работата на Паоло Сорентино само от This Must Be the Place. Който е достатъчно шантав, та мисля, че впечатленията ми са доста легитимни... Ерго, имах определени очаквания. И те бяха оправдани.
Не мисля, че това ще е моят топ-филм за 2015, но засега има всички шансове да е в моите топ.10
Мога да кажа, че сцената с единственото избухване на героя на Майкъл Кейн, за мен е едно от най-прочувствените, искрени и дълбоки обяснения в любов, които съм виждала! Както и реакцията на героинята на Рейчъл Уайз - една чудесна развръзка на обтегнати и сложни отношения м/у баща и дъщеря.
Изключително много се забавлявах *спойлер* с присъствието на ето този герой.   Включително и с репликата - "Целият свят знае за твоята лява ръка."   (макар че не цитирам съвсем точно, а по памет)
И да направя препратка към по-раншната публикация на Джой за този филм - да, Майкъл Кейн и Харви Кайтел, и Рейчъл Уайз са мноооого добри. Но Пол Дано наистина ме разби!  

Love - Хм, тук съм силно затруднена... Реших да включа това заглавие уж с цел да си обогатя познанията за съвременното френско кино. Но съм длъжна да призная, че беше голяма минавка! По-добре да си бях останала на нивото на невежеството си отпреди опита си да го гледам.  
Признавам си също така, че преди да почна да пиша, отново прочетох анотацията на филма... и пак се убедих, че аз никъде не видях наред с "шокиращите моменти" режисьорът да предлага и задълбочено изследване на природата на любовта и нейното физическо изразяване.   За мен филмът беше толкова досаден, че на едно място даже си подремнах (а той е и дълъг на всичкото отгоре). За да се разсъня се пробвах да гледам поне откъм формалната страна на нещата - е, вярно е, че почти целият филм е изграден от "центрирани кадри", при това даже със стеснено поле; но това изобщо не ме предразполагаше "да си пускам мисловен пунктир" като при един друг режисьор...
А иначе - от десетина дни вече има и торент в Арена и в Зелка. Та там срещнах следния коментар - Филмът е невероятно пътешествие в изследване на човешката сексуалност (почти без задръжки). сравнява мисленето на традиционалистите (американски младеж) с това на разкрепостените французи. в това отношение българският консервативен мозък (мое наблюдение) трудно ще се пречупи и ще оцени идеята на режисьора.
Също така авторите на анотацията за филма намират, че LOVE им напомня за "Последно танго в Париж".
Аз пък нищо такова не намерих.  
Е, излиза, че хич НЕ СЪМ разкрепостена явно, пък и мозъкът ми изглежда е консервативен.

  --- по хронология тук следва един наниз непечатни словоизлияния, адресирани към някои близки роднини на техническия екип на НДК, заради последствията от прословутия "токов удар", дето не можаха сума ти време да ги отстранят и ми ИЗЯДОХА прожекцията на "Макбет" ---  

Но поне оправиха нещата за Steve Jobs, че иначе щях да сложа кръст на цялата работа и да се прибера в къщи...
Но филмът ми пооправи настроението.
Този го чаках отдавна по три причини - Соркин, Бойл и Фасбендер, естествено.
И трите причини си струваха чакането.  
Сценарият на Соркин ми хареса много като структура - рамкиран с подготовката за представяне на три от знаковите продукти на Apple, запълнен с общоизвестните му логорейни диалози, с премерена доза хумор, премерена сантименталност и премерена интелектуалност. Още като се прибрах си го свалих от нета - ще си го чета по празниците, преди да ходя да гледам филма втори път като го пуснат по кината.  
Режисурата на Дани Бойл според мен "удържа юздите" на Соркиновата логорея по-добре от Финчър. Всичко беше поднесено изключително точно като ритъм и затова диалогът не натежава и се тушира до голяма степен впечатлението, че всичко е само една голяма говорилня.
Даже Фасбендер ми хареса.   Признавам си, че в началото се вглеждах, но от един момент нататък престана да ми пука има ли или няма портретна прилика с героя си. И даже не мога да кажа, от кой точно момент. Стана някак плавно. Плюс е и добрият поддържащ каст.
А бе, хубав филм. Не най-доброто, на което е способен Дани Бойл - но доста близко до това...

