"Горките ни деца, не случиха на майки!"

И на мен ми стана много странно тов анепрекъснато повтаряне,че котките миришели,за това и се вкл пак. Причината да нямах дом.животно в къщи като малк ае точно почти маниакалното отношение на моята майка към чистотата/ това е дълбоко вкоренено у мен- усещам го,когато съм на гости на родителите си /,т.е. с една дума- изкл.чист човек съм. Имаме котарак от две години. В къщи не мирише никога ,съвсем отговорно мога да го кажа. Кастриран е,и всъщност миризмата е пряко свързана с редовното почистване н атоалетната му. Неговата е затворена,с филтър и с еко настилка.
Късокосмест британец е - изкл интелигентно и изкл спокойно / към детето/ животинче е. Може и късмет да сме имали с него,но определено е най-доброто приятелче на детето ми. Оказа се с вроден сърдечен дефект,вече не може да лети с нас,за това си е ангажимент,когато пътуваме до бг,да търся кой да го гледа,но н еси представям живота без него. И пак - ако не беше дъщеря ми ,при сегашната ситуация нямаше да взема Фин и това не ме прави лош родител

Не се правете на неразбрали. Не мирише самата котка. Мирише урината и. Ако се изпика не в тоалетната, а на дивана ти, пиши го бегал този диван. Повечето котки подпикават. Късмет е да не те подпикае, да, считайте се за късметлии.

Ами ако разсъждаваме така,то в панелките и ние сме се затворили в кутийки..
Никога не бих говорила на детето си такива глупости,като по този начин реабилитирам собствения си егоизъм ( и възпитавам у него такъв) и нежелание да поема грижа за друго живо същество,за да не се натоваря излишно,да не ми цапа и т.н каквито и др. да са ви аргументите за подобен тип изявления..
Не искам да ви обиждам, всеки си е различен, мисли и живее различно..
Сега осъзнавам,че доста майки ще ми скочат,но наистина мисля така..

Еми ти сама си избираш къде да живееш, в панелка или в къща на село или там където. Животинката не може. На мен не ми носи удоволствие това да поставям в зависимост от мен някакво друго живо същество. За мен глупост е да дресираш, затвяряш в клетка, да учиш животното на подчинение и контрол по твоите правила. Това са глупости, които не бих причинила на никого.  

Ето, появи се и прословутият егоизъм на майките .Защо е така лошо да си преценяваш възможностите и да си осъзнаваш лимитациите ?
И аз се чудя какви "грейнали усмивки на деца на 17 години" спрягате ,но нейсе .Не разбрала ще си ходя.

Персийско коте у дома. Твърдо за малко животинче да има.

Задължение на Лора е да сменя водичката и да следи дали му е пълна купичката с хрупанки. И да почиства нападалите косми с прахосмукачка.  

Стига с тези приказки за нужда от природа и пространство! Това са глупости! Какво ще и стане на една немска овчарка или дог, ако живее в апартамент?! Нищо! Тези кучета се нуждаят от пространство колкото един възрастен човек. На двора да не би да препускат с часове?! Това за природата и пространството се поддържа от хора, които нямат или не искат животно вкъщи. Дом.любимци са такива, защото живеят вкъщи. Дворните кучета са пазачи, а дворните котки са си улични. Дом.любимци са преди всичко компаньони. Не виждам как една булонка, пинчер, пекинез ще са щастливи навън. Моят пинчер рано сутрин през зимата ме поглежда с недоумение като спомена думата разходка и се прави на заспал. Идеята да го " пусна" на свобода е просто смехотворна. Децата целодневно ли ги държите навън?! Не! Извеждате ги на разходка. Същото е и с кучето, но в друг часови пояс.

Не се правя на неразбрала,разбира се,но и обобщаването на едро не е ОК. ОК,аз си имам британски лорд ,ама темата се измести нещо

еми късмет значи.
аз пък има сиамец с родословие. без късмет.

