МНОГОДЕТНИ МАМИ

Ахахаххаха, не мога да повярвам, че го чувам от човек с три деца   Айде да е някоя намахана самоуверена бременееща първи път майка - ок, ще се усмихна и ще зачакам да мине време. Ама...

Мяуче, в Мисисипи сме (има го и под аватара ми, но малко закодирано . Не разбрах за теб - в САЩ ли си сега или не? Останах с впечатление, че сте се върнали. Интересно ми е защо ако сте били на зелени карти. Ние сме на студенстка виза до 2018 и на една докторантска стипендия, което си е доста скромно. Но и в Мисисипи не е като в другите щати - градът, в който живеем има среден доход за домакинство 21000 долара годишно (по официална статистика). Като платиш наем от средно 700 долара месечно си е жива мизерия. Но къщите са им много евтини, т.е. има и много евтини. Съгласна съм, че живеят на широко. То и земя бол.  Строят къщи (като бараки) по баири, полянки, насред гората. Аз почнах да се чудя защо ние се навираме в тия малки кутийки в България и как изобщо съм живяла в апартамент до сега. И земята за нищо я нямат.... ние живеем в една толкова малка къща по техните стандарти, която е два пъти по-голяма от тристайния ми апартамент в България. Ами има разлика определено. Дори само факта, че можеш да пратиш дребните на двора да скачат на батут докато изчистиш кунята.
Не съм искала да прозвучи като упрек сравнението ми с американските майки. Абсолютно съм на мнение, че да си многодетна майка в България си е живо геройство. Но в БГ общественото мислене е толкова закоравяло в двудетния модел, че не може да приеме по-големи семейства като нещо нормално, а тук - това е различно. Да си многодетен е нещо нормално, естествено и навсякъде е помислено за това, че най-вероятно ако си женена двойка вървите с една тумба деца и трябва да имате условия за тях: от големите им седем местни ванове, до магазините с колички за деца, църквите и ресторантите с кътове за игра и прочие. Спомням си една зъболекарка в БГ като разбра, че имам четири деца (още само четири тогава) ме питаше дали са от един мъж?! , а друга акушерка като ни гледаше с тримата пред гинекологичния кабинет, а аз бременна ме питаше дали съм българка и даже се чудеше, че говорим на български с мъжа ми.

Не съм съгласна, че децата се държат както им позволят родителите. Нашите нямат нищо общо и няма как да наложиш един модел. Големият е по-особен и прави каквото си иска, малкият му трябва една дума, за да те послуша..характер. Никога не съм вярвала на твърдението, че децата се раждат като празна книга и каквото ти напишеш в нея..

И аз не съм съгласна с това.
Според мен най-вече е до темперамент.
Ето голямата ми е супер активно и буйно дете. Малката не. Но понеже каката само се катери, тича, прескача, върти и т.н. /има червейчета в дупето като татко си   , и двамата не могат да стоят 5 мин. някъде, те са в постоянно движение, което е супер изморяващо за околните  /. Малката гледа от нея и се опитва да прави същите неща, а не може. На 3г. е. И се получава, че аз само тичам и пазя малката, защото редовно се контузва   А не мога да накарам голямата да седне, тя няма как и да го направи.
Трябва постоянно да й правя забележка и т.н. Иначе си е друго, ако момичето е по-кротко и си играе момичешки игри. И за малкото дете ще е по-лесно, и за мама, че не тича постоянно след тях.  

Доскоро тичах след голямата, докато уж започна да се пази и да попремисля нещата... не, че сега няма контузии с нейните дивотии, но все пак е на 5г. А сега тичам след малката, защото тя пък гледа от кака си, а иначе е по-кротка, по-спокойна, по-'момичешка'.  

 fapua, много се радвам да те "видя" пак! Колко станаха 5 ли? Ашколсун! От кога сте в Щатите?

 Аз останах с впечатлението, че  става въпрос за научаване и поставяне на граници, а не за това доколко са еднакви децата. На трудните и диви деца също могат и трябва да им се поставят граници, да им се вменяват задължения и тн. Т.е. няма значение какво е детето (стига да няма наистина някакви специфични затруднения) то може да се научи да се облича, храни и изобщо обслужва само и на 3 години. Това няма нищо общо с темперамента и характера. Например малкият ми син е с комуникативни нарушения (дислалия, други логопедични, разни психологични проблеми, трудно адаптивен от там агресивен и тн.), но това не му пречи да се облича, къпе, храни и тн. сам, както и да спазва определени правила. Но не очаквам от него да е кротък и ако сме на площадката и той има нужда да тича/кара колело - нека тича/кара колкото иска, но в позволен от мен периметър, и това се отнася и за тримата - може да правят нещо, но при определени условия, така хем всеки прави каквото иска (стига да съм преценила, че може), хем аз не се разкъсвам.