Marguerite е много мил и тъжен филм. Филм за несподелената съпружеска любов; за човешкото лицемерие; за използвачеството, лъжата и фалша... но и за любовта към изкуството, за мечтите.
И аз почувствах героинята на Катрин Фро някак особено близка. Може би защото (и тук трябва да направя най-болезненото си признание) и аз пея като нея.    
А гадовете, които са измислили българското заглавие, са за бой - развалят тотално цялото възприятие на филма.  

И последният филм, който гледах, беше The Program. Да ви призная, гледах го само за запълване на времето до автобуса - защото ми беше най-удобно да остана в същия киносалон след предната прожекция.
Също биографичен филм - бих казала даже, доста по-биографично направен от този за Стив Джобс... И доста по-слабо за мен. Никак не почувствах героя - нито ме подтикнаха да му съчувствам (то не че имаше защо, де); нито ме накараха да го осъдя. В общи линии - оставиха ме безразлична.
Е, поне научих повече подробности за същността на скандала. От тази гледна точка може да се каже, че ми беше интересно.
Като кино обаче - не съвсем.

---

П.П. Останах изключително учудена да открия, че една и съща компания е разпространител за България едновременно на Youth, Love и Marguerite. Въобще не ми е ясно, как си изграждат портфейла тези хора... И какви приходи очакват да получат.  
Но ще чакам да видя кога и дали някой от тези филми ще дойде до Бургас...

---

П.П.2 - Youth има 5 номинации на Европейската филмова Академия. Нищо чудно П.Сорентино да спечели Европейската филмова награда за втора поредна година.
Наградите ще се връчват на 12 декември в Берлин.

Мяч, с теб сме имали една и съща фестивална греда , ти на Киномания, аз на френския фест тук (така ме е яд, че не намерих билети за "Кралят" на Касел, но за този ужас имаше). Ще си позволя да те допълня и да изкоментирам цитатите, които си сложила като човек, който гледа доста съвременно френско кино, който е гледал три от четирите пълнометражни филма, кото Ное има в кариерата си, плюс някои от кратките му филми и клипове, и последно като човек, който се е прецакал с доста филми от специфичния жанр "дай да направим порно, ама скучно такова,  да му лепнем дълги паузи и тук-там по някоя "умна" реплика и да го наречем провокативно изкуство".
Започвам с факта, че Ное има всичко на всичко четири филма и е просто безумно и потресаващо как за толкова забележително мизерна кариера е успял да постигне това ниво на предвидимост и тотално изчерпване на идеите, демонстрирано от L.O.V.E. (да, изписва се като абревиатура, незнайно на какво, понеже не ни стига претенцията на екран, но трябва и от плаката с езиците да лъха на сноб ). Червеното от "Необратимо", светлинните ефекти и кънтящата музика от Enter The Void, тия правоъгълници, в  които слага определени кадри, едрите генитални планове, отчаяното пъшкане, всичкото сме го виждали вече. Хубаво да искаш да си създадеш собствен характерен почерк, но това не става с въртене на все същата плоча, а с вариации на обща тема. За това обаче са нужни фантазия и талант. Каквито Ное май няма или са му стигнали за един филм ("Необратимо" е великолепен и провокативен все пак, и тотално незабравим, и дамгосващ съзнанието, но дали заради стилистиката и режисурата си или заради все пак напипаната тематика и Касел, и онази сцена в подлеза, вече не съм съвсем сигурна).
В настоящият L.O.V.E. всичко е скука и скучно говорене, и секс, и секс, и секс, но къде беше любовта не знам. Аз поне не я видях, дали защото в декламациите на претенциозни млади хора любов трудно се долавя, дали защото любов всъщност нямаше, или защото актьорите бяха подбрани да хващат окото и да не се страхуват да еякулират и лапат пишки на екран, но без оглед дали могат да играят, та и да е имало любов са я задушили в безплодните си напъни да я изобразят- не знам, не знам. "Режисьорът предлага и задълбочено изследване на природата на любовта и нейното физическо изразяване"- на мен не ми предложи нищо такова. Предложи ми двучасово чудене дали оргазмът не е никакъв оргазъм, ако не е достигнат в мръсен подлез, дали на девойката и се налепи прах по мицинката в този подлез, дали помежду разстоянието между зъбите и хвърчи слюнка, дали вярно са излезли пак на мода косматите гениталии ... въобще много чуденки, ама ни една от тях не беше свързана с любовта.


