Коя е любимата ви книга?

  • 21 988
  • 111
  •   1
Отговори
# 60
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 656
Отнесени от вихъра
Брулени хълмове
Милионерът
Чучулигата

Това са книги, които са ми любими и съм препрочитала няколко пъти.

Всичко останало, което чета не ми се препрочита.

# 61
  • Мнения: 34 761
Любимата ми книга е Малката стопанка на голямата къща на Джек Лондон, имам я на нощното си шкафче, никога не я махам от там , когато се чувствам изнервена препрочитам си по малко, никога няма да ми омръзне! Simple Smile
Харесвам страшно и Ребека на Дафни дьо Морие!
Както и предните които е изброила авторката
Брулени хълмове;
Отнесени от вихъра;
Джейн Еър;
Харесвам много и Търговецът на Джефри Арчър
Като цяло харесвам английската литература...........страшен стил, страшен!
Уф забравих да напиша Защо?
Защото едно време исках да съм като главната героиня силна, борбена, независима, умна, красива, пленяваща, горда!
Сега вече ми е ясно че не мога да бъда всичко това, но не се отказвам!

Последна редакция: вт, 04 авг 2015, 19:14 от mimi.7299

# 62
  • Мнения: 34 761
"Майстора и Маргарита".

Ето заради такива пасажи, които в масовото съзнание фигурират като "лирически отклонения":

Богове, богове мои! Колко е тъжна земята вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил сред тези мъгли, който много е страдал преди смъртта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непосилно бреме, той го знае. Знае го умореният. И той напуска без съжаление земните мъгли, нейните блатца и реки, отдава се с леко сърце в ръцете на смъртта, защото знае, че единствена тя ще му донесе вечен покой.

Тази книга може и да говори за смърт, но всъщност става дума за инобитие, където любовта се случва/има надежда да се случи. Затова и не оставя тъжен привкус, тъкмо обратно, когато мисля за нея, ме изпълва с ведрост.
newsm10
Уф сега ме подсетихте за много много любими книги.....как пак ми се четаааат
Обичам да чета, всяка година изчитам всичко ново нашумяло, защото старото съм го прочела!
Ето на сещам се и за Братовчедката Рейчъл, пак на Дафни дьо Морие! Hug

# 63
  • София
  • Мнения: 2 544
В различни периоди от живота ми са ми въздействали различни книги. Някои от тях не съм препрочитала, други с удоволствие препрочитам. От най-любимите ми са "100 години самота", "Властелинът на пръстена", "На изток от рая", "Цар Плъх", "Синовете на Великата мечка".

# 64
  • Мнения: 246
Старата школа - Майн Рид - Бялата ръкавица

# 65
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Ако трябва да посоча само една най-любима книга, вероятно бих казала "Отнесени от вихъра"Heart Eyes Чела съм я два пъти (в рамките на по-малко от година  Mr. Green), а след това съм препрочитала само отделни глави. Обожавам Скарлет - повърхностна, наивна, но в същото време изключително борбена, силна и предприемчива, невероятен герой.  Heart Eyes


И аз не мога да и устоя на тази книга....Как Скарлет ще е повърхностна и наивна? Тя е най-приспособимото и дълбоко интуитивно същество, за което съм чела/чула или видяла, само с един недостатък, който коригира с години - Ашли.

# 66
  • Габрово
  • Мнения: 311
Скрит текст:
Ако трябва да посоча само една най-любима книга, вероятно бих казала "Отнесени от вихъра"Heart Eyes Чела съм я два пъти (в рамките на по-малко от година  Mr. Green), а след това съм препрочитала само отделни глави. Обожавам Скарлет - повърхностна, наивна, но в същото време изключително борбена, силна и предприемчива, невероятен герой.  Heart Eyes


И аз не мога да и устоя на тази книга....Как Скарлет ще е повърхностна и наивна? Тя е най-приспособимото и дълбоко интуитивно същество, за което съм чела/чула или видяла, само с един недостатък, който коригира с години - Ашли.

Скрит текст:
Това, че е приспособима и интуитивна в никакъв случай не й пречи да е повърхностна и наивна. Wink Затова и я харесвам като герой, защото е крайно комплексна - в една глава е крайно неприятен персонаж с отвратителни качества, а в следващия - точно обратното. Не искам да навлизам в конкретни примери, нито пък в някакви дискусии. Разни хора, разни възгледи.   bouquet

# 67
  • Мнения: 34 761
На 40 години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото 40.
Елиф Шафак


 newsm10

# 68
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
На 40 години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото 40.
Елиф Шафак


 newsm10




 Laughing Това е моето мото...
"Любов" на Елиф Шафак, някои я смятат за безинтересна, но аз чрез тази книга започнах да опознавам суфизма и в частност мъдростта на Руми. Много ми хареса.

# 69
  • Мнения: 34 761
И на мен ми харесва, затова я цитирах Simple Smile

# 70
  • Мнения: 3 819
Без дом - Хектор Мало
Няма книга, която да ме е докоснала повече, въпреки че съм я чела за първи път като дете.
Не без дъщеря ми на Бети Махмуди също съм я изчела на един дъх.

# 71
  • Мнения: 3 554
Ако любимите книги са тези, които човек често препрочита, то значи моите са "Майстора и Маргарита" и "Под игото". Simple Smile Последната съм я чела сигурно пет-шест пъти като ученичка и студентка, и то по собствено желание. Simple Smile Има страшно много книги, които са оставили някаква следа в мен, една от тях е "Любов по време на холера". За мен това е една от най-великите книги за всички времена. "На изток от рая" също ми е много любима.  "Майстора и Маргарита" я обичам, защото при всеки нов прочит намирам нещо ново. Мъдра книга; ужасно смешна и ужасно тъжна. Скоро пак ще трябва да си я припомня. От книгите, които съм прочела скоро, категорично слагам в графа "Любими" "Сянката на вятъра" и "Изворът".

# 72
  • Мнения: 15 553
Ооо, как можах да забравя "Без дом" (толкова плаках на нея) и "Цар Плъх". Докато четях последната, имах чувството, че се влюбвам в Царя. Blush

# 73
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 656
Гледам си книгите и виждам още една много любима - В навечерието. Нея също препрочитам, когато съм в пдходящо състояние на духа и с особен вид моя, лична духовна потребност.

# 74
  • Мнения: 2 843
Друга моя любима книга е "Чевенгур" на Андрей Платонов. За съжаление, тук е позната повече на хора с подчертан филологически/хуманитарен интерес. И няма начин да е друго, предвид това, че не е разтърсваща, драматична по популярния начин.

Просто е странна, най-самобитният текст, който съм чела, включително и на езиково-стилистично равнище. Определят я като утопия или антиутопия (но не е нито едно от двете сякаш); героите градят комунизъм, но по подчертано телесен, буквален начин.

Ето например как един от тях свенливо обяснява (на едно младо момче) какво нещо е любовта:

- Саша, (...) най-важното е, че не бива с тази работа нарочно да се занимаваш - това е най-измамното нещо, нищо няма, пък нещо като че ли все те тегли нанякъде, нещо ти се иска... У всеки човек в долната част цял империализъм се крие.

Ето така странно говорят героите:
- Господин ръководител! - обърна се веднъж Захар Павлович, добил смелост заради любовта си към работата. - Позволете да попитам: защо човекът е така, нито лош, нито добър, а машините са равномерно прекрасни?

Та, не смея да препоръчвам такъв текст, защото не е за всеки, но определено си струва да се чете като писане-експеримент; като необичайно осмислена идеология (карикатура на комунизма).

Общи условия

Активация на акаунт