Зелено човече, janin4eto_87 и janin4eto_87 не съм казала, че децата са еднакви по темперамент. Но и от трите мои деца, които естествено са с различен характер, възраст и личности, очаквам да се изкъпят сами, да си измият зъбите, да се хранят сами, да си оправят стаите и да се облекат за училище/тренировка. Също очаквам да си градят навика да си пишат сами домашните и да се грижат те да са свършени навреме. Това се изисква и от мен и от баща им. Но това е в нашето семейство; други родители могат да имат други нрави и порядки.  Ние сме преценили, че така върви живота по-леко ако битовите задължения си се изпълняват от съответния човек.
Затова казах, че правилата се поставят от родителя и щом на Мяуче и тежи това обгрижване, децата би трябвало да могат сами да се обслужват.

Ние живеем в къща с голяма градина, нямам никакъв проблем децата ми да си викат и забавляват. Но се старая да поствям накакви правила, като да не се удрят, да не се говорят обиди и двама да не изолират един. Пак като това не се спазва, има санкции и наказания. Те са си свикнали с тези правила, не ми се е налагало скоро да наказвам. Децата ми са различна, но близка възраст и с различен темперамент. Като по-малки, а и сега като излизаме навън аз съм една, а те три, ако всеки реши на различни посоки да ходи или пък да трябва всеки път аз да ги мия и обличам за мен става много трудно. Спокойна майка , весела къща  

Е, за хигиенни навици и задължения ги учим еднакво и се справят. Големият ( на 7 години и половина) вече всичко прави сам. Малкият ( на 4 ) не може да се изкъпе само самичък, но често влизат двамата и се батко му го къпе...след което оправям 20 мин банята, ама пак си е нещо

Моите по-големи се оправят сами, също. На 10г. и на 6г. Къпане, обличане, подреждане, хранене... За сега само с бебето имам грижа. Големият ми е див, преди си мислех, че е много див, ама сега не мисля така.  Какви диви има...
Каката (6г.) е най-милото и послушно дете. Чак се чудя наша ли е 
Бебето (1,7г) за сега не мога да го определя. Определено е най-щурото от тримата, най-нахиленото и живо, ама той е още малък. Иска да ходи, където му видят очите, за сега ни се води, ни се кара, както има една приказка. Където му е интересно - там иска да ходи и много често протестира, ако не стане на неговата, ама така са всички деца.
Помощ за домакинството нямам, но ми е голяма помощ, че моят мъж работи у дома и той води и взема децата на училище, градина, тренировки.

И аз мисля, че до голяма степен нещата зависят от родителите, на какво ще научат децата, как ще ги възпитат и какви граници ще поставят. И разбира се какъв личен пример дават

А характерът на децата си е характер, но това не значи, че детето може да си прави каквото си иска Трябва да се съобразява с другите в семейството, на училище, на детската площадка...

Покана за тези, които не участват във фейсбук групата "Многодетни приятели":

Заповядайте на 15 май в 14 часа на спортния празник Фамилатлон 2016! Мястото е Голямата поляна в Южния парк. Непосредствено сред откриването ще има организирани игри специално за многодетни семейства, а клуб "Пълна къща" ще участва с отделен щанд, чрез който се надяваме повече хора да научат за нас. На щанда ще бъда аз заедно с още една многодетна майка, и ще се радвам да се запознаем!

Подробна програма на Фамилатлон 2016.

Блогът на клуб "Пълна къща".

