Ако това ще те успокои ,моята проходи на година и половина чак 
- Публикувана: 1 юли 2015, 14:53 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2015, 21:41 ч.
Детето ми е на 1г. и 4м. и не ходи
Не мисля че има нещо сериозно
Въобще да не ти пука какво говорят другите майки. Една моя приятелка,когато дъщеря и беше на 2г. и все още с памперс на въпроса на една майка:"Ама ти докога ще и купуваш памперс?! Нейният отговор беше и то най-сериозно:"Ами до сватбата.После мъжът и да я мисли" 
След това не чу повече коментари.
След това не чу повече коментари.
Синът ми проходи на 1,5, всъщност се пусна, както и твоята ще се пусне скоро 
. слушах разни Аууу, ма как така и не ги отразявах, макар че вътрешно се притеснявах леко и бях изнервена от това почти 5 месеца за ръчичка. Сега не може да се спре и се чудя кога беше това време да сме залепени двамата
. слушах разни Аууу, ма как така и не ги отразявах, макар че вътрешно се притеснявах леко и бях изнервена от това почти 5 месеца за ръчичка. Сега не може да се спре и се чудя кога беше това време да сме залепени двамата 
Когато кажа на колко е и че не ходи имам чувството че хората и повечето от майките ме гледат обвинително и почват да обясняват как техните деца вече отдавна ходят. Не съм се изморила да я вода за ръка. Никога няма да се изморя и помагам да се движи. Дори да има наистина проблем с вестибуларния апарат ( дано да не е така) ще направя всичко за нея. Ще ви се похваля когато най- сетне проходи Благодаря още веднъж.
Благодаря още веднъж. 
Защо не й вземете количка за кукли? Така, ще се лъже, че е хваната и може да си ходи.
Моя приятелка имаше същия проблем с едното си дете и успяха да го преодолеят като му даваше в ръката нещо, което детето смяташе за опора - веднъж сгънат вестник, друг път пръчка, работеше даже и със солета. За детето беше важно да чувства, че се е хванало за нещо.
Моето проходи на 10 месеца и педиатъра ми се караше и ми казваше,че е рано да не го оставям да ходи.Но ето че е почти на две години,а не говори. 
Една моя приятелка,когато дъщеря и беше на 2г. и все още с памперс на въпроса на една майка:"Ама ти докога ще и купуваш памперс?! Нейният отговор беше и то най-сериозно:"Ами до сватбата.После мъжът и да я мисли"
Като те чета добивам чувството, че не само "не си се изморила", а много помагаш, даже прекалено. Ако детето беше 2-ро, 3-то в семейството изобщо нямаше да имаш това време да я разкарваш за ръка насам натам и най-вероятно вече да се е пуснала сама. Нали знаеш - "Неволята учи"
Авторката, предполагам също "помагаш" постоянно за всичко, като да се покатери на бебешка катерушка и т.н.? Пускай я сама, не я качвай. Като видиш, че иска да се качи някъде, остави я сама да се опитва и не помагай. Ще развие умения.
Не насилвай детето да се пусне. Когато е достатъчно сигурно ще се пусне само. Моят мъник така един ден се пусна , понеже много държеше да не пуска една ябълка и още нещо и му бяха заети ръцете 
Ние също нямахме търпение да проходи и го пускахме на кратки разстояния сам. Имахме уокър, но го беше страх, понеже не беше стабилен и падна с него. Та ако ще и давате количка според мен трябва да е сравнително стабилна, да не падне и да се уплаши. Но разбира се, при всяко дете е индивидуално. Успех!
Ние също нямахме търпение да проходи и го пускахме на кратки разстояния сам. Имахме уокър, но го беше страх, понеже не беше стабилен и падна с него. Та ако ще и давате количка според мен трябва да е сравнително стабилна, да не падне и да се уплаши. Но разбира се, при всяко дете е индивидуално. Успех! Та ако ще и давате количка според мен трябва да е сравнително стабилна, да не падне и да се уплаши.
При нас беше абсолютно същото. Дъщеря ми с месеци си ходеше стабилно и ако не се усети, че просто носи нещо в ръка, а си въобразяваше, че се държи за него, можеше много път да измине. Обаче усети ли се, почва луда паника, лягане на земята и рев. И трепереше от страх. Буквално каквото описваш.
