МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 125 909
  • 769
  •   1
Отговори
# 720
  • София
  • Мнения: 5 285
Децата, ако не са със специални нужди и болести, реално се държат така както им се позволява от родителите.

Ахахаххаха, не мога да повярвам, че го чувам от човек с три деца  Mr. Green Айде да е някоя намахана самоуверена бременееща първи път майка - ок, ще се усмихна и ще зачакам да мине време. Ама...

# 721
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Мяуче, в Мисисипи сме (има го и под аватара ми, но малко закодирано Simple Smile. Не разбрах за теб - в САЩ ли си сега или не? Останах с впечатление, че сте се върнали. Интересно ми е защо ако сте били на зелени карти. Ние сме на студенстка виза до 2018 и на една докторантска стипендия, което си е доста скромно. Но и в Мисисипи не е като в другите щати - градът, в който живеем има среден доход за домакинство 21000 долара годишно (по официална статистика). Като платиш наем от средно 700 долара месечно си е жива мизерия. Но къщите са им много евтини, т.е. има и много евтини. Съгласна съм, че живеят на широко. То и земя бол.  Строят къщи (като бараки) по баири, полянки, насред гората. Аз почнах да се чудя защо ние се навираме в тия малки кутийки в България и как изобщо съм живяла в апартамент до сега. И земята за нищо я нямат.... ние живеем в една толкова малка къща по техните стандарти, която е два пъти по-голяма от тристайния ми апартамент в България. Ами има разлика определено. Дори само факта, че можеш да пратиш дребните на двора да скачат на батут докато изчистиш кунята.
Не съм искала да прозвучи като упрек сравнението ми с американските майки. Абсолютно съм на мнение, че да си многодетна майка в България си е живо геройство. Но в БГ общественото мислене е толкова закоравяло в двудетния модел, че не може да приеме по-големи семейства като нещо нормално, а тук - това е различно. Да си многодетен е нещо нормално, естествено и навсякъде е помислено за това, че най-вероятно ако си женена двойка вървите с една тумба деца и трябва да имате условия за тях: от големите им седем местни ванове, до магазините с колички за деца, църквите и ресторантите с кътове за игра и прочие. Спомням си една зъболекарка в БГ като разбра, че имам четири деца (още само четири тогава) ме питаше дали са от един мъж?! , а друга акушерка като ни гледаше с тримата пред гинекологичния кабинет, а аз бременна ме питаше дали съм българка и даже се чудеше, че говорим на български с мъжа ми.

# 722
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
Не съм съгласна, че децата се държат както им позволят родителите. Нашите нямат нищо общо и няма как да наложиш един модел. Големият е по-особен и прави каквото си иска, малкият му трябва една дума, за да те послуша..характер. Никога не съм вярвала на твърдението, че децата се раждат като празна книга и каквото ти напишеш в нея..

# 723
  • Мнения: 3 020
И аз не съм съгласна с това.
Според мен най-вече е до темперамент.
Ето голямата ми е супер активно и буйно дете. Малката не. Но понеже каката само се катери, тича, прескача, върти и т.н. /има червейчета в дупето като татко си  Laughing , и двамата не могат да стоят 5 мин. някъде, те са в постоянно движение, което е супер изморяващо за околните  ooooh!/. Малката гледа от нея и се опитва да прави същите неща, а не може. На 3г. е. И се получава, че аз само тичам и пазя малката, защото редовно се контузва  Tired А не мога да накарам голямата да седне, тя няма как и да го направи.
Трябва постоянно да й правя забележка и т.н. Иначе си е друго, ако момичето е по-кротко и си играе момичешки игри. И за малкото дете ще е по-лесно, и за мама, че не тича постоянно след тях.  Peace

Доскоро тичах след голямата, докато уж започна да се пази и да попремисля нещата... не, че сега няма контузии с нейните дивотии, но все пак е на 5г. А сега тичам след малката, защото тя пък гледа от кака си, а иначе е по-кротка, по-спокойна, по-'момичешка'.  Grinning

# 724
  • Мнения: 3 323
 fapua, много се радвам да те "видя" пак! Колко станаха 5 ли? Ашколсун! От кога сте в Щатите?

# 725
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Аз останах с впечатлението, че  става въпрос за научаване и поставяне на граници, а не за това доколко са еднакви децата. На трудните и диви деца също могат и трябва да им се поставят граници, да им се вменяват задължения и тн. Т.е. няма значение какво е детето (стига да няма наистина някакви специфични затруднения) то може да се научи да се облича, храни и изобщо обслужва само и на 3 години. Това няма нищо общо с темперамента и характера. Например малкият ми син е с комуникативни нарушения (дислалия, други логопедични, разни психологични проблеми, трудно адаптивен от там агресивен и тн.), но това не му пречи да се облича, къпе, храни и тн. сам, както и да спазва определени правила. Но не очаквам от него да е кротък и ако сме на площадката и той има нужда да тича/кара колело - нека тича/кара колкото иска, но в позволен от мен периметър, и това се отнася и за тримата - може да правят нещо, но при определени условия, така хем всеки прави каквото иска (стига да съм преценила, че може), хем аз не се разкъсвам.

# 726
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Децата, ако не са със специални нужди и болести, реално се държат така както им се позволява от родителите.

