"Горките ни деца, не случиха на майки!"

глейте Нова ТВ. точно по заглавието на темата е.
горкото дете - не е случило на майка 

Защо пък да мирише на котка в дома на този, който я гледа?
Само една къща ми е мирисала на котка, но там живеят над 10.
Ходила съм в доста домове с котки и никъде не ми е мирисало.
Но явно е нещо като масово схващане това, защото често като идват куриери или за отчитане на водомери/топломери при вида на котарака ми са искрено учудени, че имаме животно и отбелязват, че у нас не миришело на такова.

В много мнения прочетох,че загубата на домашен любимец е тежка,аз също съм израстнала с животни,но съм правила всичко възможно да живеят добре и винаги съм мислила,че са изживели
един хубав и щастлив живот,страдала съм,естесвено,че са починали,но ми е нужно да обичам и животинка и искам да възпитам детето си в обич към животните

Израснала съм с животни у дома (живеех при родителите си в апартамент, сега съм на квартира).
Имахме папагали, когато бях на 3-4, но единият избяга, а другият почина от мъка. После гледахме рибки и котка, която беше много дива и родителите ми я подариха на дядо на село, където живя дълго и създаде доста поколения. За жалост е починала, изяждайки отрова за мишки там  

Когато бях на 7, мама, сестра ми и аз тайно си взехме едно бебе женски пудел, баща ми беше поставен пред свършен факт, когато се прибра от командировка. Съпротивляваше се няколко дни, след което кучето стана като едно малко дете. Израсна с мен и сестра ми, идваше с нас на море, на село, почина, когато бях 10-11 клас, такава болка рядко се изпитва. Все едно член от семейството ми е починал. Баща ми каза, че повече не иска друго куче, първо, че е отговорно и не иска пак да е обвързан с грижите около домашен любимец, второ, че се привързваме прекалено много и загубата боли...Да, но не издържахме дълго, след 1 година сестра ми ни подари 1 друго бебе пудел, този път мъжко.   Стана всеобщ глезльо, така нашите имат второ куче от 7 години вече! Аз живея на квартира в София и имам втори декоративен заек, първият почина от болест.

КАто заключение какво съм научила от животните си:

-определено на отговорност и грижа
-да преодолея егоизма си, грижейки се за друго същество
-обогатила съм знанията си, грижейки се за всички любимци, които сме имали. Това включва и обгрижване, когато са боледували...С приятеля ми бяхме станали като ветеринари, когато зайчето ми се разболя, то не бяха инжекции, то не беше различни видове терапии, проучване за възможности за лечение...
-тези животни са ми дали радост, когато съм била най-самотна,депресирана или по някаква причина съм имала нужда от контакт, но не съм могла да бъда с любимите си хора в тези моменти.

Да, животните цапат. Да, животните са разходи.
За храна, за ваксини, лекарства, ветеринарни нужди и много, много още.
Животните са време. Да ставаш през два часа, когато е малко, както бебетата. Животните са време, защото е нужно да му покажеш къде може да се изхожда и как трябва да се държи.
Защото знаеш, че в 6 трябва да се прибереш, за да го разходиш, а не да се шляеш спокойно след работа.

Факт е, че е по-добре да не си взимаш животно, ако не можеш и НЕ ИСКАШ да се грижиш за него на 100%. Но е безспорна истина, че домашният любимец може да ти стане едно от най-близките същества, да дава ежедневно радост...Всеки си преценява какво е по-важно за него. Аз просто не мога без животни.

Имали сме различни видове домашни любимци - котка, рибки, хамстери, морски свинчета. Майка ни не беше съгласна, но го преглътна и накрая се привързваше най-много тя към животното.
Да имаш домашен любимец е страхотно, но и отговорност. От животните може да научим много и да възпитаме у децата си ценности като отговорност, грижа, търпение.
Не мисля, че ако му отказвате сте "лоша майка". Аз само не разбирам майките, които постоянно крещят на децата си, когато се доближат до някое животно, дори само да го погледат -"махни се, мръсно е,ще се разболееш" и т.н.

