Здравейте. Аз съм момиче на 15 години и от последната една година започнах постепенно да губя приятелите си и познатите си. Преди имах много приятели, бях много общителна и винаги имах с кого да изляза, с какво да се занимавам и с кого да говоря. Нещата обаче станаха така че в момента имам един най добър приятел и още двама трима приятели с които мога да си кажа това онова. Започнах да излизам само с най добрия ми приятел и ако той не е наоколо си стоя по цял ден в нас. В училище също контактите са ми наистина малко. Стоя на страна от хора, които не харесвам. Имам с какво да се занимавам. Рисувам, свиря. Но вече започвам да се чувствам прекалено самотна и не знам какво мога да направя по въпроса... Моля за съвет.
- Публикувана: 30 юли 2015, 12:49 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2015, 12:17 ч.
Чувствам се самотна.
Добре е, че страниш от хора, които не харесваш. По-добре, отколкото да се заставяш да излизаш с тях, само за да не си у вас. Така ще спреш да харесваш и себе си, а тогава започва лошото. Приеми го просто за период на затишие, не си внушавай, че имаш проблем. Рисувай, свири, чети книги и не мисли лоши работи. Приятелите тепърва ще идват в живота ти.
всичко това означава единствено, че порастваш и узряваш. а това става с 'изпадане' на некачествения материал от живота ти, за да се освободи място за хората, които трябва да дойдат на негово място. самотата е чувство, което съпътства всички хора през живота им. важното е да се научиш да:
- й се наслажаваш
- да не се страхуваш от нея
- да я използваш в помощ на личностното си израстване и (себе)опознаване
всичко останало ще си дойде на мястото
- й се наслажаваш
- да не се страхуваш от нея
- да я използваш в помощ на личностното си израстване и (себе)опознаване
всичко останало ще си дойде на мястото
Имах няколко приятелки, с които бяхме неразделно. Но всяка си имаше странности (една особена, друга лудичка..) и така се започнаха едни интриги помежду ни. Казах им да не ме занимават мен с тези глупости и се отдръпнах на страна. Сега общувам само със сестра ми, братовчедка и една колежка. Когато излизам винаги съм само момиче в компанията и ми харесва, защото ги няма тези женски интриги. Когато оставам сама и няма с кого да изляза (ако приятеля ми е уморен) си стоя вкъщи и ми е приятно..
Просто порастваш и критериите ти за приятел се променят. Това е прекрасен период, в който да опознаеш себе си, да откриеш интересни, приятни и полезни за теб занимания и интереси.
Моят съвет е да използваш времето, за да се развиваш, да чешеш, да се образоваш. Така по-лесно ще откриеш хора със сходни на твоите интереси и търсения.
И един съвет - научи се къде да поставяш запетайките.
Успех!
Моят съвет е да използваш времето, за да се развиваш, да чешеш, да се образоваш. Така по-лесно ще откриеш хора със сходни на твоите интереси и търсения.
И един съвет - научи се къде да поставяш запетайките.
Успех!
А защо стана така? Скарахте ли се, разочароваха ли те с нещо, тези, с които си излизала преди? Доколкото виждам, нямаш приятелка и приятелки момичета, само този най-добър приятел. Не, че всички хора са душата на компанията, но ако самотата ти тежи, може би би могла отново да бъдеш по-общителна, нали?
А защо стана така? Скарахте ли се, разочароваха ли те с нещо, тези, с които си излизала преди? Доколкото виждам, нямаш приятелка и приятелки момичета, само този най-добър приятел. Не, че всички хора са душата на компанията, но ако самотата ти тежи, може би би могла отново да бъдеш по-общителна, нали?
Не знам всъщност. Не общувам особено с момичета, защото в повечето случаи винаги сме се карали...интриги, клюки... Имам познати, но не са ми близки.Не съм искала да спирам да общувам с тях съвсем естествено си стана. Не съм затворен човек, напротив, точно обратното.