ЗАХЛАСВАНЕ!!!

Повечето ще ти кажат, че е от инат. Ти обаче най-добре си знаеш дали е така, или не. Според мен това е просто тип темперамент.

Дъщеря ми понякога се захласва,но гледам да я стресна с нещо и така се оправя

мамчета, в сряда писах в темата за захласването и вечерта като взимах децата от ясла София ми скрои такъв номер, че ми се подкосиха краката.  така се захласна, че не съм я гушнала, а я карам да върви, че се пльона без дъх по очи на асфалта. Естествено веднага я дигнах, духнах силно в устата, разтръсках я с главата надолу - нищо, никакава промяна: не че посиня, тя направо полилавя и аз повторих процедурата. Слава богу - освести се и си пое дъх, но познайте аз в какво състояние бях след това, а и горкият Емо - беше се ошашавил и той. Та по въпроса какво се прави при захласване, нашата педиатърка ми даде още един съвет в допълнение на казаното по-горе: бъркаш с пръст в устата и и натискаш езика надолу. Дано никоя мама не изживява подобни кошмари

Моят съвет е да се консултираш със специалист. Обикновено захласването е характерно за по - малки бебета и отшумява с възрастта. Явно има някакви фактори при вас, които е добре да знаеш, защото това състояние, както го описваш, ако е много често и продължително може да има по - сериозни последици. Захласвания, истеричен плач, с хълцане, невъзможност да си поеме дъх  и пр. реакции, лишават мозъка от достатъчно кислород и затова трябва да се реагира бързо и да се ограничават до максимум факторите, които ги предизвикват.
Вероятно детенцето ти е по - чувствително и затова реагира така бурно.

МамаЗ - и аз знам, че захласването обикновено се случва само на бебета (сестра ми го правеше), а София започна да се захласва след 1 год. Правила го е 3-4 пъти до сега, но никога толкова сериозно, че да ми полилавее. същия ден ходихме при педиатърката ни, защото кашля и исках да я прегледа. Естествено описах случката, на тя нищо друго не ми каза освен за натискането на езика с пръст. С какъв специалист да се консултирам, имаш ли идея

Това за бъркането в устата и натискането на езика е за по-сигурно да не си глътне езика. Наистина е голям кошмар.

Големия ми син се захласваше от инат. Това захласване както ми обясниха лекарите започва някъде към 9-10 месеца когато започне да разбира и да се глези. Той го израстна някъде към 5-6 година.
Малкия обаче се захласва от раждането и му правиха изследвания защото казаха че не е нормално толкова малко бебе да се захласва. Накрая установиха че му няма нищо просто е по-чувствителен. Посъветваха ни "обслужващият персонал" - демек ние с баща му, да го обслужваме бързо и търпеливо и ако се почувстваме нервни да се отдалечим от него (което не става при мен разбира се, защото го гледам сама по цял ден). Освен това да не го оставяме да плаче дълго. С две думи да го разглезим здраво което и направихме. Иначе при пристъпите както саказали по-горе - с главата надолу или по-скоро напред и надолу за да не си глътне езика и да му духам в лицето или да го плесна леко.

и двете ми деца са се захласвали,макар и не много често,признавам си когато се случи за първи път доста се уплаших
Забелязах,че най-често го правя при силна болка /при падане или при болест/с течение на времето това отшумя почти напълно,вече се случва съвсем рядко.И аз както вече са ти писали деиствах с попляскване по бузката,духване,леко напръскване с вода

Ами и на моите се  е случвало - на каката само веднъж и от това й захласване малката има белег на стомаха , колкото и странно да звучи - бях бременна с нея, толкова се уплаших, че ме сряза корема и се хванах за него. Малката има едно оплезено езиче точно до пъпчето 
С малката ми щерка нещата бяха много по-зле. Заради тези й прояви се допитах до детски психолог. При нас бяха често явление, много пъти и с гълтане на езика за наш ужас. Използвах същите мерки като горе описаните - духане , попляскване, обръщане. В един момент просто беше станало нетърпимо- не спеше по цели нощи( беше се уплашила от бомбичките на нова година), плачове през деня и ест. - захласваници. Детската психоложка ми обясни тези явления по следният начин. На тази възраст (около 2-3 години) децата все още не могат да контролират емоциите си и при по-чувствителни и темпераментни деца се получават такива реакции. Това се дължи също и на , както някой писа по-горе, незрялата им още нервна система. На това захласване му се казва - афективно респираторен гърч. Има доста информация из нета 
Желателно е да се допиташ до специалист ако са много чести тези прояви. На нас ни назначиха детски успокояващи - не за друго, ами за да се даде време на нервната система да узрее и да се успокои детето. Освен това с израстването те отминават сами, но ако е тежко положението - не е лошо да се помогне, за да се спестят разни други проблеми(някой вече писа за спирането на притока на кислород към мозъка)Не е толкова страшно колкото звучи - пихме ги само 2 седмици, но помогнаха много - от тогава та до ден днешен вече нямаме подобни проблеми. Пак си е много емоционална, но без тръшканки и гълтане на езици. И аз бях много скептично настроена , но след една нервна криза ( бяхме в болница заради едно възпаление на пикочните пътища) при която се наложи докторките да й бият инжекция диазепам (силно успокояващо) се убедих, че е по-добре да се действа сега отколкото в един по-късен етап да си късам главата.  Обясниха ми, че това би помогнало за да не се стига в смущения в развитието на детенце през периода на съзряване....
Ох, не искам да шашкам никого, опитах се да обясня доколкото мога подробно каквото знам за захласването и да съм полезна с нещо.
Желая ви от все сърце да не се случват често тези работи! Много търпение и любов към малките палавници! Не позволявайте да ви манипулират с тези си изблици , колкото и да е трудно понякога