Иначе и авторите на анотацията за филма намират, че LOVE им напомня за "Последно танго в Париж- и как са стигнали до този дълбокомислен извод? Понеже "Последно танго в Париж" освен че има психологическа дълбочина, чужда на този филм, плюс сексуална естетика, надхвърляща ръгането на чушки в боба, но и за времето си е бил невиждан и невиждано провокативен филм, първи по рода си. А сега почти всеки режисьор с претенции прави по някое такова заглавие, в което да има гордо избликващ гейзер поне в две сцени. И някои подобни опити, 9 Songs например, имат и реална художествена стойност, че и успяват да кажат нещо за любовта.

И последно, за да не са всички камъни в градината на Ное, да кажа все пак, че въпросният негов опит (всъщност вторият му пореден такъв) съвсем не е изключение в новата вълна на френското кино, т.нар. им неонатурализъм, и съм гледала и по-лошо. С малко, но по-лошо

Джой, Мяч  

Подписвам се с двете ръце за Банкс и Ема в частност  

Мяч,
на 100% ще гледам Младост, Любов и Стив Джобс
под въпрос за Изкуството да пееш фалшиво, но все пак ще го адна към 'каталога'  

Джой, много се радвам, че ти е харесал "Спасяването на Мистър Банкс" Аз също го бях препоръчала тук, много хубав филм Гледа се на един дъх и оставя едно хубаво чувство след края


Свалила съм си Youth

Благодаря ви за споделеното!

Белецата ми хареса повече от Младост. Последният не е лош филм, но на моменти ми доскучаваше и ме дразнеше леко.

"Тайната е в техните очи" - http://www.imdb.com/title/tt1741273/ Тежък филм, който обаче се гледа леко. Джулия Робъртс прави много силна роля. Чуетел Еджиофор - също. Натали Кидман прави каквото ролята позволява, а тя не е кой знае какво, тоест няма особено развитие на образа. Докато този на Робъртс като сценарен залог е помитащ. И тя го изтисква докрай. Предричам й номинация за тази роля. Като сюжет филмът е драма/трилър - уж, сме гледали този тип истории много пъти и пак успява да изненада. Нали знаете холивудското правило - на втората минута да се случи нещо с ефект "уау", който да прикове погледа на зрителите в екрана, да ги остави без дъх и да им провокира любопитството. Тук няма такова нещо - филмът си тече почти лежерно с лек намек на драматизъм, но съвсем лек. И към десетата минута ти удрят не шамар, а направо ти забиват един десен в лицето като сила на емоциите. Финалът също провокира. Със сигурност не е филмът-шедьовър, но си заслужава гледането. 

True Story - ужасно ме стисна за гърлото този филм и съм очарована от Джеймс Франко. Гладала съм 2-3 филма с него и то отдавна, та не съм го запомнила като впечатляващ актьор, но тук ме спечели безрезервно. Страхотно изиграна роля!

Искам да гледам Марсианецът, но не мога да намеря линк с добро качество и без китайски надписи. Някой да е попадал на такъв?

Аз не съм го засичала все още, но и не съм го търсила специално

Въпрос към Лулумба- ще гледате ли предварително In The Heart Of The Sea ?

Защо предварително, нали от днес е по кината? 

Аз мисля да го гледамтия дни.