Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 315

  Мисля, че прекалено много задълбавате в героите и техните действия, момичета. Точно това ни обърква. Защото те не са истински. Не просто са измислени (то всички филмови герои са измислени, дори онези "по истински случай"), но не са достоверни! Такова "животно" като Йомер няма! Нито пък като Елиф. Просто ако ги прехвърлим в живота, ще видим, че личности с толкова противоречащи си качества не може да има. (Да, по принцип филмовите герои са събирателни образи и "в живота" не може да ги има на сто процента, но все пак трябва да са създадени така, че да повярваме, че може.) Например...
   Йомер е от една страна изключително интелигентен, проницателен, с почти свръхестествени способности да прониква в същността на нещата и да разгадава загадки. За това ни подсказаха още в началото на първа серия, когато само като погледна таблото с поредното убийство в отдела на брат си и веднага разбра нещо, което колегите му до този момент не бяха разбрали. От случая във Ван ни показаха само върха на айсберга, само финалната акция, но се подразбра, че заслугата за разплитането на цялата мрежа там отново е негова. Дотук добре. Може да е леко нереално, но напълно се вписва в каноните на образа на "добрия полицай" от световното кино. Примери - един куп. Като се почне от прочутия му "съименник" Коломбо и се свърши с Еркюл Поаро. Обаче!
   От друга страна, Йомер е "с перде" по отношение на любимите си хора - не вижда очевидно подозрителни неща в поведението им, не се усъмнява, дори нещо да го боде в очите. Ще кажете - "Ами, нормално е, любовта е сляпа". Сляпа, сляпа... колко да е сляпа? Да, един влюбен човек може да не вижда, че носът на любимата е като на баба Яга и да го смята за божествен; може да не му се струва дебела, макар всички наоколо да я възприемат като такава; може да е готов да й прости, че е изтърсила велика глупост и го е изложила, и така нататък. За едно дете майка му е богиня и баща му е най-. Нормално. Но това не е перманентно състояние! Рано или късно, всеки влюбен "проглежда" и вижда истинската форма на носа на любимата си. Да, ако я обича истински, това няма да има значение за него и ще продължи да я обича все така силно, въпреки кривия нос. Но той няма да бъде сляп и няма да го смята за божествен! Детето един ден пораства и разбира, че родителите му не са идеални. То продължава все така да ги обича силно и всеотдайно, но ги вижда такива, каквито са!
   Разбирате ли какво искам да кажа? Състоянието на "перде", с което сценаристките набързо "обясниха" грешките на супер комисар Йомер е НЕВЪЗМОЖНО! Несъвместимо е да бъде супер интелигентен и проницателен, и в същото време перманентно наивен и късоглед. Да, известно време... ок. Но завинаги? Брат му от години работи за Таййар, годеницата му дори в момента на запознанството им (а се предполага, че тогава той още не е влюбен в нея) вече е престъпник, а той... не вижда! Вярно, контактува с тях рядко, живее във Ван, идва си от време на време... но това е просто невъзможно да продължава С ГОДИНИ!
   Ето, затова казвам, че анализирането на образите от наша страна е направо излишно. И да се караме тук правилно ли е постъпил Йомер или не е, просто все едно да се караме трябвало ли е тъпата Червена шапчица да тръгва сама през гората.

   Абсолютно същото се отнася и до Елиф. От една страна в първа серия те я показаха като самоуверена млада жена с кариера, с талант, интелигентна, образована, живяла дълги години в сърцето на Европа и прочие. При запознанството й с Йомер тя показа точно тези черти - само си спомнете колко находчиво се справи със ситуацията в края на първи епизод - когато се хвърли да го целува насред улицата! Да, действаше в паниката си, но умът й не беше спрял да работи! Не случайно събуди интереса на умен мъж като комисаря. И после, в извънредната ситуация с отвличането на сестра й, макар и напълно чужда за нея, тя продължаваше да взема адекватни и интелигентни решения. После...
   После изведнъж започнаха да ни я показват като хлипаща малоумна ученичка, която не може да скалъпи две свестни изречения и да се защити пред истеричната си студенокръвна майка. Или пък като глупавичко детенце от детската градина, на което чичко полицай казва да стои в колата, да слушка и да не мърда, а то тичка право в бараката и отваря (!!!) вратата да види какво има вътре! Е може ли интелигентна, самоуверена гражданка на Рим, която от сума ти години ръководи бизнес, да се държи така?

