Публикувана: 28 юни 2015, 14:56 ч.
Последно мнение: 6 авг. 2015, 15:34 ч.

Любители на Котки Тема 96

35 192
734
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението за кастрацията на женски котки?
Как да се грижим за котка с разстройство на храносмилателната система?
Какво е мнението за даването на прясно мляко на котенца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението за кастрацията на женски котки?
  
  Кастрацията на женски котки има положителни ефекти, като намалява риска от развитие на рак на матката и млечните жлези, предотвратява нежеланото размножаване и намалява агресията и териториалното поведение. Това може да доведе до по-спокойно и по-здравословно поведение на котката.
- Как да се грижим за котка с разстройство на храносмилателната система?
  
  При разстройство на храносмилателната система при котка, първо се препоръчва един ден гладуване, за да се прочисти и почине храносмилателния тракт. След това може да се премине към диетична храна след консултация с ветеринарен лекар. Ако проблемът продължава, е необходимо да се консултирате с ветеринарен лекар за изследвания и лечение.
- Какво е мнението за даването на прясно мляко на котенца?
  
  Даването на прясно мляко на котенца не се препоръчва, тъй като котките не могат да разграждат лактозата. Вместо това, се препоръчва използването на специално адаптирано мляко за котенца, което може да бъде намерено във ветеринарните магазини.
- Какво представлява адаптираното мляко за котенца и защо се използва?
- Какви са рисковете от даване на обезпаразитяващи таблетки на малко коте с диария?

# 705 2 авг. 2015, 10:05 ч.

Мнения: 10 547

Мърти пътува почти всеки уикенд по стотина км. Спи като пор в колата, само като се обърна към него, ако е буден, започва да ми говори "мау-мау". Аз не давам храна два часа преди дълъг път и вода поне час преди това.

Защо хората връщат котки и кучета ли? От протичаща в междуушното пространство трезва мисъл. Не ги съдете- напротив, казвайте им "браво!". Усетили са се навреме, че това животно не е за тях, този ангажимент не е за тях и го връщат в приличен срок. Не да го гледат криво-ляво с години и хайде на улицата.

# 706 2 авг. 2015, 10:41 ч.

Мнения: 5 257

А! Това за храната и водата е полезно да знам. ТЪкмо като стигнем ще посмегча новата обстановка давайки му да яде.

Опасявах се защото помня като тръгнахме да му махат конците на очето се напишка още щом прекрачихме прага на вратата.

# 707 2 авг. 2015, 10:53 ч.

Sofia
Мнения: 1 488

Мариан, когато пътуваме е свободен. Слагаме го на задната седалка, било и аз до него или дъщеря ми, но и сам е бил, а ние със съпруга ми отпред. В началото плачеше и се скриваше под седалката до шофьора. Сега си лежи на задната седалка, гледа през прозореца, качва се на щората на багажника и ляга да гледа оттам колите, идва при мен, на коленете ми и гледа през прозореца, пак се връща отзад. Съпруга ми кара. До сега не му е пречил. За Сузана не знам как ще се държи. Имаше само едно пътуване в ръцете ми като я взехме и беше кротка, не е плакала, гледаше през прозореца и се гушкаше в мен от центъра на София до Сухата река. Надявам се с нея също да нямаме проблеми. Мариан не го ограничавам от ядене. Той не ми повръща.
На кучето ми, Виктория, беше булонка, преди 25 години и давахме 1/2 таблетка Аерон 1 час преди тръгване, защото повръщаше в колата, но и тя ми пътуваше свободна. Не я връзвахме, не я слагахме в клетка.

# 708 2 авг. 2015, 11:05 ч.

София
Мнения: 15 320

Цитат на: golden_dust в нд, 02 авг 2015, 09:40

Защо ме търсиш?, Миси през лятото пътува по няколко пъти на дълги разстояния. Първоначално мяукаше за по 20-30 мин., но впоследствие свикна и си заспива в клетката. В началото слагах клетката на предната седалка, с махната решетка, обърната към мен, така че да мога да я погалвам от време на време, докато карам. И тя свикна на отворена клетка, но никога не излиза от нея. Сега просто гледам, където и да поставя клетката в колата, винаги да е насочена така, че да вижда някой от нас. Заспива си и е спокойна през целия път.

