Нямам желание за секс, откакто родих :(

Значи, ще ме извиняваш, но това са само оправдания.
Децата винаги ще имат нужди, това не значи, че трябва мъжът да бъде пратен в забвение.
Популе е абсолютно права в мненията си в тази тема.
Сигурно е неприятно да си сам-сама с две бебета и да се чудиш кое по-напред да погледнеш.
Но, всички деца, освен да ядат и да акат, спят. Ако се възползвате от това време, да спите и вие с тях, вечерта няма да сте смачкани. Освен това, някои хора си решават по различен начин проблема с ангажиментите и времето. Не знам, защо Джина беше написала така ядно (съжалявам, ако не си имала това предвид, но звучи точно ядно), за жените с гледачките? Ми, някои имат възможност да си го позволят. И няма лошо, едно че имат повече време за себе си, и второ-вечер в леглото не ляга вампир, който иска само да спи, щото разбираш ли, собствените му деца са му изпили силите.
И аз имам деца, но никога, ама никога не съм пращала бащите им по дяволите. Желанието за секс не е задължение. И не съм приемала бременността си, или раждането за нещо, което да ми убие това желание за интимност с най-близкия ми човек.
Винаги се възползвах от времето, в което децата ми спят през деня. Може да е за половин час, но после се си свеж и имаш сили. И никога не си позволих да се запусна. Не, за да му е готино на мъжа ми, а за да ми е приятно на мен.
Едвам изтраях задължителните 40 дни след двете раждания, за да имам възможност да се насладя на мъжа си и на самия секс.
Ама, докато вие приемате секса като задължение, може и никога да не ви дойде желание. Но и не съдете мъжете си, че търсят това първично удоволствие при други жени.

Не ме яд на жените, които имат гледачка, а на мъжете, които хем не ти я осигуряват, хем мислят, че ти умора нямаш
Популе, в общи линии сме на едно мнение - че от двете страни трябва да има разбиране. Просто не може мъжа до теб да те вижда, че си пребит като куче и да мрънка, че не му обръщаш внимание както преди да се появят децата и да те шантажира, че щял да си намери любовница. Никой не говори за времето, когато децата са ученици и са самостоятелни вече.
След време всичко си идва на местата и нещата се оправят, но за това трябва разбиране и отстъпчивост и от двете страни.

Аз също имам момче,но аз имах желание през бременността,но след като родих.... край с желанието.Вече 2г и половина,още не се е върнало
Секс правим сигурно веднъж в месеца,да не кажа и по-рядко

И аз бях така с първата бременност,но не обвинявах никой.Сега пак съм се депресирала,мисля си,че изглеждам отвратително.

Синът ми беше ужасно трудно бебе - до 4-5 месец спеше по малко, за кратко, предимно навън, докато аз препускам в тръс с количката, сучеше през 2 часа, а в останалото време (докато не спеше и не ядеше) - ревеше. Като забременях, качих 16 кг, на третия месец бях свалила 20.   През нощта имаше периоди на будуване от по 2-3 часа, през които сме се редували с таткото да го носим и успокояваме, защото вдигаше блока от рев.
Добре, че мъжът ми не разсъждаваше като повечето дами тук и прекрасно разбираше какво значи непреодолима умора, та не съм имала проблеми с "нежеланието за секс" (боже, аз виках съседката, за да мога да вляза да се изкъпя  ). Преди да обяснявате как времето може да се планира и да давате съвети кой кога да спи, се благодарете, че децата ви са били спокойни и сте имали сили за всички семейни задължения.  
Нещата се оправят с времето - важното е да има разбиране, търпение и желание и от двете страни.   

BAN, защо мислиш, че само твоето бебе е било "трудно", а останалите са спали по 8 часа непробудно и са се хранили само по 4 пъти дневно от първия ден у дома?
няма трудни деца, има ошашкани майки, които отглеждат децата си без помощ или с минимална такава.  казвам го с най-добри чувства, от позицията точно на ошашкан човек, отлеждал детето си сам (мм отсъстваше за дълго от вкъщи тогава). колкото и да бях свикнала с идеята, че ще ставам майка, явно въобще не бях подготвена за това, което ме очаква. детето ми не беше по-различно от твоето, правеше точно същите неща, за които говориш. все си мислех, че чуждите деца са по-кротки, по-спокойни, по-ящни, че моето е най-нервното, най-ревящото, най-неспящото, най-капризното... ми не, не е било, просто аз съм се озорила с него.
предполагам, че това имат предвид момичетата тук. че трябва да си променим нагласата, да потърсим време и за себе си и мъжа до нас, да се щадим повече, за да не изгубим близостта с половинката.

