Напълно съм съгласна с Трещерица. Моят син е на почти 11 години, ходи на ясла от 2-годишен, аз се върнах на работа. Оттогава работя на пълно работно време, а той - съответно на ясли, градина и училище, за по цял ден. Проблеми с детето си НЕ съм имала през целия този период! Той е много здрав и рядко боледува. Аз съм на работа, а не затворена у дома или забита по паркове и градинки само с други майки с бебета и малки дечица. Той - сред свои по цял ден, аз сред свои по цял ден. Вечерите и уикендите бяха посветени на занимания с детето ми и цялото семейство, и така всичко беше просто супер! Синът ми е общителен, бързо свикна да ходи на ясли, не плачеше след втората седмица и пак казвам, много е здрав и щастлив. ... Но периодът на майчинството ми ИЗОБЩО не беше безоблачен и лек!!! Особено ПЪРВАТА година яко се уморявах и изживях много тежко доста неща. Втората година беше доста по-добра от първата. И така всяка следваща година - все по-лека и лесна, и приятна от предната. Дано и занапред бъде така! Не твърдя, че при всички е такова положението. Споделям ЛИЧНИЯ си опит. Просто може да се каже, че моето бебенце беше трудно, но като като дете се гледа изключително лесно. А знам и за обратни случаи - като бебета са спокойни и се гледат лесно, но като поотраснат и стават трудни за отглеждане и възпитание. ... А сега ме очакват и бурните тийн-години, ще видя те пък какво ще ми поднесат като предизвикателство. Напълно съм съгласна с Трещерица. Моят син е на почти 11 години, ходи на ясла от 2-годишен, аз се върнах на работа. Оттогава работя на пълно работно време, а той - съответно на ясли, градина и училище, за по цял ден. Проблеми с детето си НЕ съм имала през целия този период! Той е много здрав и рядко боледува. Аз съм на работа, а не затворена у дома или забита по паркове и градинки само с други майки с бебета и малки дечица. Той - сред свои по цял ден, аз сред свои по цял ден. Вечерите и уикендите бяха посветени на занимания с детето ми и цялото семейство, и така всичко беше просто супер! Синът ми е общителен, бързо свикна да ходи на ясли, не плачеше след втората седмица и пак казвам, много е здрав и щастлив. ... Но периодът на майчинството ми ИЗОБЩО не беше безоблачен и лек!!! Особено ПЪРВАТА година яко се уморявах и изживях много тежко доста неща. Втората година беше доста по-добра от първата. И така всяка следваща година - все по-лека и лесна, и приятна от предната. Не твърдя, че при всички е така. Споделям ЛИЧНИЯ си опит.
В повечето училища в София /за другите градове не знам как е/ се предлага занималня за учениците в първите класове /съответно преди или след редовните часове в училище/! От първи клас ходи редовно на занималня и наистина е по цял ден на училище. Не отглеждам дистанционно детето си!!! А и никъде не съм казала, че съм еталон. Споделих личен опит. Просто и аз, и баща му работим на пълно работно време. Аз - откакто синът ми навърши 2 години. Преди това си бях в майчинство, разбира се. Честно, не те разбирам. От личен опит ли говориш или...? От какво си учудена и възмутена? Хората сме различни, честно. На едни родители им е по-трудно да бъдат такива на бебета и съвсем мънички деца, и да, може да им е трудно да се организират, когато са недоспали, притеснени, когато около тях непрекъснато се плаче и т.н., и т.н. И съответно им става по-лесно, когато децата поотраснат, спират да плачат, стават малки човечета, общуването се издига на едно по-високо ниво... тогава качеството прекарано време става от много по-ключово значение и важност, отколкото количеството. И като човек, и като майка, и като детски психолог ти го казвам: хората сме различни и не е хубаво да се генерализира. 
, то този съпруг е нимфоман. И това е било видно още преди брака и децата. Е, кой е виновен на тази жена, че си е взела подобен екземпляр? 
