Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 315

Добро утро момичета 

И аз бях приятно изненадана като отворих Туитър -  "#EnginAkyürek  bu ne güzel sabah süprizi "
Каква приятна сутрешна изненада ! 
И снимката разходена десетина пъти...  И аз раздадох толкова лайкчета... 

Мариянка    продължава яваш-яваш с 1 серия, обаче аз вчера я преминах бързо-бързо... Затова днес ще чета вас.

Хармония    вчера каза нещо във връзка с Арда и Пелин.
Арда и Пелин макар и страхотни професионалисти - не са Йомер.
Вече от позицията на видели всичко - Йомер е бил двигателят на девремската група.
Видяхме как той разреши случая действително в рамките на 24 часа - как и къде са убити Ахмет и Сибел... и ако не бяха манипулирани записите от  пътните камери - случаят щеше да бъде приключен и убиеца хванат.

Но... тука вече имаме едно "Но" ... Оттук започва историята - „Kara Para Aşk” - със въпросите, отговорите или пък не; с професионалните  и лични проблеми - с разрешаването им или пък не; поставиха се на дневен ред стойността на морала, чувствата, гражданска, професионална и лична позиция... толкова много животи се показаха.
И кой как се справи в историята / за тази 1 година и половина време /.
Едни се предадоха, други отстояваха... и макар да виждахме на показ повече злото /условно, защото то  винаги впечатлява много повече/ от доброто - доброто беше движещата сила. И то победи.

Някой би казал - да, ама не беше точно така. Ако беше така - лошите щяха да си останат в затвора, а не да успяват да избягат и то по няколко пъти - значи пак някой се е продал за пари и им е помогнал.
Да така е - и това ще продължи. За пари - човек убива, продава, предава...

Важно е другото - че  има добро, че има хора които винаги ще бъдат готови да се противопоставят на лошото...

И аз съм удовлетворена, че тези хора /моите герои от "КРА"/ - устояха и  показаха стойността си. Е, с малки отклонения възникнали от чрезвичайни обстоятелства... но пък те самите после направиха и невъзможното  да поправят грешките си.

И да се върна към казаното от Хармония, че малко се отклоних - защо Арда и Пелин служат вярно на Хюсейн и Али ?
Защото до този момент - това което са правили Х. и А. е било много добре скривана тайна. Те са най-добрите в професията, учат по младите колеги, уважавани професионалисти - затова са и на такива постове като заслужили ги.  Имат пълното  доверие на всички - екипа, Арда и Пелин, Йомер...

Обаче ... Сибел се оказа на неподходящото място и време, и за най-голямо тяхно нещастие  - Йомер Демир също.
Затова  Хюсейн изпадна в паника, като разбра, че брат му е на местопрестъплението... още повече, че и започна да разследва...  И се започна...



И нещо което касае повечето от нас...

В 1-и еп. това, което предизвика интереса на Йомер към Елиф бяха искрените и думи:
Знам, не се познаваме. (...) Изведнъж имаме една и съща болка. Сигурна съм,  че нощем си задаваме едни и същи въпроси. Как са се запознали твоята годеница и моят баща? И защо са били убити? Може би ако търсим заедно ще намерим отговорите.
Те изцяло съвпадаха с неговите мисли:
"Ако един ден стана полицай, ничий убиец няма да може да се измъкне както убиеца на баща ми.” Как да живея, без да мисля за това, мамо? Какво е станало онази нощ? Защо са убили Сибел? Не мога да продължа да живея, без да мисля за тези неща. Затова... на всяка цена ще открия истината.

Това беше моментът, в който Елиф заинтригува Йомер, показвайки своята уязвима, човешка страна. Не онази, високомерната Елиф, заявяваща, че няма начин човек от нейното семейство да е допуснал недостойно поведение.
Имахме вече две основни черти в изградените вече характери (или поне така се предполага за двама 30-годишни) на главните герои - правдолюбие у Йомер и човечност у Елиф... Би трябвало по-нататък те да диктуват повечето от постъпките им в продължението на историята... ненапразно, струва ми се, те бяха подчертани в първия епизод... Но дали това се случи?  Изобщо... успяха ли авторките на сценария да видят и развият героите си като самостоятелни, мислещи, утвърдени вече личности - такива, каквито ни ги показаха в началото?
За мен, те предадоха своите герои. Превърнаха ги в обслужващи нечии (но чии точно и какви точно) интереси марионетки, които загубиха опорните си точки, загубиха своите основни характеристики някъде по пътя към... какво? Безусловна любов? 

Намерени 2 диаманта. Започва търсене и разследване.
Интересно ми е, къде занапред, в кой епизод точно предадоха героите си сценаристките. Дано този който мисли така - ни посочи момента. Защото за мен няма такова нещо. Обичаха си ГГ и следваха тяхните постъпки в историята.

