Кръвоизлив и отлепване в 10 г.с.

Спомних си колко ме беше страх дали няма да ми се случи нещо в първите седмици на бременността, защото и аз съм на години вече. Не мога да взема отношение, но се пази много, не вдигай тежко и колкото и да е трудно, мисли позитивно    Стискам палци.

Благодаря Лежа, пазя се и нищо не вдигам, надявам се всичко да завърши успешно!

И аз не мога да помогна ,но ти желая всичко да е наред 

Така бях с втория си син - хематом, по-голям от плодния сак, и доста силно кървене. Хематомът се резорбира много бавно, трябваше му повече от месец, за да престане да се вижда на ехограф, а кървенето продължи няколко седмици след това. През цялото време бях на инжекции за разреждане на кръвта поради тромбофилия и предишни спонтанни аборти.
Лежането помага много, почивай си повече и дано и при теб да се оправят нещата.

Бях така и с двете ми бремености. Голямо лежане и пазене трябва. Ръждива е кръвта, защото е стара (от хематома, а не прясно отлепване) С първата бременост (със сина ни) лежах 1 път в отделение в 10-11 седмица. А с близначките , тя априорно е паталогична бременността с тях влизах и излизах и почти целия период в лежане изкарах. Децата вече са големи, но като те прочетох се върнах назад във времето и се сетих каква каша беше в главата ми. Мисли позитивно 

Благодаря ви за подкрепата!! Продължиха ми престоя в болницата, кървенето много намаля, но хематомът май няма промяна. Лежа и се надявам.

Организмът ти трябва да го резорбира, а това става много бавно. Хубаво е, че си в болница, така почивката ти е гарантирана 
За мен беше радостно да виждам на всеки преглед, че бебето расте, а хематомът се смалява.

Влизам само да те успокоя че има много случаи с такъв проблем, които в крайна сметка завършват с живо и здраво бебе. Аз също бях така, имах отлепване, доста силно кървене и в последсвие голям хематом който се резорбира бавно.

Голям страх е и искрено ти съчувствам, но гледай да мислиш позитивно и Господ на помощ Аз бях умряла от страх като гледах кървищата и само чаках преглед да видя че бебчето е там, много е гадно. Но моята лекарка ме успокояваше че има много такива случаи които завършавт успешно. Даже имала пациентка дето до края на бремеността била с непрекъснати течове, хемоглобина й паднал накрая но успяла да роди живо и здраво бебе.

Гледай основно да лежиш, пробвай ако можеш да не ставаш и при най-малък проблем в болница на система  - в тези седмици пускат основно медикаменти за отпускане на маточната мускулатура и поставят също прегнил. Доколкото разбрах големия зор е да се мине 12 г.с., след това вече и да е имало отлепване се оправя и почва да се формира плацентата, тоест трапа е прескочен в голяма степен. Стискам палци за успех 

Много ви благодаря!! Бебчето е толкова чакано и желано, развива се добре,  но хематомът не е намалял изобщо. На вас за колко време ви изчезна? Или поне кога видяхте прогрес? Поне с милиметър да беше намалял за тези десетина дена, щеше да ми и малко по-спокойно...

И при мен беше така, почивай си и имай вяра. Скоро ще започне да се формира плацентата и вярвам, че това ще подобри нещата.