Чак такива супермени не са толкова често срещани. 
В повечето училища в София /за другите градове не знам как е/ се предлага занималня за учениците в първите класове /съответно преди или след редовните часове в училище/! От първи клас ходи редовно на занималня и наистина е по цял ден на училище. Не отглеждам дистанционно детето си!!! А и никъде не съм казала, че съм еталон. Споделих личен опит. Просто и аз, и баща му работим на пълно работно време. Аз - откакто синът ми навърши 2 години. Преди това си бях в майчинство, разбира се. Честно, не те разбирам. От личен опит ли говориш или...? От какво си учудена и възмутена? Хората сме различни, честно. На едни родители им е по-трудно да бъдат такива на бебета и съвсем мънички деца, и да, може да им е трудно да се организират, когато са недоспали, притеснени, когато около тях непрекъснато се плаче и т.н., и т.н. И съответно им става по-лесно, когато децата поотраснат, спират да плачат, стават малки човечета, общуването се издига на едно по-високо ниво... тогава качеството прекарано време става от много по-ключово значение и важност, отколкото количеството. И като човек, и като майка, и като детски психолог ти го казвам: хората сме различни и не е хубаво да се генерализира.
, ама не може така! Трябва жената да види, да почувства, че и той поема бащината си роля. Един мъж може да гушне бебенцето, да го изкъпе, да го облече, да го приспи, да се позанимава с него. Докато жената през това време може да отиде да си вземе един душ, да се пооправи малко след това, да си припомни, че освен майка, е и жена. И партньорка. Важно също така е двамата да се обичат и да се желаят. Да се подкрепят взаимно и да си помагат в трудни моменти. Той да отчита факта, че с нея са се случили много промени, включително телесни, емоционални, хормонални. Че хем е същата жена, хем не съвсем... Има период на адаптация, нормално е. Тя свиква, той свиква. Тя може и да се страхува, че е дебела, че не е привлекателна. Работа на мъжа е да я накара да се чувства отново желана от него и красива, неповторима. 
И аз така. При това родих момиче, ама то всяко правило си има нужда от изключения, за достоверност. 
, ама не може така! Трябва жената да види, да почувства, че и той поема бащината си роля. Един мъж може да гушне бебенцето, да го изкъпе, да го облече, да го приспи, да се позанимава с него. Докато жената през това време може да отиде да си вземе един душ, да се пооправи малко след това, да си припомни, че освен майка, е и жена. И партньорка..........
НЕ САМО организация на майката и нейния ден, а обща, семейна организация, активно включваща и бащата като пълноправен родител, отговорен за отглеждането на детето МУ.
Тогава може би и вие ще имате желание и време за секс, кой знае..... 
През нощта имаше периоди на будуване от по 2-3 часа, през които сме се редували с таткото да го носим и успокояваме, защото вдигаше блока от рев.
). Преди да обяснявате как времето може да се планира и да давате съвети кой кога да спи, се благодарете, че децата ви са били спокойни и сте имали сили за всички семейни задължения. 
Не пребит като куче ,ами не знам какво Нашите са кърмени до година и седем месеца и през това време не съм се наспала един ден като човек 
Организация значи - ами това е организацията - на два часа се кърмим, по 20 минути поне, през останалото време някой се напишка, някой друго, масажче, това онова и после пак сукане 
И аз това си спомням, че не можех до банята да вляза, защото малкия пишеше ужасно и баща му ми тропаше на вратата, че не издържа Определено след 3-4 година се родих, най-вече след като започнаха да могат да ходят сами на тоалетна и горе долу да се купят сами Най-трудно ми беше постоянното държене на ръце да ги измия. От тогава сигурно ми е дисковата Преди да се родят си мислех, че искам трето - ами вече не , не мога да издържа ое три години това То пък може да е някое спокойно, спящо по цяла нощ бебе, но не мога да рискувам Препоръчани теми