Предадоха ги в момента, в който Йомер започна да прави компромиси с професионализма си, за да спаси и запази Елиф, а Елиф забрави за общата им болка и се отдаде на спасение на членовете от семейството си (и себе си), без да я е грижа дали те наистина са невинни.
Колко пъти Йомер наруши професионалната етика, за да запази Елиф? Много.
Колко пъти Елиф каза "до тук сме заедно, комисар", пренебрегвайки това, че тя беше тази, която заради общата болка първа подаде ръка да поиска от Йомер да намерят отговорите? Много.
Тези две "малки", но съществени отклонения именно от правдолюбието и човещината, придадоха на героите черти, които зачеркнаха именно тези основни характеристики, показани в 1-и еп. Защото правдолюбецът започна да прави компромис след компромис с търсенето на правдата, а човечната Елиф започна да изисква само едно - безусловна преданост към себе си...

И диамантите, които намери Йомер, са фалшиви. Нека подчертаваме все пак този факт, той не е без значение.
Помоему всичко започна именно от фалша... и продължи с множество малки лъжи... докато накрая малкият свят на Йомер беше принуден да ги приеме... а той мечтаеше да живее в свят без лъжи...

- Добре... ако имаше шанс да промениш нещо, какво ще е?

- Когато станеш полицай, виждаш много мръсотия. Ставаш свидетел на неща, че започваш да се срамуваш, че си човешко същество. Един убива жена си... друг кара малки деца да продават наркотици... Трети се хващат за гушите заради пари... Сякаш светът е създаден за зло. Единственото ми желание е, в моя малък свят да няма лъжи. Но хората те предават. Да можеше... да не се научаваме да лъжем.

- Ако няма лъжа, истината няма да е толкова ценна.

Какво ни дава този диалог? Една мечта... почти неосъществима... но все пак, отнасяща се до малко късче от реалността, което може да бъде променено с добрата воля на хората в него... И едно оправдание на всичко, което е грозно... Оправдание ли е това? Затова ли Елиф не престана да лъже Йомер до края? Даже в последния епизод тя го лъга, докато го накара да и се влачи на колене... за да е по-ценно за него нейното "да"? 

Най-големият злодей, предател и убиец  - точно от семейство Демир...

Никога не казвай - никога ! Защото не знаеш животът  какво ти е подготвил...

Старанието на Хюсеин да прикрие нещата, сега си давам сметка, е било огромно.Йомер не се поддаде дори на Хюсеин, който се опита да го накара да се чувства виновен, че заради него не е завършил Академия.
Хюсеин се примири и само забиваше нож в гърба на полицая-Йомер, за да прикрие себе си..

През целия първи сезон Хюсеин се хващаше като удавник за сламка за всяка възможност да се посочи убиец... Поведението му беше повече от странно, но стана обяснимо в края на 13-и, когато се разбра, че той е убиецът...

А относно това, че братът на Йомер се оказа търсеният убиец, никой не е застрахован, наистина... Но Йомер поне го залови и предаде на правосъдието... въпреки огромната болка и срам, които тази истина му причини. А какво стана с Елиф? Тя прости... на всички свои близки всички грешки... на Йомер, обаче, никога нищо не прости... нито това, че е обичал други преди нея, нито това, че брат му е убил баща и, нито това, че не склони да се откаже от професията си "по заповед на кралица Елиф"... И накрая с гордост настояваше непременно да я споменават с името Денизер-Демир... в чест на онзи неин баща, довел с действията си до поредицата от събития, съсипали толкова човешки съдби...
  Както и да го мисля, героите бяха оваляни в кал... това ни показаха сценаристките. Онзи, който трябваше да се бори за правдата, накрая беше поставен на колене в буквален и преносен смисъл, а онази, която трябваше да отстоява човещината, накрая отстояваше само и единствено егото си... заради своето спокойствие.

Фотокоментар:



"Не знаю,чего хочу.Но пока этого не получу-не успокоюсь."

Не знам какво искам. Но докато не го получа, няма да се успокоя!

Уви, това направиха от Елиф сценаристките... И по този начин унизиха както нея, така и Йомер, който трябваше да се бори за пълната с условия любов на безусловната си уж любима...

Не е вярно. Йомер бе такъв много преди това и със Сибел. Лично го каза на Елиф. Такъв си е по принцип към хората които обича. Към брат си, към семейството на Сибел и към нея. Та, дойде времето да е такъв и към Елиф. Изключвам последните две серии, когато според мен използва обратната тактика. Уж напусна, уж това онова, докато накара Елиф да прозре, че той и тя са си такива каквито са.
.................
Това е моят прочит на историята, моето виждане. Йомер си остана железен. Той знае че не може да се променят нещата, но опита и успя.

  Добре... хубаво... онова пък е моят прочит... и в двата прочита фразата "не е вярно" се явява абсолютно излишна, според мен. Защото, както става ясно, вярното/истинното за двете ни има различен вид.

