
Естелита, честито и голямо браво и от мен! Дано да си вземеш всички изпити с лекота, да намериш реализация и най-важното-да бъдеш много, много удовлетворена от работата си! Защото според мен това е най-важното.
Албенка, извинявам се, май наистина на теб трябваше да благодаря за интересното инфо за близнаците. нали не ми се сърдиш?
Прави сте, момичета, всяко правило си има изключение, така че дори в рода на жената да няма близнаци, може пък и да стане чудо, знае ли човек... Пък и няма нищо лошо в това-човек да помечтае малко...Дунди, искрено се развеселих на историята за съседите ти с тризнаци. да са им живи и здрави! На ММ един колега имаше едно детенце. Докато беше на мисия, му се родиха тризнаци. Напълно по естествен път заченати. Сега при тях е пълна лудница, вероятно никак не им е лесно, но пък искрено се надявам, че са щастливи

Фей, решихте ли къде ще почивате? Най-важното е да се забавлявате, да ви остане един прекрасен спомен и много, много снимки, разбира се.
Пате, свикна ли вече с новата си роля на омъжена дама?

Стига съм бърборила, тичам на тръстиката. Хубав ден на всички!
Гордея се с моето момче, което днес е дежурен и осигурява полетите на двата хеликоптера, които гасят. 

извинявам се, но с имена и никове съм много зле.
като го измислим, ще докладвам.
По-късно ще дам отчет, ще благодаря, ще поздравявам, ще хваля... За сега, толкова. Обичам ви
. Отивам да готвя за обяд. Чаветата, да не са им уроки, си похапват...Внука онзи ден ме пита: Бабо защо са толкова вкусни твоите манджички? Отговорих му, че ги готвя с много обич, та затова...
, та до батални сцени и кръвопролития не се стигна
. Помагаше ми едно 19 годишно, роднинско момиче, което за четвърто лято е с нас. ММ първата седмица беше на работа, а втората-по изследвания. По едно време за малко да отхвърлят диагнозата, но после все пак казаха, че има някаква малка гад, хваната в самото ѝ пръкване. Ето я ползата от профилактичните прегледи. Сега ще определят начина, да се справят с проблема. Още малко и ще въздъхна с облекчение. И аз не знам кое помогна. Дали силната ми вяра, позитивното мислене, обичта, или вашите стиснати палчета? Всичко е добре, когато завърши добре. С малко думи-деди го изпуснах като помощник, а на него много разчитам. Девойчето притичваше до София, да се запише за студентка, в събота и неделя излизаше в гарнизон с преспиване. Та така. Две седмици изкарах като в рая - и-нет - цъ, радио не слушах, ТВ не гледах, никакъв контакт с цивилизацията. По цял ден приказки с внучетата, немскоговорящите понапреднаха с българският език. Онази вечер ММ дойде при нас, но дископатията му се беше обадила, та ходеше като пингвин. За нищо не ставаше-лоша работа
Това беше и моето желание едно време, но за съжаление прекъснах третата си бременност и все още си спомням със съжаление за тази глупост, която направих.
Няма ли да идваш към София?