МНОГОДЕТНИ МАМИ

Айли, твоите близначки еднояни ли са или двуяйчни?
Като човек завършил МГ мисля, че е голяма грешка да бутнеш там дете, което няма афинитет към математиката. Темпото е много високо и тя ще гледа, като на кино. В кварталното училище може данаучи повече, защото се набляга на основните неща.

zoribori двуяйчни са.
Аз също съм била в математическа паралелки и двамата с баща им сме инженери, така че да имам го в предвид това. Всъщност на ниво училище по математика се справя отлично, голяма част от задачите, които се решават на курсовете в СМГ си ги решава сама, но категорично не може да влезе сама, ако кандидатства за СМГ примерно.
За момента ще продължи да ходи заедно със сестра си на курсовете в СМГ, все пак плащам такса и половина за двете  , ще видим как ще се справи догодина и какво ще е нивото и към края, дали ще приемат изобщо сестра и и накрая ще преценим дали да си остане в Шилер, дали евентуално да се премести в някое друго училище с мат. паралелка или да продължи със сестра си в СМГ. Хубавото е че всъщност, който и от трите варианта да избера съм сравнително спокойна, че ще е добър избор на училище.
За съвсем кварталните училища, поне в интервала 5-7 клас съм чувала доста неприятни неща. Ако беше само дете обаче, варианта СМГ при нейните заложби категорично бих го отхвърлила от самото начало.

Моята прелест може да чете от миналото лято, но... "аз не мога" е велика сила при нея и съответно започва книжка, но някой трябва да е до нея с обещанието "като не мога повече, ти пйодължи".
Гладейки как правим с батко й обемни геометрични фигури за училище, се завря в едно кюше и пристигна после със сглобено кубче, дори отстъпи за залепване беше си оставила  отпреди година и нещо смята през десет (напр. 8+3), сега вече "това е скучно" и се смята 15+27 например, НО... това просто й се отдава, става с разговори докато скучаем в колата напът завкъщи и т.н.
В градината работните книжки са й изписани и работени супер прилежно, просто си е такава. Говорих с други майки от групата и те са с впечатление, че се работи много с тях, някои много са напреднали с писането на буквичките, но чак сега се опитват да асимилират + и - , децата са тоооолкова различни, моите също! Тя се опитва да ме насочва в разговори с "по" и "йаздейено", малкия батко това просто не го интересуваше, той беше по дъъългите стихчета казани артистично, песните и т.н.
За мен предучилищна в училище е излишно натоварване и нерви за децата, все пак в градината имат килимче са посядване и игра, дворче за излизане, госпожите са същите с които са свикнали...

peneva_a  браво на малката 
В предучилищната също излизат на двора и си играят, а следобед се нареждат в кръг, когато учат по немски, често ученето е свързано с игри, посочват различни части от тялото си, или докосват различни части от тялото като назовават думата, не е напълно статично. Имат си и плуване по обяд, както и различни видове спорт след това.
Адаптацията е трудна в началото, докато се опознаят децата, но след това вече им е интересно да ходят, защото имат приятелчета и си играят. Едновременно с това, все пак в ПГ не учат чак толкова и прехода поне според мен е по-плавен, а после за първи клас продължават същият клас и в същото училище, като адаптацията е само да свикнат с новата класна и учителката по немски. Почти няма стрес реално, но една идея по-малко тържествено е и постъпването в първи клас за тях. Причината е че те вече са били една година на училище, познават и децата и не е такава промяна, както за останалите, но пък и стреса е по-малък.

Тя много трудно свикна с градината и исках да й задържа още малко комфорта, а и е мъничка (края на декември е, напрактика най-малката в групата)... А и съм много доволна от условията в нашата си ДГ - басейна е под тяхната занималня, голям хубав поддържан двор, танци , плуване и английски без да се изисква мама да развежда от точка до точка (все пак и моето време и удобство се включват в картинката ), голяма любов са с треньорката по плуване и с госпожите... а отскоро и логопеда на училището в което смятам да я записвам е при тях (предишната не смяташе нейния "пйобйем" за проблем)... Направо на мен не ми се "тръгва на училище" 
Добре, че големите са сравнително самостоятелни единици, ама като знам със средния какво ме чака догодина 

О и при мен логопедката в ДГ смяташе, че и е рано в трета група да ходи, но и обясних, че тя четвърта група дори няма да е там и я взе. Ходи една година в ДГ, а сега е пак на логопед, но в училището. Доволна съм защото си я взимат те и се занимават с нея и не се налага да я водя, а определено има напредък от това. Има и за вкъщи някои думички и упражнения, които да прави всеки ден.

 И ние имаме чуденка за подготвителна за средния, ама при нас е от друго естество. Според логопедката там се занимават повече с тях и ще е по-вероятно да настигне връстниците си. Ще правим консултация и с психоложката и доцентката и ще го решим и това.
 Като ви чета децата как четат, пишат и смятат на по 4-5-6 години, явно аз си отглеждам малки неандерталчета. Георги на 6 изобщо не искаше ни да пише, ни да чете, сега Стоян проявява интерес към буквите, ама по-скоро копира букви, отколкото да разбира смисъла, а за математиката сме пълна трагедия, но пък това си му е проблем на детето. Та, така с моите зверчета.