Щом му е за първи път на Пиратя, няма да минете метър, ще има изпълнения, но те бързо се уморяват и се укротяват.

Все едно аз съм го писала. И Мъро плачеше в началото. Дишаше като куче с отворена уста и изплезен език. После спря да излиза от чантата и през цялото време дреме в нея. Задължително повръща веднъж по време на пътуването, въпреки че аз спирам храната половин ден преди пътуването. Тогава повръща не храна, а стомашни сокове, но пък мирише по-малко и по-лесно се чисти. Mr. Green

И децата го научиха, че като му стане лошо, трябва да слезе на гумените постелки в краката, за да повръща. В началото те го сваляха, а след това сам започна да слиза. Laughing

Чантата задължително стои отворена и при желание може да разгледа къде се намира. Но в началото се опитваше да отиде и към шофьора, което е много опасно. При нас имаше 6 свободни ръце, които да го спрат, но ако няма кой да го направи, може да отиде под педалите със спирачката. Sad

Обаче котетата са различни. Например Тина ни е показвала как нейните обичат да гледат през прозорците с любопитство. Други свързват чантата/клетката с ветеринаря и изобщо не искат да влизат в нея и се гушкат в стопаните си. Не е изключено и напишкване или наакване. Пиратят към кои ще е, само той си знае. Wink

Но със сигурност трябват повече "тренировки", за да свикне и да се отпусне. И се "въоръжи" със салфетки, мокри кърпички, вестници/гланцови брошури за подлагане в случай, че усетиш какво ще прави. Само не си прави илюзиите, че можеш да го изпишкаш навън като малко дете. Хем от страх няма да направи нищо, хем може да избяга в полето. Laughing

Сетих се, че там, където продават памперси за възрастни, продават и постелки от същата материя. Не са скъпи - 30-40 ст. бройката. С тях може да се постеле клетката, а и седалките ако тръгне да излиза.

# 709 2 авг. 2015, 12:30 ч.

София
Мнения: 1 141

Наистина са много различни...и те като нас хората. Миси никога не е повръщала, нито пък някое от кучетата ми. Не ограничавам храна и вода преди пътуване.

Защо ме търсиш?, това пътуване ще ви е опознавателно, така да се каже. Стрес ще му е на Пиратя, а и за вас няма да е спокойно, но ще се научи момчето и на това, както на всичко останало.

# 710 2 авг. 2015, 14:20 ч.

Мнения: 72

Защо ме търсиш подозирам ,че че щом се е напишквал от страх ПиратЯ при посещението при вета , това пътуване ще ви е голямо приключение за вас и изпитание за него.

Нищо чудно да ги има всички опции- пишкане , мяукане и треперене от страх и др... При дълго пътуване в някой момент котето ще се успокои и с времето ще свикне така, че хич няма да му прави впечатление къде е.

Може да попиташ за успокоителни таблетки в клиниката - препоръчват ги за котета при посещение при вет и при пътуване.
Когато взимам на Мърфи лечебни храни за ХБН редовно ми дават диплянка на Zylkene
в която пише така: Преди планово посещение на лекар давайте на котката Zylkene в продължение на 5 дни преди посещението и още 4 дни след това така ще се предпази животинчено от отключване на здравословен проблем или обостряне на такъв. Няма странични ефекти и е на билкова основа..

# 711 2 авг. 2015, 14:59 ч.

Мнения: 10 547

Да се научим да обичаме като Изродчето

Скрит текст:

