Изобщо не коментирам личността и начина на живот на майката. Коментирам постъпката като нарушение за няколко закона.
Административнонаказателната отговорност е уредена в чл. 45, ал. 4 ЗЗДт:
„Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.“
Наказателната отговорност се съдържа в раздел I „Престъпления против брака и семейството“ на глава четвърта „Престъпления против брака, семейството и младежта“ от Особената част на НК. Става въпрос за престъпния състав по чл. 182, ал. 1 НК:
„Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.“
По-различни са последиците при продължително отсъствие на родителя. Продължителното отсъствие на родителя оставя детето не просто без надзора на родителя, но го лишава и от онази връзка с родителя, в рамките на която се осъществяват основни родителски задължения:
- правото и задължението на родителя да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси (чл. 125, ал. 1 СК);
- правото и задължението на родителя да отглежда детето, да формира възгледите му и да осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност (чл. 125, ал. 2 СК).
Нарушава се и изискването на чл. 126, ал. 1 СК, според което родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Дори и когато има важни причини за това (например работа на родителя в чужбина, необходима за издръжката на семейството) продължителното отсъствие на родителя обективно може да доведе до тежки последици: отчуждаване на детето от родителя, оставане без подходяща грижа и контрол и пр. Поради това и санкциите за родителя са по-тежки.
Не виждам какво повече може да се каже.
Административнонаказателната отговорност е уредена в чл. 45, ал. 4 ЗЗДт:
„Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.“
Наказателната отговорност се съдържа в раздел I „Престъпления против брака и семейството“ на глава четвърта „Престъпления против брака, семейството и младежта“ от Особената част на НК. Става въпрос за престъпния състав по чл. 182, ал. 1 НК:
„Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.“
По-различни са последиците при продължително отсъствие на родителя. Продължителното отсъствие на родителя оставя детето не просто без надзора на родителя, но го лишава и от онази връзка с родителя, в рамките на която се осъществяват основни родителски задължения:
- правото и задължението на родителя да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси (чл. 125, ал. 1 СК);
- правото и задължението на родителя да отглежда детето, да формира възгледите му и да осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност (чл. 125, ал. 2 СК).
Нарушава се и изискването на чл. 126, ал. 1 СК, според което родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Дори и когато има важни причини за това (например работа на родителя в чужбина, необходима за издръжката на семейството) продължителното отсъствие на родителя обективно може да доведе до тежки последици: отчуждаване на детето от родителя, оставане без подходяща грижа и контрол и пр. Поради това и санкциите за родителя са по-тежки.
Не виждам какво повече може да се каже.
Не знам какво повече да кажа, освен - дано детето и майка му оцелеят след всичко това 