Нищо не мисля, казвам какво е било при нас и как мъжът ми е проявявал разбиране. Но си спомням прекрасно какво е било и знам, че не винаги е въпрос "на малко повече организация". Помощта от близки или приятели също оказва влияние на цялостната ти нагласа, особено когато такава помощ липсва. 

Имам 2 деца и внучка - всяко е напълно различно.  Синът ми беше точно от тези, които спяха цяла нощ и ядяха по 4 пъти дневно.

Е ,чак пък 'пребит като куче'..

Не знам защо гледането на дете така се оприличава и все едни преувеличавания на трудностите .Има начини на организация и дома да е по конец, да има прясна сготвена храна , детето да спи по цели нощи , и секс да се прави и да сте ведри и усмихнати ..но се нарича подготовка и организация.

Все едно ще ви е по-лесно когато тръгнете на работа , бягате сутрин по тъмно да закарате децата по у-ща и градини, бягате след работа да ги вземете и започвате тепърва ядене, пране ,чистене , къпане, домашни и т.н. Няма да има повече сън и задължения ,защото задълженията стават вс повече с порастването на децата ,но не сте в къщи по цял ден за да ги посрещате ,а сте навън по 8-10 часа средно на ден .

Или когато децата са в у-ще и ви трябват болнични когато нямате вече никакви , а децата са болни, няма ДГ по цял ден и от обяд децата са в къщи ,а вие нямате как да осигурите гледачка и се притеснявате какво ще правите.  В пъти по -трудно е ,но пак е възможно с добра организация и партньорство.

Ако сте загърбили това разбирателство и партньорство още от раждането на децата ...ще ви е много трудно .

Донякъде си права, но точно с това не мога да се съглася.
Ако въпросният съпруг непрекъснато преследва жена си с претенции за секс и на всичко отгоре я изнудва, че ще си хване любовница, определено не се изморява чак толкова на работа.
Освен това явно не изпълнява съвестно и ролята си на баща. Ако отменя жена си в част от грижите по детето (особено пък когато са близнаци!) или поне ѝ осигурява външна помощ, проблемът просто няма да съществува. Тя няма да е толкова изморена, той няма да е толкова натопорчен поради безделие и липса на реална умора, така че все ще се срещнат някъде по средата на нуждите си.

А ако все пак сексът му е толкова важен, предлагам на жена му да предложи смяна. Той поема бащинството и остава вкъщи с децата, тя тръгва на работа. И всяка вечер го преследва със сексуална цел, заплашвайки го, че ако не му стане, ще си хване любовник.
Ех, мечти...

Много правилно!
Ще му предположа смяна на ролите,няма да имам проблеми как бързо ще ми се върне желанието за секс   тогава

Много обичам идеалните майки, за които всичко е въпрос на ред и организация. Доста по-лесно ми беше, когато тръгнах на работа. Когато си цял ден в къщи с дете, партньорството малко се разминава.  

Може и да го заплашиш, че ще си хванеш любовник, който да ти помага с децата. 

Трещерица , по-лесно ти беше когато ходеше на работа ? Как ти беше подредено 'лесното' ежедневие без баби и гледачка и с деца ,които са болни или са на половинн ден 1ва смяна (не са на у-ще по цял ден ) ,а законът не позволява да са сами у дома?  


Ми някои хора това и работят -в ясли и ДГ- и са по цял ден с няколко бебета ( с по 4 бебета на 2-4-6 месеца или с по 10 прохождащи на по 1-2 години примерно) и им е смешно когато някой се зажаля ,че е изморен с 1-2 .
Организация .Не е до идеалност ,а до подготовка ,знаене какво те чака когато проимаш дете , организация , взаимност и организация.

Двоен удар съгласна съм   да видим дали ще иска секс или децата ще гледа