Имах късмет, че акушерка, при който почна да раждам, тръгна след малко, защото тя изобщо не искаше да работи. Аз сама си наглеждах системата да ни тече бързо, тя дори каза да легна и да не я занимавам много. Добре, че бях се подготвила-знаех за масаж на кръста, за правилно дишане, отпускаее и вървене по време на контракции, защото никой не ми каза, какво трябва да правя да намаля болките. Това, което съм чула през цялото време-аа, усмихваш се, зачи, не те боли още, помисли си за упойка, ще те боли, това е само начало, ще имаш адски преживявания. Благодарение на предварително проинструктиран съпруг, не стигнах до упойка и спестих много проблеми за мен и за бебчо. След 1 седмица вече бях забравила, че раждах. Обаче бях потресена от факта, че всичките жени, които съм срещала, имали усложнения след епидурална упойка.Аз не срещах нито една жена, родила без намеса-секцио илипидурал. Помислете за това. 


Успех

УспехПрепоръчани теми