Аз обожавам животните,мъжът ми също ги обича.Детенцето ни е още много малко ,а и в момента сме финансово нестабилни,но сме си обещали,че като закрепнем и ние и тя,ще се купува куче,голяма и красива породичка,имаме даже цел набелязана!Аз самата,като дете съм гледала много животни в нас и не сметям да лишавам моето семейство от една животинка,имаме ли финансова възможност,ще се сдобием,а желание има голямо!Личен избор за всяко семейство,дали Да или да Не гледа животно,не се меся по принцип на никой и не навирам мнението си на чужди хора!

Мирише на котка, ако е мъжка и ако не се чисти редовно тоалетната. Имала съм котарак 10г. Не миришеше, защото беше кастриран и не маркираше. Почина от котешки хепатит. Майка ми едва преживя загубата. Сега не иска животно. Радва се на нашето куче, гледа го като се наложи, но...

За всички тези неща вече си имам две деца, благодаря.

На каквато и котка да не чистиш редовно тоалетната, ще мирише- мъжка, женска, кастрирана или не.
При мъжките проблемът е в маркирането. С кастрация навреме дори не разбираме точно как мирише.

Не цапа котката. Ползва затворена тоалетна, дори от настилката си не изкарва навън, яде без да разнася храна, не излиза навън. Само дето е ангажимент. При това доста скъп, ако искаш да е качествена грижата.

На моето дете му обясних, че животните са родени да живеят на свобода и тъй като ние нямаме двор, ако вземем животно, то ще се чуства нещастно и тъжно. Казах и че папагалът иска в джунглата, котето на двора, хамстера на полето и т.н., в което същото така най-искрено вярвам.

. Омг,ти сериозно ли? Защо си обременила,така детето си?Значи,по твоета логика,а то сигурно ще я следва,децата,които имат животни у дома,са извънземни?Мъчители на животни,защото не са на свобода?Ужас,не бих казала подобно нещо на детето си,за да му откажа домашен любимец,ако това е била целта,сори много!Аз просто чакам да поотрасне малко и ще и вземем животинка!

И в качеството си на каква отсъди, че като ти не го правиш, не трябва да го правят и другите? М?
Омг,ти сериозно ли?

И аз съм на мнение, че повечето животни се чувстват най-добре на свобода, навън, сред природата, а не затворени в тесни апартаменти. Виж, ако става дума за къща с двор и градина, тогава е друго нещо, разбира се. А и зависи от самите породи, от характера на самите животни, има някои спокойни и кротки, но други просто се нуждаят от дълги часове тичане, скачане, движение, което няма как да бъде осигурено в един апартамент + разходка сутрин и вечер.

Аз съм дете,чиито родители не искаха животно..чак в осми клас се преборих за куче-  взеха ми булонка..Живеехме в апартамент.Проблеми не сме имали, нито с пространството,нито с хигиената.
Това,което ти дава и на което те научава животното е страхотно...
В този смисъл моите деца са случили на майка,защото аз без животно не оставам..В момента гледаме мини заек,който кара осмата си година с нас..
Сега  съм обещала куче,децата си  събират пари,че тази порода са към 700 лв.
Откакто аз имам деца сме гледали през годините  вкъщи- 2 пъти хамстери, морско свинче,  2 пъти папагали- корела и вълнисти ( каката имаше упорита кашлица  и една докторка рече,че най-вероятно е от папагала, подарихме го.После като взехме вълнистите папагали за малкия на нея нищо й нямаше..), 2 пъти риби. В първи клас й взехме котка ,но се оказа алергична- и тя и таткото, та за котка не може повече да става въпрос.
За мен е важно децата ми да се учат на отговорност, да се грижат за животните ,да дават и получават любов, да са състрадателни. Вярно,че съм се натоварвала покрай грижите и отглеждането на животинките,но всичко си е струвало като видиш грейналите детски личица.

Кое точно? Да затварят в клетки животни ли?За мен това не е нормално и да, така казвам на детето ми,  не за да му откажа детска прищявка, а защото така смятам, че стоят нещата.