Какво толкова е сложното да гледаш коте. Не го извеждаш, храниш го, радваш му се... 
Не е сложно, разбира се.
- Публикувана: 1 юли 2015, 16:54 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2015, 19:18 ч.
"Горките ни деца, не случиха на майки!"
И се съобразяваш с особеностите на характера му.
Не е сложно, разбира се.
То, ако родителя не иска животно и не му се занимава, по-добре е да не кандисва на акъла на детето и да вземе.
За да се възпита родителя в детето си любов към животните, то трябва и родителя да ги обича и обгрижва.
Аз казвам, че имам 3 деца.
За да се възпита родителя в детето си любов към животните, то трябва и родителя да ги обича и обгрижва.
Аз казвам, че имам 3 деца.
Имаме котка, защото аз исках да имаме котка. Обичам котки. Докато бях дете ми отказваха да вземат котка и когато станах самостоятелна и голяма, сама си взех. Пък.
Но не виждам абсолютно нищо лошо и повреждащо в това, да няма домашен любимец. Въпрос на лични усещания. Не познавам хора с повреда, от това, че са расли без живото, както и такива - отраснали с животинка.
Но не виждам абсолютно нищо лошо и повреждащо в това, да няма домашен любимец. Въпрос на лични усещания. Не познавам хора с повреда, от това, че са расли без живото, както и такива - отраснали с животинка.
Какво толкова е сложното да гледаш коте. Не го извеждаш, храниш го, радваш му се...
Котките са нощни животни и докато е бебе се подгответе за вечерно будуване.
Нашето през нощта го обръщаше на игра- тичаше, подскачаше, играе и търкаля каквото намери, закача ме. Сега се укроти, спи си. 
Нищо сложно няма при котките. При сиамката на мъжа ми: косми навсякъде 
; беше се опитала да си остри ноктите на един фотьойл; два пъти се връщахме от път, защото беше задействала датчиците за движение; беше пишкала в обувките му; искаше нощем да спи при нас, а аз въобще не исках да чуя за това, защото обичаше да става и ме будеше; беше агресивна към почти всички, но повече към жени... Освен всичко останало, специално бях предупредила мъжа ми, че ако я иска в нас, да не ме занимава с нея - само и единствено той да се грижи за нея. Да, ама не, опита се небрежно понякога да забравя да мие и чисти след нея и съответно в нас започна да мирише. Което пък беше последната капка за мен.
; беше се опитала да си остри ноктите на един фотьойл; два пъти се връщахме от път, защото беше задействала датчиците за движение; беше пишкала в обувките му; искаше нощем да спи при нас, а аз въобще не исках да чуя за това, защото обичаше да става и ме будеше; беше агресивна към почти всички, но повече към жени... Освен всичко останало, специално бях предупредила мъжа ми, че ако я иска в нас, да не ме занимава с нея - само и единствено той да се грижи за нея. Да, ама не, опита се небрежно понякога да забравя да мие и чисти след нея и съответно в нас започна да мирише. Което пък беше последната капка за мен. 
ох, аз ако може ще се заровя в котета и кучета, най-вече котета. И зайци може..
Но, за разлика от къщата, в която израстнах, тази, в която сега живея не е с такъв двор, в който да си взема куче - градска къща почти без двор е, но пък и не е апартамент. Големи колебания, мъжът ми не е особен фен да вземем коте, така, че...за момента нищо. Освен котетата на майка ми на 8 км от нас. Вече са две, най-новото е от вчера и толкова е сладко, осиновено е от улицата, като първото и си приличат и по характер и външно. Всичките ни котки са били все намерени и то най-миличките, само едно имахме някаква смеска, която купихме, защото давах зор - е, докато не го подарихме, не видяхме бял ден - акаше, цапаше се (имаше дълга козина), не беше гушливо, не беше научено на нищо от първия си собственик-мърляч! За коте е важно от малко да научи, после мнг трудно се оправят пораженията.
Искам да се взема по принцип и у нас коте, уж от тези британските, но съм склонна към прибиране на улични, така правех като малка и определено грижата към животните оформя по-благ характер в детето, учи го на внимание, нали виждам моята - преди ги биеше по главите, сега ги храни, гали правилно...
Но, за разлика от къщата, в която израстнах, тази, в която сега живея не е с такъв двор, в който да си взема куче - градска къща почти без двор е, но пък и не е апартамент. Големи колебания, мъжът ми не е особен фен да вземем коте, така, че...за момента нищо. Освен котетата на майка ми на 8 км от нас. Вече са две, най-новото е от вчера и толкова е сладко, осиновено е от улицата, като първото и си приличат и по характер и външно. Всичките ни котки са били все намерени и то най-миличките, само едно имахме някаква смеска, която купихме, защото давах зор - е, докато не го подарихме, не видяхме бял ден - акаше, цапаше се (имаше дълга козина), не беше гушливо, не беше научено на нищо от първия си собственик-мърляч! За коте е важно от малко да научи, после мнг трудно се оправят пораженията.
