"Горките ни деца, не случиха на майки!"

Вчера бяхме на празник навън за деня на Канада .
Там много фирми си рекламираха стоките . Имаше и приют за животни. Имаше поне 5 кучета и няколко котенца с надпис "Осинови ме ,моля те"  .Отидохме до щанда им ,взехме си балон , дарихме пари за животните и като се заиграхме с едно сладко черно бебе кученце със синьо и кафяво око и няма тръгване. То миличко,сладко и готово да го вземеш у дома веднага.
При нас почти във всяка къща има поне по едно куче и ние сме единици без домашен любимец .В Канада е много популярно и прието  децата да растат с животни у дома, но са много скъпи породистите животни и предимно хората си осиновяват кучета иззети от къщи неглижирали животните .Има си организации оттам за 100ина долара такса за осиновяване можеш да си вземеш куче или по рядко малко кученце. Има и фермери ,които продават кученца и котки .

Но Няма бездомни животни и не можеш да видиш животно навън без стопани. Пред къщите можеш да зърнеш котка ,но дотам .

Съседите ни имат болонка, другите черно пухкаво коли ,а срещу нас котка ,която от време на време прескача оградата и идва да я помилваме  .Детето много им се радва и всеки ден на връщане от у-ще първо кучето на съседа поздравява и се заиграва пред оградата да го погали .

Имайки двор не решава проблема .Чета и тук ,че всеки казва ,че ако има къща и двор би си взел поне куче и котка. Предишните собственици са имали голямо куче и бебе. За една година живот в къщата това куче не е било разхождано кой знае колко разчитайки на двора. Ужас .А съдя по доказателствата ,че не е било разхождано кой знае колко .

Когато се нанесохме април имаше сняг и нищо не се виждаше ,но когато се разтопи.... Целият двор беше заринат с акита , всичко беше ровено и отстрани на къщата е дъвкано дървото по фасадата .
При нас може да има 5-6 месеца зима с много сериозно ниски Т и сигурно не е голямо удоволствие всеки ден в 5 и нещо  да разхождаш с км куче на -50 С .Бррр...

Ще му мислим ,но за сега няма да е . Просто си осъзнаваме лимитациите и знам ,че няма да ни се занимава .

Така е.

Мой човек си ти, видно е

И аз съм расла с куче ,но това ме кара да осъзная колко не съм се грижела добре за него и колко голяма грижа е всичко.
 А и мен си ме примързява и знам ,че ще е все едно да имам бебе у дома ,а аз такова не желая.

 

...само че бебето е бебе няколко месеца, а кучето- 15 години...

Именно , но не го казах ,защото няма да се посрещне добре   

   
И аз много обичам животните и бих искала да имаме повечко. Скоро котката ни ще си има котета и ще си оставим едничко. Като поотрасне малката, мислим да си вземем и зайче.
Факт е, че хората сме различни. На мен ми се занимава с животни и не ми тежи изобщо. Не може да се казва "какво толкова има да се гледа коте/куче/заек/риби". За мен може това да е нищо работа, но за друг си е непосилно бреме. Аз например не обичам да се грижа за цветя и въобще растения. Приятелките ми имат огромни градини или балкони с цветя, с такова желание се занимават, аз не можах и за едно да се погрижа като хората. Не ми харесва, досадно ми е, неприятно ми е. Да, за някой е по-лесно и по-приятно, отколкото да се грижи за животно, но за мен не е така. И затова не си позволявам да казвам кое е лесно и кое - не. Защото от моята гледна точка е едното, но за друг човек - точно обратното.

Имах куче,котка и хамстер.Хамстера умря бързо,котето на двора,а кучето в къщи.Като почина не си взех друго.Многосе местих ,често не се прибирах.
Моето дете е израстнало с животни,но на двора.Някой са влизали и у дома.В момента където живеем няма нищо.
Не разрешават.Когато събота и неделя и всички почивни дни си отидем в старата къща го чакат -2 ловни кучета,1кане-корсо,1 английски кокер,4 папагала (петия умря),2-породисти коня,много гълби,1 коте,много зайци(тях ги ядем) и май друго няма.
Живял е и е контактувал с 2 ротвайлера,декоративни кокошки,токачки,пони,малки патета и може да съм забравила нещо.
Язди отдава.Ходи при всички животни,може да ги вади от клетките.Помага в чистене и хранене.Приема го за нещо нормално.

Като дете имах куче. Обичах го, ама чак пък толкова- тц.
Едва на христова възраст успях така да се влюбя в животно, че още ми е смешно от мен самата.
Но пък това, което аз чувствах към кучето си, е умножено по 20 в чувствата на децата към котарака ни. Но не се грижат за него, само го глезят.

Няма да им взема животно, нищо, че обичам животните и имаме 2 котки на 15 и 17 години, които донесох вкъщи като ученичка.
Не искам повече такъв ангажимент - хранене, чистене, сметки за ветеринар, съсипани мебели, обувки, всеки път, като поискаш да отидеш някъде за по-дълго, се чудиш какво да го правиш и т.н.

Майка ми винаги е била против каквото и да било животно - от чистофайнско престараване.
Само с хамстер и рибки се уредих в детството.

Моят син дълго време искаше куче, но не се съгласявах - не, че не искам или не обичам, но много пътувах и нямаше на кого да го оставя. След развода обаче се предадох и се сдобихме с лабрадорка.
Въпреки трудностите и логостиката в отглеждането й - към момента не мога да си предствя семейството си без нея.
Колкото до "случването" - все му повтарям на синковеца, че не е случил на майка. Проклето, егоистична, изискваща и негрижовна съм.
Ама това е положението - друга няма и не може да ме смени.
Както и аз него.

Имала съм доста животни през живота си. Като дете рибки и котки, по-късно куче /кокер-шпаньол/.
Като цяло обичам животните. Но повече не желая да имам в дома си, не и докато живея в апартамент. Първо, самото животинче не се чувства уютно затворено между 4 стени, то си иска въздух, жизнено пространство, природа. И второ, най-често домашните любимци правят много бели из къщи, а аз искам вече да си ги спестя. Ако някога заживея в къща с двор и градина, с удоволствие ще си имам котка и куче, и ще си ги гледам. Но засега - не, мерси, не искам повече животно вкъщи. Много работа си има покрай него, много чистене, ангажимент си е, дори да излезеш задълго не можеш спокойно.

За котката не съм убедена, че ѝ трябва външно пространство и двор.
Уличните котки имат средно около две години живот, домашни котки, които излизат навън, имат в общи линии сериозния шанс да последват съдбата на уличните си събратя.
На котката ѝ трябва спокойствие.

Дори да е така, не искам отново косми и миризма на котка вкъщи.
За съжаление съм и алергична. Само към котки и към храната за рибки, не и към кучета.
П.П. Има и друго. Когато загубиш домашен любимец, болката е голяма. Страдаш истински, не искам пак да ме боли от загубата на същество, за което си се грижил и което си обичал години наред...

Вихрогонче, ние сме в апартамент. И никакви бели не прави животното, изключително мила и любвеобилна е. Има зони, в които й е забранено да стъпва и не го прави.
Тича 2 пъти на ден и не се отделя от сина ми.
Към котки и аз съм алергична.