http://prikachi.com/images/781/2303781l.jpg
Здравейте,мами,ето и почерпка -днес пораствам с още 1година
Благодаря на вече поздравилите ме
Ние сме с температура-37-37.5,расте горен зъб-предкътник,но не знам дали е от него. Няма обриви,сополи или други симптоми,но гърлото няма как да го видя.Ако няма промяна до утре сме на лекар
Снощи беше доста тежка нощ-рева малката постоянно ,поти се и въпреки,че не беше висока Т,явно се мъчеше детето. Сутринта беше добре,но сега видях ,че пак е качила 37.3. След панадола веднага заспа.Дано не стане по-зле
Предвид обстоятелствата-всякакви празненства се отлагат,то и без това генералното празнуване щеше да е понеделник ,тъй като сестра ми и племенниците пристигат късно в неделя. Ама ще видим как ще е дребното тогава,дано не е лепнала някой вирус
Повече ще ви пиша после,хубав ден за сега
Здравейте,мами,ето и почерпка -днес пораствам с още 1година
Благодаря на вече поздравилите ме
Ние сме с температура-37-37.5,расте горен зъб-предкътник,но не знам дали е от него. Няма обриви,сополи или други симптоми,но гърлото няма как да го видя.Ако няма промяна до утре сме на лекар
Снощи беше доста тежка нощ-рева малката постоянно ,поти се и въпреки,че не беше висока Т,явно се мъчеше детето. Сутринта беше добре,но сега видях ,че пак е качила 37.3. След панадола веднага заспа.Дано не стане по-зле
Предвид обстоятелствата-всякакви празненства се отлагат,то и без това генералното празнуване щеше да е понеделник ,тъй като сестра ми и племенниците пристигат късно в неделя. Ама ще видим как ще е дребното тогава,дано не е лепнала някой вирус
Повече ще ви пиша после,хубав ден за сега
Така беше и при мен и след 7, и след гимназия (до 2-ри курс, когато дойде за малко в София по болници дори не знаеше къде живея, а бях 1-вата година платено обучение ... сама съм разнасяла тогавашни 24000 лв., за да го платя ..., а тези пари се равняваха на 5 автоматични перални ...така ги обръщах, защото мама нямаше пералня ... все на ръка ни переше, но ги беше събрала за да плати годината) ... Говорили сме си с мама, че много се е притеснявала, много ме е мислела, но никога не ми е показала с нищо, че ми няма доверие ... А, аз да си призная си спомням два случая, при които съм плакала, че не я интересувам ... Доста по-късно си дадох сметка колко много нерви и здрава психика й е коствало да ме остави да се оправям сама ... 
Само като си помисля какво е коствало на майка ми желязното спокойствие и се разтрепервам. Още повече, че няколо месеца преди това я диагностицираха с рак, спестяванията на семейството се изпариха на мига и тя по-късно ми е казвала, че е мислила, че ще умре преди да ме види отново, но нямала да си прости, ако ме е била спряла да следвам желанието си. 
( докато има кой да ме търпи и слуша) 
Ще ми затриеш мотивацията 