Искам да се взема по принцип и у нас коте, уж от тези британските, но съм склонна към прибиране на улични, така правех като малка и определено грижата към животните оформя по-благ характер в детето, учи го на внимание, нали виждам моята - преди ги биеше по главите, сега ги храни, гали правилно...
Котката за дете трябва да се вземе стратегически. Живеят поне 10 години, тоест хубаво е детето да не е на 2-3, като се вземе котка, за да не вземе хайванчето да се гътне баш когато тийнът го тресе мрачно настроение и тийн депресия. Номерът е да умре точно когато детето стане първи курс в университета.
Иначе гледахме котка 15 години. От 10 донесени у дома котки само една се държеше добре, че да се задържи, иначе след тестов период ги закарвахме по селата, ако са невъзпитани, агресивни или цапат и чупят.
Иначе гледахме котка 15 години. От 10 донесени у дома котки само една се държеше добре, че да се задържи, иначе след тестов период ги закарвахме по селата, ако са невъзпитани, агресивни или цапат и чупят.
Винаги сме имали животни. В момента имаме две котки и китайска мишка. Децата се учат, че животното не е играчка. Него също го боли, огладнява и цапа. Доволна съм, че гледаме животни. А,з смата съм алергична към котките, но се пазя - поддържам чисто и като ги галя си мия ръцете. Няма да ги махна, защото виждам колко възпитателно действат на децата. Дори се знае кое животно на кой е и всеки си носи отговорност за него. Основното чистене е за мен, разбира се, но радостта от животните и ползата компенсират този труд.
Котката за дете трябва да се вземе стратегически. Живеят поне 10 години, тоест хубаво е детето да не е на 2-3, като се вземе котка, за да не вземе хайванчето да се гътне баш когато тийнът го тресе мрачно настроение и тийн депресия. Номерът е да умре точно когато детето стане първи курс в университета.
Иначе гледахме котка 15 години. От 10 донесени у дома котки само една се държеше добре, че да се задържи, иначе след тестов период ги закарвахме по селата, ако са невъзпитани, агресивни или цапат и чупят.
Иначе гледахме котка 15 години. От 10 донесени у дома котки само една се държеше добре, че да се задържи, иначе след тестов период ги закарвахме по селата, ако са невъзпитани, агресивни или цапат и чупят.
И какво значи котка да е невъзпитана? Ти от Кембрижд ли ги взимаш? Не може от котка да очакваш от самосебе си да се впише в твоите представи за възпитана. Котката обикновенно е такава, каквато я направи стопанина
Котките живеят около 15 години, може и 20. Продължителност на живота е важен фактор при избор на домашен любимец.
Иначе има породи с различни характери, при животните някои поведения са вродени и не се учат. Някои породи са по-темпераментни, други са селектирани за благ нрав. Животните имат по-малко мозък и не се учат като хората. Повечето им неща са вградени...
Иначе има породи с различни характери, при животните някои поведения са вродени и не се учат. Някои породи са по-темпераментни, други са селектирани за благ нрав. Животните имат по-малко мозък и не се учат като хората. Повечето им неща са вградени...
Съжалявам да видя, че толкова много хора не искат (всеки според причините си) да вземат домашно животно вкъщи. Само деца отраснали с животно могат да ви кажат колко е хубаво и ВАЖНО това. Детето никога няма да се чувства самотно, дори когато е само вкъщи, ако там има дом. любимец. Детето ще се научи на любов към природата и живите същества, а не към предметите. Ще има приятелче в игрите (ако е котка) или пък ще излиза всеки ден сред природата (ако е куче). Детето ще се научи на отговорност. Ще се научи и на още десетки важни неща, няма да изброявам. А и самият родител ще заобичва животното.
Най-лошото при моята котка беше, че едвам я опазвахме да не се метне през балкона. Е, веднъж не успяхме и падна от шестия етаж. Резултатът беше размазана задница и страхотна инфекция, защото я открихме след 3 дни. Отказахме евтаназия и живяхме в ада около половин година - операции, смяна на превръзки и т.н., а тя се влачи, вие, ужас просто. Към днешна дата котараната е като нова, но такъв ужас не бих си причинила отново.
Винаги сме имали животни. В момента имаме две котки и китайска мишка. Децата се учат, че животното не е играчка. Него също го боли, огладнява и цапа. Доволна съм, че гледаме животни. А,з смата съм алергична към котките, но се пазя - поддържам чисто и като ги галя си мия ръцете. Няма да ги махна, защото виждам колко възпитателно действат на децата. Дори се знае кое животно на кой е и всеки си носи отговорност за него. Основното чистене е за мен, разбира се, но радостта от животните и ползата компенсират този труд.
...Само деца отраснали с животно могат да ви кажат колко е хубаво и ВАЖНО това...
Не е вярно. В темата писахме много хора, които сме отраснали с животни, но никога не желаем да живеем пак с такива.
Не смятам, че на мен ми е повлияло по друг начин, освен да съм категорична, че под моя покрив животно не влиза.
Което съвсем не значи, че мразя животните, да не ме разбереш погрешно