Така че успокой се, няма нищо страшно, детето се развива нормално физически, а психологическият страх е един съвсем друг проблем.
Също така не съм сигурна, че проблемът е в това, че много помагаш. Аз не помагах много. Винаги съм я пускала да се катери където си иска и от много малка правеше неща, от които се изправяха косите на бабите по площадката и все се намираше по някоя да я "хване" да не вземе да падне, оглеждайки се за безотговорната майка. Катереше се по мрежа, по стълби, по "катераческа стена" от тези, дето са по площадките и това още преди да проходи.
От дистанцията на времето мога да кажа с голямо съжаление, че този страх се оказа една много стабилна черта в характера ѝ и го проявява до ден днешен във всякакви ситуации.
Така че... детето ти просто има такъв характер. Помисли за някакви начини да я насърчаваш да е по-уверена в себе си и не се тревожи изобщо за физическото ѝ развитие. То е съвсем ок.
Така че успокой се, няма нищо страшно, детето се развива нормално физически, а психологическият страх е един съвсем друг проблем.
Също така не съм сигурна, че проблемът е в това, че много помагаш. Аз не помагах много. Винаги съм я пускала да се катери където си иска и от много малка правеше неща, от които се изправяха косите на бабите по площадката и все се намираше по някоя да я "хване" да не вземе да падне, оглеждайки се за безотговорната майка. Катереше се по мрежа, по стълби, по "катераческа стена" от тези, дето са по площадките и това още преди да проходи.
От дистанцията на времето мога да кажа с голямо съжаление, че този страх се оказа една много стабилна черта в характера ѝ и го проявява до ден днешен във всякакви ситуации.
Така че... детето ти просто има такъв характер. Помисли за някакви начини да я насърчаваш да е по-уверена в себе си и не се тревожи изобщо за физическото ѝ развитие. То е съвсем ок.
Според мен ако се притесняваш не е излишно да направиш консултация с невролог. Моето дете проходи самостоятелно чак на 2 г и 5 м. Недоносено дете, много слабо, от малко след 1 година ходеше за ръка и дори за 1 пръст. Тъй като се притеснявах отидохме на невролог и след становище, че всичко е наред я изчаках сама да проходи.
Здравейте отново Бях обещала, че когато детето ми проходи ще се похваля. Е, днес проходи! Най-сетне. Много съм щастлива и ми падна камък от сърцето. Благодаря на всички за съветите които ми дадохте. Благодарение на коментара на Brainbug за това как е проходила с молив. Пробвах същото с дъщеря ми още следващият ден. И тя се залъга първо да стои сама на краката си без никой да я държи. След това разбра, че не я държим и се успокои че не е страшно. Вчера след като тя вече се е научила да стои сама я подлъгах с една нейна любима играчка да си я вземе и тя успя с много страх да направи 2 ситни крачки. Днес просто я дръпнах от телевизора, за да не седи близо до него и я оставих в средата на стаята да стои и тя загледана в телевизора сама си отиде до него. След това разбра какво е направила и повторихме същото още няколко пъти. После ме гонеше из стаята, тичаше на ляво на дясно и аз още не мога да повярвам на очите си. Благодаря ви пак. Много ми помогнахте. :* :* :* 
Бях обещала, че когато детето ми проходи ще се похваля. Е, днес проходи! Най-сетне. Много съм щастлива и ми падна камък от сърцето. Благодаря на всички за съветите които ми дадохте. Благодарение на коментара на Brainbug за това как е проходила с молив. Пробвах същото с дъщеря ми още следващият ден. И тя се залъга първо да стои сама на краката си без никой да я държи. След това разбра, че не я държим и се успокои че не е страшно. Вчера след като тя вече се е научила да стои сама я подлъгах с една нейна любима играчка да си я вземе и тя успя с много страх да направи 2 ситни крачки. Днес просто я дръпнах от телевизора, за да не седи близо до него и я оставих в средата на стаята да стои и тя загледана в телевизора сама си отиде до него. След това разбра какво е направила и повторихме същото още няколко пъти. После ме гонеше из стаята, тичаше на ляво на дясно и аз още не мога да повярвам на очите си. Благодаря ви пак. Много ми помогнахте. :* :* :* 
Браво на детето.Честити ви краченца.А мама да е спокойна и да се води по индивидуалните нужди на детето.