МНОГОДЕТНИ МАМИ

И аз родих нормално след две цезарови, но нашето трето бебе се роди в началото на 7 месец и просто нямаше време за секцио.

Супер съм доволна, че стана така (не за преждевремнното раждане, ъф корц) - нямам нито един шеФ и възстановяването беше мега  бързо (при секциото също бързо се възстановявам, но пак си минава по 1 ден в болки и разходки превита Одве в кръста).

Надали някой щеше да се навие да ме пробва, ако не беше ме приспешило - та аз раждах на 39 години и съм доста слаба (това бая ги плаши лекарите явно).

Успех, каквото и да се случи!

Момичета, имаме ли фейсбук група?

Не мога да повярвам, че в цялата БГ-мама няма тема за смъртта на Филип Плевнелиев. Мислех си, че мамите изпитват емпатия, а се оказа, че тази емпатия не е равна за всички. Моите съболезнования на многодетната мама Юлиана, на таткото и братчетата. Не мога да спра страха си, че щом лекарите не са могли да спасят детенце на Президента, какво остава за нашите деца...

И на мен ми е много мъчно! Да са и живи и здрави другите дечица, да преминат през мъката си и да продължат живота си. А за лекарите..не мисля, че зависи от финансовия статус дали ще те спасят или не. Съдба

Имаше тема ... Татти я заключи ...
Мир на праха на дечкото .... Много сили на родителите ...

Мда, имаше тема, и аз я видях. Съдейки по коментарите из пространството, май по- добре да няма ...

Светла му памет на детето!  Искрено съчувствам на семейството. 


Шарки, мисля, че е ирационален този страх, макар и лесно обясним. За съжаление, има случаи, в които не могат да направят нищо.

Мир на праха му и много сили на семейството му!
Стига с тези теми и коментари, да оставят хората поне за мъничко на спокойствие в мъката им 

Откакто малкия (3г.) дойде при нас, каката (7г.) започна да го копира и да се държи като бебе. Говорих с нея няколко пъти, че ми е помощница, че разчитам на нея дребния да научи едикакво си, но за сега с нулев ефект. На някой случвало ли се е?

Да. Каката е на 16 години и тъкмо беше почнала да се държи, като нормален човек, когато се родиха близнаците. Сега се държи детински и ми обяснява, как трябва да отделям на всички деца еднакво внимание. Аз от двата ревящи звяра не мога да стигна до тоалтната дори.

Леле, май само моята кака  ще излезе, че се е родила "възрастен": баткото е само 2.5 години по-малък от нея, но тя много ми помагаше и с него: ританки, пелени и всички дреболии, за които трябваше да се навеждам. Е, първите 2 седмици заедно бяха много трудни, тя ревеше истерично всеки път, когато кърмех, а аз и без това не бях кой знае колко производителна откъм кърма, та бързо-бързо ми намаля...а с номер 3, с който имат 14 г разлика, направо си ме отменяше: сменяше памперси, с удоволствие сама го разхождаше с количката...а от 5-6 години, дори си позволявам да оставям малкия да го гледа, когато пътуваме в чужбина с ММ по работа (ние нямаме "удобни" баби).

При мене близначките бяха на 2,9 г, когато се роди малката. Не съм имала  проблеми с ревност или връщане към бебешкият период когато тя се роди. Липсата на ревност си я обяснявах с това, че така или иначе са две и никога вниманието не е било само за едната. Макар до последно да кърмех преди да родя, после нямах проблеми и с това, че кърмя само нея. По-скоро бих казала, че почнах от рано да ги третирам като големи деца и може би пораснаха по-рано. Не са ми помагали с малката, тъй като бяха малки, но внимаваха с нея, а сега са си почти като връстници.

При нас го има това поведение от страна на баткото. Повтаря, че е бебе и не иска да става голям. И ние обясняваме колко е голям и как трябва да показва на сестра си разни игри и да я учи да пее песнички и тн...Предполагам, че ще отмине в даден момент.

И моят син така се държи. Има моменти, когато се държи добре, но има и много дни, в които просто ми причернява от номерата му. Вбебешава се, непрекъснато дебне да не съм около него и да ми свърши някоя беля. Често ми е казвал също, че иска да остане малък и не мога да го убедя, че е хубаво да расте.
Казвали са ми, че е проява на ревност поведението му. Това лято почна и по-открито да я показва. Крещи и посяга на сестра си, защото му била пипала играчките, макар че не си ги прибира и винаги ги зарязва нанякъде. Твърди, че тя е лоша, а бебето е добро. А бебката става все по подвижна и можеща, което напоследък кара кака й да си варди играчките от нея. Всеки път, когато в полезрението й попадне нещо ново, което е на каката, малката се втурва да пълзи към обекта на желанията си, а каката го издърпа от ръцете й щом я види, че пипа нейна играчка или даже само се е насочила към такава. Като се заиграя да подхвърлям бебето, се случва често и баба к да протегне към мен ръце, за да я вдигна. Виждам, че в следващите месеци между сестричките ще започнат териториални конфликти. Да видим как ще преодоляваме и това.
Лесното свърши. С кърменето също сме на път да приключим, а още не мога да го прежаля този мой неуспех.

Мама Цоцоланке, Бог да е с теб, да ти дава здраве и бързо да преминеш през това изпитание! Не ви е било хич леко разбирам, но се надяваме да е вече всичко зад гърба ви!

Ние доста попътувахме след като ми мина сесията - море, планина, беше супер, нооо малкият е станал по-кисел, май и режима поразвалихме и зъби го мъчат и има моменти пак си се заиграва сам, но има случаи не мога да сваря да се облека и да излезем, за да спре да реве.

За помощта от големите -  от много отдавна всеки си има домакински задължения, като с годините те се увеличават. Уча ги, че като част от семейството всеки се включва с каквото може. Отделно, че аз няма да се превръщам в домашна прислужница, я! За малкият помагат, като гледам да не прекалявам, аз съм най-голямо дете в семейството и на моменти доста ми натежаваше като ме задължаваха да се грижа за сестра ми, вкл. и да я къпя. Занимават го аз да се изкъпя, да си довърша обяда примерно. Понякога сами искат и доста по момчешки си играят с него, та съм нащрек малко, ама момчета.  Те го засилват с количката, напр., той се хили.

При вас е нормална за момента тази ситуация. Предполагам имате соц. работник, психолог, с който може да говорите. Т.к. малкият не идва като бебе, а влиза по-голям в семейството, е нормално тя да се чувства по някакъв начин застрашена. Отделно стават 2 малки момчета, които със сигурност изискват много от вниманието ти. Обяснявай, говори и нещата ще си дойдат на мястото. Според мен не се отнасяй с нея като голямото момиче, на което мама разчита, а като детето, което мама обича (разбираш какво имам предвид, нали?).
Как сте с малкия батко, напаснахте ли режимите на всички?

Момичета, и тук да се похваля:) От днес съм във вашия отбор с бебе Далия ( 3580 г, 49 см).
Раждането беше нормално, с доста болки накрая ( най-болезненото от трите ми), но важното е, че сме добре и всичко е наред