   Това се отнася за почти всички герои на сериала. И за мама Елван, която беше уж умна старица, а на моменти се държеше като пълна тъпачка; и за Аби, който беше уж закоравял убиец, а постоянно ронеше крокодилски сълзи за несретната съдба на брат си... да беше психопат, не беше. И за Чиче - уж страховит бос на мафията, който изпитваше перверзно удоволствие да причинява болка и да убива, а в същото време "чоджук гиби" се плашеше от любовната двойка "Йомер-Елиф"!
   Не че в живота е невъзможно един и същи човек да притежава противоположни качества. Да, има описани случаи на безчувствени престъпници, които гледат канарчета и плачат, ако някое от тях умре. Или аутисти, които решават наум свръхсложни математически задачи, а не могат да си завържат обувките и не се сещат да ядат. Но всичко това си има причини! И когато във филмите изберат да представят някой такъв сложен образ, те обикновено ОБЯСНЯВАТ защо той е такъв, за да може зрителят да не се чувства излъган, да ПОВЯРВА на историята, колкото и да е невероятна!
   Ще дам пример с Булута. Там историята и отношенията са странни и необясними за нас колкото щеш. Но когато изгледаш сериала внимателно, разбираш ЗАЩО Мустафа е такъв. Виждаш властния му баща, виждаш заобикалящата действителност, която го е формирала, виждаш ограничената  му майка, която постоянно се меси в живота му, виждаш как никой не сяда да поговори с него човешки... и не го оправдаваш за това, което прави, но почваш да го разбираш! Но това там е Мерал, лека й пръст! Нашите две гугутки и след шейсет години няма да стигнат майсторството й.

   Ето, всичко това липсва в КРА. Затова чак ми е обидно да хвърляме толкова усилия да анализираме "прав ли беше Йомер", "трябваше ли Елиф..." и прочие. Защото онези двете не са вложили толкова усилия дори да ги напишат тези сцени! Дори не са имали в главата си цялостна завършена история, когато ние започнахме да гледаме творението им. Само някаква смътна идея очевидно. То пролича от начина, по който се развиваше историята. Всичко беше подчинено на двете големи "Р" - Рекламата и Рейтинга. За тях явно беше по-важно да си изпълнят договорите със спонсорите и да съчинят толкова и такива сцени, че продуктите им да са уговорения брой минути в кадър, отколкото тези сцени да допринасят с нещо за развитието на историята и героите. Бяха се вторачили в рейтингите и като видят, че пак се пързалят надолу, хоп! Труп. Хоп! Секс. Искате доказателства? Буйрун.
   Например, нашите любими моменти с целувките между главните герои. Най-страстните бяха в края на първи сезон (сцената с първата им любовна нощ) и в Рим при сдобряването. Ние се кефихме на макс, рейтингът мръдна нагоре. Само че, тогава се намеси СЕМ и... глоба! После какво? Рязък завой в отношенията на героите! От тази серия до края при целувки винаги или ръката на Елиф скубеше брадата на Йомер, или ръката на Йомер плътно обхващаше бузите на Елиф. Но самата целувка и "дали пускат език" не се виждаше! Да не говорим, че след като се бяха сдобрили, те странно защо не правеха секс и не живееха заедно. Дори сдобряването в Рим мина със спане върху отделни шезлонги! А кажете ми, вие такова сдобряване правили ли сте?!
   В края на първи сезон ни ги показаха съвременни, не съобразяващи се с традициите, разкрепостени и стоящи над разни такива неща като червени коланчета на сватбата, окървавени чаршафи и прочие. Но странно как след глобата все "ставаше нещо", което услужливо да ги държи далеч един от друг. Дори след като си наеха собствен дом, те дали изобщо правиха любов в него, вече не си спомням. Нелепо е! Не съвпада с концепцията на образите! Ето, това имам предвид. Ако те са съвременни млади хора със "западно" мислене, какви са тези необясними задръжки? Да не говорим пък за "олмаз" на Елиф, когато той посегна да я целуне във вечерта на годежа.
   От друга страна, това пък беше в противоречие с първоначалния замисъл в образа на Йомер. Защото в първа серия ни го показаха като страшно умен, но доста консервативен в любовно отношение мъж - спомнете си как стреснато се оглеждаше дали не ги е видял някой, когато Сибел го целуна пред входа на дома си. И все пак, нейната девственост, която така го тревожеше, доказваше косвено и неговата. Още повече, той не беше консумирал връзката си и с Ипек. И изведнъж, същото това "срамежливо момче" преора без колебание хотелския креват със синьорината. Но... рейтинга, рейтингаааааа! Рейтинг гонят сценаристите, не достоверност!  