Ще ти напиша моята история, която на практика не е приключила още...
Аз направих по същия начин кръвоизлив, както си седях. В края на 6-та седмица, на 15.06. Приеха ме в болница с огромно отлепване и хематом в пъти по-голям  от плодните сакчета (при мен бяха две). След три-четири дена се оказа, че сакчетата растат въпреки всичко. Лекарите казаха, че ще се изтече тази насъбрана кръв и нещата може да се нормализират. На другия ден обаче, пак направих кръвоизлив. Ей така, както си лежах. Изля се огромно количество кръв, падаха и едни големи съсиреци. Сложиха ми памперс за възрастни и бях на подлога. Никаква превръзка не можеше да побере такова количество кръв. Лекарите започнаха да ме подготвят, че тази бременност най-вероятно няма да я бъде...
След още два дни видяхме сърдечна дейност в единия плод. След още два - пак направих кръвоизлив. И така три седмици в болницата, на системи, инжекции, ядях дори легнала.
Малкият борбен човек продължаваше да расте и си отговаряше на седмиците точно. Другото за съжаление така и не разви сърдечна дейност... 
Когато направих седем дни без кръвоизлив, ги накарах да ме изпишат да си лежа в къщи.
Само да ти кажа, че най-важното нещо, което можеш да направиш, е да лежиш. Ама не "да не вдигаш тежко", не "да се пазиш", не да стоиш седнала в леглото, а да лежиш.
Ставах само до тоалетна. От дестина дена се къпя сама - преди това сядах на един стол във банята и майка ми или мъжа ми ме къпеха. С хладка вода задължително. Никакво навеждане, клякане, вдигане на ръце над главата, кръстосване на крака и протягане.
Все още имам зацапване, но вече е съвсем слабо. Хематома спря да се вижда на ехографа преди седмица.
В събота бяхме на ранна Фетална морфология. Всички мерки са ни в норми, 90% момче... Утре влизам в 13-та седмица. Продължавам да лежа, макар, че Док разреши кратки разходки. Решила съм, че ще лежа докато не спре напълно зацапването.
Надявам се да съм те окуражила поне малко!
Ще успеем, мила! Трябва! Просто се въоръжи с много нерви и търпение.   

Много благадаря за подкрепата 
Аз също съм 13 г.с. вече. Не ми беше текло 10 дни допреди 1 седмица като почна тъмна кръв. Мислех, че след 3 седмици от кръвоизлива и 1 седмица кървене сега, поне хематомът ще е понамалял, вчера ходих на преглед, той не е мръднал! Поне милиметърче за беше намалял...Иначе бебенцето расте, скринингът беше добър. Продължавам да лежа, мъжът ми е поел всичко и ми дава сили. Успех на всички момичета, дано да родим едни силни и борбени деца! 

Като чета, все едно виждам себе си преди 5 г.   
Надявам се скоро да се оправят нещата и при вас.

Здравейте много пъти се колебаех дали да споделя своята история (за мен е направо драма) с вас и все нямах смелост. Сега обаче мисля, че имам нужда точно от това и така ето я и нея: От 5 години опитваме да имаме дете. След два спонтанни аборта 7 и 9 г.с. , ходене по лекари и изследвания, от които всичко се оказа наред. След това последва лапароскопия, за да са сигурни, че тръбите не са запушени (пак всичко беше ок). Един ден през Юни този година ми закъсня, което се случваше доста често, но този път имах усещането, че е различно. Направих тест и за наша огромна изненада се беше случило. Разбира се, след толкова време и след всичко през което минахме ни беше страх да се зарадваме истински. Точно 5 дни след като видяхме двете чертички прокървих  (слабо), на няма да ви описвам ужаса, който изживях. След прием на дицинон, утрогестан и папаверин се стабилизирах. Ходех и на работа, на море също. Така се по успокоих бебето беше наред (и все още е). Обаче точно в 12 г.с. прокървих отново. Веднага ме приеха по спешност е така на системи 3 дни. Закрепи се и ме изписаха. Вечерта се прибрах, легнах си и та сутринта пак същото. Кървенето беше слабо, но ужаса.... още 6 дни в болница отново ме закрепиха и изписаха, НО с 30 дни болничен и само лежане, както и хапчета - но-шпага,  магнерич, фолиева киселина, витамини и фраксипарин. Лежах 7 дни вкъщи и тъкмо се успокоих, че най-после няма кървене и както си лежах в леглото изведнъж кръвоизлив. УжаснеН.  По-силен от цикъл. Не мога да ви опиша ужаса, който изживях през 30-те минути до болницата. Разбира се, пак ме приеха по спешност. На дупчица ме с дицинон и папаверин. Припаднах, та като се съвзех цялото отделение ми беше на главата. При прегледа се видя, че бебето е добре. Има сърдечна дейност и даже мърдаше. Странно, но днес за първи път го усетих и очаквах с нетърпение мъжа да се прибере от работа да му кажа. Е сега лежа, плача и се Моля всичко да е наред и да мине успешно, защото трети път няма да го преживея.
Съжалявам за дългия пост, но ще се радвам ако някой сподели дали е преживял нещо подобно. Знам, че не мога да направя нищо освен да лежа и да запазя спокойствие, но вярвайте това е най-трудното нещо в момента.