“Всички в нашия квартал знаеха колко уродливо беше Изродчето. Нашето местно коте. Изродчето обичаше три неща на този свят: борбата за оцеляване, храната – „каквато падне” и, така да се каже: любовта. Комбинацията от тези три неща плюс бездомния живот в нашия двор беше оставила по тялото на Изродчето незаличими следи.
Изродчето имаше само едно око. От същата страна го нямаше и ухото, а лявото му краче (което някога е било счупено и зараснало под невероятен ъгъл) създаваше впечатление, че Изродчето всеки момент ще се прекатури. Опашката отдавна я нямаше – на нейно място стърчеше само една малка огризка. И ако не бяха множеството плешиви белези, покриващи главата и плещите на Изродчето, то можеше да се определи като тъмносиво на райета.
Всеки, който видеше за първи път Изродчето вадеше една и съща реакция: ”ама че уродливо коте!”. На децата им беше забранено да го докосват. Възрастните го гонеха с пръчки и камъни ако се опиташе да влезе в двора на нечий дом.
Чудно, но и Изродчето винаги имаше едни и същи реакции: Ако го поливаха с маркуча, то покорно мълчеше, докато на мъчителя не му омръзнеше тази забава. Ако хвърляха нещо по него – то се отъркваше в краката, сякаш искаше прошка. Ако видеше деца, стремглаво се засилваше към тях и търкаше глава в крачетата им с гръмко мъркане. Пък ако някое дете все пак го вземеше на ръце, Изродчето започваше да го ближе по някое ъгълче на блузата, копче или нещо друго до което можеше да стигне.
Един ден Изродчето беше нападнато от съседските кучета. Чух техния лай от прозореца си, чух виковете за помощ на собственика им и се хвърлих да помогна. Когато стигнах до него, Изродчето беше ужасно нахапано, цялото в кръв и почти мъртво. Лежеше, прегънато на две, треперещо от страх и болка. Гърбът му, краката, задната част на тялото бяха напълно загубили своята форма. Тъжния му живот отиваше към своя край.
Докато го носех, Изродчето хриптеше и се задъхваше. Тичешком го мъкнех към къщи и се страхувах да не го нараня още по-вече. А през това време то се опита да оближе ухото ми…
Спрях, задъхвайки се от сълзи, и го прегърнах. Котето докосна с глава ръката ми, златното му око се обърна към мен и аз чух… мъркане! Дори с тази страшна болка, котето молеше за едно – за капчица Любов.
Сигурно и за капчица Състрадание… В този момент си помислих, че си имам работа с най-любящото същество от всички, които съм срещала през живота си. Най-любящото и най-най-красивото. А то само ме гледаше, беше сигурно, че аз ще мога да облегча болката му.
Изродчето умря в ръцете ми преди да успея да се добера до в къщи и аз дълго седях на стълбите, с него в скута ми. После много мислих за това как едно нещастно инвалидче промени представите ми за чистота на духа и искрена любов. Изродчето ми разказа за състраданието повече, отколкото хиляди книги, лекции или разговори. И аз винаги ще му бъда благодарна. То имаше уродливо тяло, а аз имах закоравяла душа.
Дойде време и аз да се науча да обичам вярно. Да давам любов без ресто.
Повечето от нас искат да бъдат богати, да бъдат силни и красиви.
А аз винаги ще се стремя към едно – да обичам така, както обичаше уродливото коте…”

# 712 2 авг. 2015, 15:24 ч.

Мнения: 5 257

А стига бе.... Това ме разрева. Не може да бъде.

# 713 2 авг. 2015, 16:15 ч.

Мнения: 133

Покъртително.... Подобен затрогващ разказ бях чела преди години в "Обичам те животно" за почти умиращ съседски доберман.

# 714 2 авг. 2015, 16:50 ч.

Мнения: 3 248

Тъжна и поучителна история... Много емоционално ми стана.

Не мога да си представя какво им минава през главата на хората, които взимат животно и после го връщат. За мен моите животни са част от семейството!

Може ли малко съвети за това как да стане запознанството на нова котка с настоящата. Мъжът ми май успя да ме навие за втора. Но ми е много притеснено как ще се рязбират двете. Другото, което е, че всичкото това най-вероятно ще бъде свързано със смяна на жилище малко преди идването на "сестричката". Какво да направя, за да се чувства сегашната ни котка максимално добре? Много, много ми е притеснено и всякакви съвети ще са ми от полза!

# 715 2 авг. 2015, 18:56 ч.

Варна
Мнения: 6 964

Публикуваното разказче съм го чела! Cry

Веднага ми навява асоциация с една доста известна снимка на мърляво котенце, прегърнало войнишки ботуш. И понеже хепиенда липсва, много ги мисля такива.