Иначе при нас предучилищната са в отделна малка сграда и имат отделно малко дворче, имат 2 стаи - едната е като класна, а другата като градинска с масички и столчета, имат и канапенце където могат да си полягват ако им се спи на децата, та поне в това отношение става. учителките също са добри, ние ги познаваме от Георги, щом на него му провокираха интереса и го накараха да заобича училището, значи ги бива. Сега с него имаме проблем - г-жата по рисуване написала 2ки на 9 деца, които не си носели материалите за часа, до тук ок, заслужават си, проблемът е, че едно дете нещо се оправдало, че рисувало друго и на него не му написала 2ка и Георги е много разочарован, възмутен и огорчен защо на всички други е писала, пък на това дете не. Не знам какви са ѝ били основанията, но децата са загубили доверие в преценката и честността на учителката, което хич не е добре. И както детето искаше да става дизайнер на коли и умираше да рисува, сега все повече губи интерес защото не иска да има нищо общо с тази учителка (то преди това имаше и други проблеми с нея и той твърди, че тя го мрази).

Та тъй при нас.

Моя малък батко, ама толкова ми е сладък чаровник, си беше неандерталче сравнение с батко си и сега с малката... а като гледам с каква лекота постига успехите в училище... И затова е още по-голям мързел, просто му се получава... Той познаваше буквичките, но нямаше желание да чете (не че сага има, де!), смятането през десятката го учихме в училище, щото най-мразим да мислим, но виж с топкатаааааа... Аз ако можех с толкова мааааалко усилия да съм в първата 1/4 ...

Провокирай го да рисува вкъщи, просто да му е приятно (т.е. рисуването не е госпожата, рисуването не е по схемата от училище, рисуването е цветове, форми и удоволствие от самото действие...).
Аз самата до гимназиално време, като нещо се поизнервех вадех листа и боите. Не знам колко ми се е получавало, но ми действаше много добре. (после това беше заменено от сборник "елементарна" математика но това вече е въпрос на някои отклонения  )

Аз не съм учила в СМГ, но понеже се интересувам, не за друго, а защото ми трябва вариант след 4-ти клас. Разбрах, че има паралелка за даровити деца и такива, които са за деца с по-скромни амбиции. Ако ще търсиш паралелка с математика, не виждам защо да не се възползваш от предимството на детето. Другото което е, ти сравняваш детето със сестрата, това все още не значи, че училището не е подходящо за него.

От моя опит, най-добре е детето да е подготвено. Моето отказа да отиде на състезание по математика, защото се притеснява за четенето, а вече добре чете за възрастта си. Искам да кажа, психологически е по-добре да не е съвсем начинаещо. Те не учат само четене. Учат граматика, математика, роден край. При нас има и руски, и по много часове английски. Отделно трябва и спорт, който го виждам като задължителен, за да остане детето здраво, той също ще отнеме време и енергия.

Добре дошла, Elida!  И аз съм в Младост 2. Може да си направим среща на младостките многодетни майки, като се постопли, май ще се съберем една групичка.

Благодаря sweetkids_mama , Аз намерих групата след твоята покана в младостката тема С удоволствие ще се срещна с другите мами на разходка. Засега излизането ни е за малко, само до 128 СОУ да приберем каките, но слънчевите и топли дни тепърва ще се увеличават.
Сигурно сте видели - във ФБ на 20.03 ще има уебинар  с Мадлен Алгафари на тема - Родителските грешки през първите 7 години, а в Група за щастливи семейства може да задавате въпроси към психолозите по темата.
Аз засега само ви чета - периода с ПГ го приключихме. Децата се борят основно с умората в 1-ви и 2-ри клас, не толкова с материала. Аз се занимавам с целодневно кърмене...да не говорим че младежа спи с едно леко отворено око -да не го пусна от ръцете си случайно и се уча да върша всичко останало с една ръка.

Извинявай, но понеже и ние проучваме СМГ за след 4 клас, може ли да споделиш от къде черпиш тази информация? Аз единствено знам, че приемат с 3 езика: английски, немски, руски... и горе-долу така става и разпределението.

От учили там. Само, че това което съм писала, най вероятно се отнася за приема след 7-и клас. Не ми е хрумвало, че може да не ми е актуална информацията.
Вие сте по-близо до кандидатстването, аз съм още в първи клас. Догодина ще кажеш как е точно, ако може .

Аз ги давам и тримата, ама не ми ги взимат В интерес на истината бебето е много привързано към мен и наистина поне за момента няма кой да я гледа. Ама и големите много не ги взимат. Обикновено майка ми идва в нас да ми помага, което разбира се го оценявам много високо, но спокойствие отново няма за мен Иначе тя  даже учи с големите, което си е страхотна помощ! Свеки не си пада много по децата (като цяло).

Аз също се чудя още от детската градина какво да правя с близнаците дали да ги разделям, не ли... но те си искат заедно. Не мога да си представя да не ги питам, а питам ли ги - не се делят. И те са много различни, като способности в училище. Въпреки това, този, който не се справя толкова добре не се чувства зле от този факт Поне на мен така ми се струва...

С интерес ви чета 
И влизам да споделя, че явно го има това за "доминантния близнак". Мъжът ми е точно такъв. 
Брат му винаги е бил по-неоправен, по-неактивен, по-флегматичен дори /свекървата, самата тя така го описва/. И сега е така. Мъжът ми е точно обратното - активен, Оправен, експанзивен и т.н.
Дори и сега, братът - мъж на 30+ години, още живее при майка си и баща си.