От година и половина. Ще постоим още максимум две ако до тогава не ни изгонят, защото и такава опция е съвсем реална .
Аз смело раздавам съвети в една друга тема как да се оправим със съпруга, ама имам нужда от голям съвет как да се оправя с най-малкия мъж в семейството. Такова чудо не бях видяла (или поне съм забравила, защото бързо се забравят като станат послушни и сладки). Та става въпрос за едно 13 месечно прохождащо мрънкало, което сякаш е вечно недоволно, ако не е залепено за мен - да го водя за ръчичка където той иска, да го гушкам, да спя при него и да го кърмя през цялото време в просъница. Иначе не просто реве, но идва към мен и се вкопчва в дрехите ми и трябва насила да го откъсна и да го сложа в леггълцето му, за да ме остави намира да свърша нещо, където реве сърцераздирателно като изоставено дете и сърцето ми се къса да го слушам. А си е бая бабанка и не става да го носиш в раница или слинг и така да шеташ (то още като беше на 7 месеца не ставаше). И този тормози продължава така вече половин година. Рядко се заиграва с братчето си - предимно до бой стигат двамата, та и там не могат да са сами. Понякога другите деца го забаламосват, но само да ме зърне и всичко забравя и почва да пищи да е с мен. Чувствам се психически и физически изтормозена. Ядосвам му се често. Имам куп други задачи за вършене и ми е гузно, че пренебрегвам останалите си деца, особено почти тригодишния, който често оставям с таблета да е тих някъде из къщата. Като сме на разходка е добре, за това обикалям с двойната количка с часове, но бързо ми свършват силите, а той през това време спи и почива и като се върне тъкмо се буди за нова порция тормоз. Иначе яде повече от добре. Суче по няколко пъти на нощ, което също е тормоз, защото се буди често и въобще има вид на здраво и добре растящо дете. Прави крачки сам, но е доста предпазлив и иска някой да го държи - най-вече и основно аз. Имали ли сте подобно чудо и как сте се оправяли с него?

Ами ето тука GI трябва да даде съвет. Съвсем добронамерено го казвам.
Точно затова имах предвид 'темперамент и характер'.
Каката ми беше такава, залепена за мен, буквално да не кажа около 3 год. + ревлива и неспяща.
И затова по-нагоре някой сподели, че е друго да отгледаш 2-3-4 по-трудни за гледане деца /може не всичките, но 1-2 да са такива и максимално се изтощаваш  /, а друго е да са ти спокойнички, заиграващи се и нямащи нужда от постоянното внимание на мама /защото ако позволяват на друг - добре, но и в нашия случай беше само на 'мама'/.
А никой не говореше за това децата да се обслужват сами и т.н. То и това влиза, де...

Ей затова сега ми е трудно да говоря с мъжът ми за 3-то. Каката ни беше супер трудна, след 2 год. се роди и малката и аз бях с бебе на ръце и с кака в скута. Сега вече поотраснаха и като цяло са маааалко по-лесни /доколкото може да се каже за тази възраст/ и мъжът ми се видя в лека почивка, защото вече пО можем да ги оставим на бабата, за да излезем някъде. Рядко се случва, но все пак преди въобще не можеше, и двете пищяха за мен. И сега да мине през същото нещо и с третото... не му се иска. Казва, че щял да хване гората. 

А времето минава и не ми се иска много да отлагаме, пък едно момченце за цвят ще ни дойде много добре. 

fapua, не че мога да ти дам някакъв съвет, но поне ще те успокоя, че не си сама. Лора е същото мрънкало, имам чувството, че постоянно е недоволна - кърмих я допреди 5 месеца, дотогава беше постоянно лепната за мен, ако съм наблизо. По цяла нощ се изкълчвах, за да спя в поза, която на нея й е удобна за спане с пълна уста . Като я отбих, нещата се пооправиха, в смисъл, че вече мрънка и на двама ни с татко й - т. е., някак се разпредели нуждата от внимание и вече мога малко да си поема дъх, докато тя виси и мрънка на баща си. Но, като цяло, има едно такова постоянно напрежение и на моменти доста ме изнервя... все викам на другите да пазят тишина, да не я закачат - то най-често Филип го обира, че Симона вече е голяма.
Често се бъзикаме пред приятели, че, ако Лора ни беше първото дете, едва ли щяхме да ги направим три.

Ий, значи добре, че е петото. Иначе много по- рано да сме се отказали от попълненията. А беше почнал като много безпроблемно бебе. И сега не знам дали в него е проблема или на мен просто са ми свръх опънати нервите от недоспиване и много задачки на главата. А и с другите имах баба - често се случваше да й ги оставя и да ходя сама някъде, че чак и на работа с номер четири ходих, та реално за пръв път съм нон стоп само с едно бебе повече от година. Та затова си мисля, че нещо аз го поразглезих и се чудя как сега да го върна в правия път.