Йомер беше принуден да направи безброй компромиси, да изпълни безброй условия в опити да се докаже една безусловна любов. Всичко друго остана в рамките на пожеланията и празните лозунги в представената по начина, по който СЦ ни я поднесоха, история. Включително и финалната "кауза", която си остана поредната кръпка... както и основанията за раздялата на героите преди това и много, много други неща. Образите бяха обезценени от излишни капризи и липса на посока в развитето на характерите. Бяха хвърляни ту в безметежни състояния на пир сред чума, ту в преживяване на ужасяващи трагедии и накрая се получи така, че сякаш всичко това мина покрай тях... Те като че ли нищо не научиха от това, което преживяха.  Елиф забрави, че я вълнува и чуждата болка освен нейната собствена, Йомер се отрече от желанието си да открива истината на всяка цена, за да бъде светът по-добър и чист...

Един от любимите ми моменти ... една тяхна мечта - заедно да ремонтират и направят нещо свое...

https://www.facebook.com/ayyapim.ayyapim?fref=ts

Ай Япъм пак обновиха ФБ страницата си със снимките на тримата си актьори. Проектите с тях приключиха. Дали ще продължат заедно и занапред? Интересно е, че:
Кенан Имирзалъолу e роден през 1974 г;
Енгин Акюрек е роден през 1981 г., и
Чагатай Улусой e роден през 1990 г.
............
Разликата в годините говори за един подбор на актьори, в готовност на проекти за различна възраст на героите им.

Честно казано не зная в какво ново превъплъщение бих искала да видя Енгин - като Мустафа беше синът поел бизнеса на богатия си баща - но накрая участваше наравно с любимата си в нейния проект; като Керим беше с "обикновена" професия на ковач, отвреме-навреме съвместяващ и сервитьор в кухнята на жена си,  въпреки дипломата си на бизнес мениджър; като Тек - беше художник - карикатурист - последвал мечтата си да бъде с любимата си; като Йомер - полицай...отново последвал любимата си...

Оказва се, че всички представени ни от Енгин мъже - поставят на първо място любовта си пред професията...
Истински щастливи точно със жените на живота си...

Мустафа - разливащ супа, но със сина си на ръце - до Нарин
Керим - зареждащ, сервиращ, готвещ, но - до Фатмагюл
Тек - тръгващ смело без да може да плува, но - устремен към Ейлюл
Йомер - правещ засега ремонт, но - до Елиф и мечтата "Масал"


Сетих се още нещо - Йомер не се отказа от професията си, а от местоработата си... както се видя.

И друго ми минава през ума - какво значи да останеш в една професия...
За да бъдеш лекар, полицай, архитект, инжинер... трябва да учиш години наред... Но ако в един момент осъзнаеш, че принципите ти и собственото ти човешко достойнство са застрашени - точно от тази професия... отказ! Защото останеш ли - неминуемо ще минеш на другата страна.

Да вземем например - двамата лекари - главният лекар на болницата на Таййар и другият лекар, който Хюсейн отрови за не свидетелства /забравих им имената /... перфектни хирурзи...  Но, какво от това - в професията са си, но в същото време са предали както себе си като човеци, така и нея.

За принципен човек като Йомер - това отказване от полицията в този момент от живота му - беше най-правилното решение. Приоритетът беше семейството, любимата, евентуално детето... радвам се, че направи този избор...

Пък и видяхме накрая какво се случи - точно Елиф тръгна първа да се бори със злото...

  Да, и на мен това ми направи потресаващо впечатление. Може би, увлечени в евтиния си феминизъм, турците искаха да покажат, че и те са "като другите" - че и при тях жените имат свободата да избират дали да носят фамилията на съпруга си или не, както в "белите държави". Но точно Елиф беше неподходящ обект за "еманципация". Името Денизер беше оваляно в кал от баща й, оказал се не по-малко чудовище от Чиче - продал сестра си, пожертвал семейството си за пари и власт, безмилостно употребил "любимата си дъщеря" в незаконния бизнес, приготвящ се да зареже всички и т.н.  
   И ако Мерт не можеше да понесе да се казва повече Дундар и премина през съдебна процедура, за да се отърве от компрометираната си фамилия, Елиф нямаше нужда да прави дори това - просто трябваше да приеме фамилията на съпруга си, когото уж ужасно обичаше. А тя дори "се помири" с баща си на гроба му. Контраст - Мерт и Фатих отказаха да се помирят с блудния си баща.
   Чия позиция е по-правилната? Може би, просто искаха да ни покажат Елиф като чрезмерно великодушна и всеопрощаваща? Някаква мини майка Тереза? Интересно защо тогава тя не прости на любимия си "малкия каприз" да остане верен на професята си? Защо при всяко недоразумение тълкуваше постъпките му по възможно най-лошия за него начин?
   Денизер-Демир е вечното позорно клеймо върху името на героинята. Или по-скоро върху репутацията на сценаристките. А дори и върху Йомер, ако щете - защото прекалено лесно и бързо се съгласи на това унизително поредно "безусловно условие".

Излезе информация - двете снимки са от кафене в Истанбул от 14.06.2015 г. Преди приключване на проекта.

За нас са новички...