Майка ми не разрешаваше да гледаме животни, но в крайна сметка с много рев надделях. След първото куче, нямаше нищо против животните. Даже плака, когато първото ни куче умря. Винаги съм била обградена от животни, често домът ни приличаше на мини зоопарк. Така се случи, че десет месеца след раждането на първото си дете останах без никакво животно. Децата ми са породени и почти пет години не гледах никакво животно заради тях. Честно да си кажа, страхувах се да не им лепнат нещо. Въпреки че аз лично прибрах първото си куче на 4 години, което майка ми изгонила докато спя, а ме излъга, че е избягало. След като устисках пет години без никакво животно, изпитах неистова нужда да имам куче. А по-интересното е, че самите деца искаха куче. И си взехме. Но на двора. Сега имаме куче, заек, папагали, хамстер и рибки. Голямото дете помага в грижите за тях. Малкият няма никакъв ангажимент към тях. Излъгах. Понякога храни зайчето и то без да му напомняме. По простата причина, че сме го "отписали" като грижовен стопанин на животни.  
Цял живот животните са ми давали много. Искам и моите деца да са състрадателни към животните, за да бъдат такива и към хората. По отношение за пространството. Отглеждала съм пинчер вътре. Повече от мен обичаше да спи на леглото и си го гледахме като дете, а вярвам че и той се чувстваше като такова. Сегашното ми куче е свободолюбиво /единият родител е хъски/ и отглеждането в двор и то вързано е мъчение за него. Понякога гледайки папагалите, си мисля "що за живот е това? Да гледаш само едни пръчки и до края на живота си да не можеш да полетиш свободно?".  Тогава ми става мъчно за тях. А за животните в зоопарка ми се плаче, но те са друга тема.
За един пинчер или йорки не е проблем да живее вътре. Но не можете да ме убедите, че един немски дог се чувства комфортно в една стая.
Ако един родител не иска никакво животно вкъщи, но и детето не иска, не мисля, че е ощетено по какъвто и да е начин. Но ако родителят не разрешава, а детето иска и има нужда от домашен любимец, какъвто и да е той, тогава мисля, че е ощетено. Поне така се чувствах аз, докато майка ми "клекне" и ми разреши да си взема куче. Въпреки че бях дете, за него се грижех само и единствено аз.

Моето дете е състрадателно и от преди да имаме животинки вкъщи, а те са само риби. Даже е състрадателен повече от нужното за възрастта му според мен.
Защо мислите, че децата са състрадателни към животни и хора само и единствено при наличие на животно за което да се грижат?
Къде е написано това правило и защо само и единствено отглеждането на животно, може да направи някого състрадателен?
Вече от няколко потребители това се пише, като абсолютно и неотменно правило. Поне някой от написалите ги да отговори смислено на тези въпроси

А моето дете е състеадателно и без куче вкъщи. Още го нямаме, надявам се скоро да го имаме. Не заради децата също така.
Никакво правило не е това, и не очаквай смислени доводи от написалите го.

Активно участвам в котешката тема, иванула, и нито един от потребителите не се оплаква от това, от което ти. Нито урината на кастрирания мъжки мирише. Изпуснеш ли моментът с кастрацията обаче, може и да придобие навик да подпишква.

Имам 2 котки - един котарак и една женска. Нито един от двамата не е пишал на друго място освен в тяхната си тоалетна. Мъжкият беше на около 4-5 месеца, когато го прибрахме от улицата прострелян и на около годинка го кастрирахме. Той към септември ще направи 2 годинки (няма как да знаем точната му възраст) и само веднъж е правил беля пред вратата на банята, защото аз много се забавих вътре и не му отворих да влезе. Женската ми пикна малко на паркета първата вечер, когато я доведохме вкъщи, предполагам от страх. Единствения ми проблем са космите, макар че и двамата са безпородни и късокосмести. Прахосмукачка и редовно чистене на тоалетната и нямам проблем. За да има нещо и по темата ще кажа, че все още нямам деца, но не бих махнала котките, когато имам дечица, освен ако няма здравословен проблем или нещо такова. Котките са по-самостоятелни, не изискват толкова време като кучетата, могат и 2 дни да стоят сами, стига да имат достатъчно вода и храна.

Минало-заминало. Котката се възнесе преди 12 години.