   Мога да продължа в същия дух за абсолютно всеки образ от филма. Напускането на Небахат Чехре беше напълно закономерно. Все пак, тя е легенда, актриса с авторитет, солидна филмография  и награди. Може да е малко еднотипна и със скромни актьорски заложби, но в замяна на това пък, развити и приложени до съвършенство. Не пожела да продължи да заема лицето и гласа си на един толкова кух и недомислен образ като маман. И понеже е Небахат Чехре, никой не можа да й каже копче. Е, това беше по-лесният начин. По-трудния избраха Енгин и Туба - да стискат зъби докрай. Но все пак, тя можеше да си го позволи.
   Може би, единствените що-годе логични образи - колкото и да е парадоксално - бяха тези на Нилю и Метин. Само за тях сценаристките благоволиха донякъде да ни отговорят на въпроса ЗАЩО са това, което са. Не че и при тях нямаше един куп нелепици, но все пак, техните герои си извървяха пътя от точка А до точка Б и ни накараха да повярваме както в любовта им, така и в убежденията им. Да, Нилю се отказа от богатството, от комфорта и лукса, с които беше свикнала от раждането си, и отиде бременна да живее в една съборетина с мъжа, когото обича! Който пък е беглец от закона без професия и пукнат грош, но пък те двамата имаха любовта си! Е, класическа сантиментална сериална история, но поне логична.
   Докато Елиф... се "отказа" от дизайнерството наистина в кавички. Продължи да си го работи, само че не във фирмата, а в едно луксозно къще на морския бряг. Знам колко струват такива вили по егейското крайбрежие на Турция! Дори само под наем. Тя изви ръцете само на любимия да се откаже. А уж беше по-добрата от двете сестри.

   Та, затова, момичета, предлагам да не се кОсим чак толкова за героите на сериала. Аз поне се опитвам да ги приема откъм смешната им страна. За мен Елиф и Йомер са просто едни герои от комикс - дървени, двуизмерни, с излизащи "балончета" с реплики от устите им. От КРА би се получил великолепен комикс, между другото! Единственото за което съжалявам, е че художниците на комикса не използваха докрай потенциала на Енгин. Да, той успя да покаже много нови неща от себе си, успя да ни омагьоса с харизмата си за пореден път, успя да си спечели нови фенове, но... не мога да спра да си представям какво щеше да е, ако Йомер беше "истински"! Дето се вика... слюнка ми потича. Можеше да бъде такъв комисар, че... да отвее Катани, Коломбо, Монк и Поаро с едно щракване на запалката си. Ама... ще си остана само с мечтите и съжаленията.

П.П. Като казах "комикс" и се сетих за едно сравнение - с рисунката на учителя Харун от Облака, с която той "свали" Нарин, и която после стана повод за големия скандал с Мустафа. Наивна, нескопосана рисунка, почти детска. Ето, толкова беше и нивото на Елиф и Йомер. И ако трябва да сравня КРА с АБО, например... за мен КРА е само "рисунката на Харун" от Облака. Не повече.