Ахахаххаха, не мога да повярвам, че го чувам от човек с три деца  Mr. Green Айде да е някоя намахана самоуверена бременееща първи път майка - ок, ще се усмихна и ще зачакам да мине време. Ама...
Зелено човече, janin4eto_87 и janin4eto_87 не съм казала, че децата са еднакви по темперамент. Но и от трите мои деца, които естествено са с различен характер, възраст и личности, очаквам да се изкъпят сами, да си измият зъбите, да се хранят сами, да си оправят стаите и да се облекат за училище/тренировка. Също очаквам да си градят навика да си пишат сами домашните и да се грижат те да са свършени навреме. Това се изисква и от мен и от баща им. Но това е в нашето семейство; други родители могат да имат други нрави и порядки.  Ние сме преценили, че така върви живота по-леко ако битовите задължения си се изпълняват от съответния човек.
Затова казах, че правилата се поставят от родителя и щом на Мяуче и тежи това обгрижване, децата би трябвало да могат сами да се обслужват.

Ние живеем в къща с голяма градина, нямам никакъв проблем децата ми да си викат и забавляват. Но се старая да поствям накакви правила, като да не се удрят, да не се говорят обиди и двама да не изолират един. Пак като това не се спазва, има санкции и наказания. Те са си свикнали с тези правила, не ми се е налагало скоро да наказвам. Децата ми са различна, но близка възраст и с различен темперамент. Като по-малки, а и сега като излизаме навън аз съм една, а те три, ако всеки реши на различни посоки да ходи или пък да трябва всеки път аз да ги мия и обличам за мен става много трудно. Спокойна майка , весела къща  Heart Eyes

Последна редакция: вт, 10 май 2016, 14:37 от GI

# 727
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
Е, за хигиенни навици и задължения ги учим еднакво и се справят. Големият ( на 7 години и половина) вече всичко прави сам. Малкият ( на 4 ) не може да се изкъпе само самичък, но често влизат двамата и се батко му го къпе...след което оправям 20 мин банята, ама пак си е нещо Simple Smile

# 728
  • ГО
  • Мнения: 3 955
Моите по-големи се оправят сами, също. На 10г. и на 6г. Къпане, обличане, подреждане, хранене... За сега само с бебето имам грижа. Големият ми е див, преди си мислех, че е много див, ама сега не мисля така.  Mr. Green Какви диви има...
Каката (6г.) е най-милото и послушно дете. Чак се чудя наша ли е  Joy
Бебето (1,7г) за сега не мога да го определя. Определено е най-щурото от тримата, най-нахиленото и живо, ама той е още малък. Иска да ходи, където му видят очите, за сега ни се води, ни се кара, както има една приказка. Където му е интересно - там иска да ходи и много често протестира, ако не стане на неговата, ама така са всички деца.
Помощ за домакинството нямам, но ми е голяма помощ, че моят мъж работи у дома и той води и взема децата на училище, градина, тренировки.

# 729
  • Мнения: 1 826
И аз мисля, че до голяма степен нещата зависят от родителите, на какво ще научат децата, как ще ги възпитат и какви граници ще поставят. И разбира се какъв личен пример дават Naughty

А характерът на децата си е характер, но това не значи, че детето може да си прави каквото си иска Crazy Трябва да се съобразява с другите в семейството, на училище, на детската площадка...

# 730
  • София
  • Мнения: 3 111
Покана за тези, които не участват във фейсбук групата "Многодетни приятели":

Заповядайте на 15 май в 14 часа на спортния празник Фамилатлон 2016! Мястото е Голямата поляна в Южния парк. Непосредствено сред откриването ще има организирани игри специално за многодетни семейства, а клуб "Пълна къща" ще участва с отделен щанд, чрез който се надяваме повече хора да научат за нас. На щанда ще бъда аз заедно с още една многодетна майка, и ще се радвам да се запознаем!

Подробна програма на Фамилатлон 2016.

Блогът на клуб "Пълна къща".

# 731
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
fapua, много се радвам да те "видя" пак! Колко станаха 5 ли? Ашколсун! От кога сте в Щатите?

От година и половина. Ще постоим още максимум две ако до тогава не ни изгонят, защото и такава опция е съвсем реална Simple Smile.
Аз смело раздавам съвети в една друга тема как да се оправим със съпруга, ама имам нужда от голям съвет как да се оправя с най-малкия мъж в семейството. Такова чудо не бях видяла (или поне съм забравила, защото бързо се забравят като станат послушни и сладки). Та става въпрос за едно 13 месечно прохождащо мрънкало, което сякаш е вечно недоволно, ако не е залепено за мен - да го водя за ръчичка където той иска, да го гушкам, да спя при него и да го кърмя през цялото време в просъница. Иначе не просто реве, но идва към мен и се вкопчва в дрехите ми и трябва насила да го откъсна и да го сложа в леггълцето му, за да ме остави намира да свърша нещо, където реве сърцераздирателно като изоставено дете и сърцето ми се къса да го слушам. А си е бая бабанка и не става да го носиш в раница или слинг и така да шеташ (то още като беше на 7 месеца не ставаше). И този тормози продължава така вече половин година. Рядко се заиграва с братчето си - предимно до бой стигат двамата, та и там не могат да са сами. Понякога другите деца го забаламосват, но само да ме зърне и всичко забравя и почва да пищи да е с мен. Чувствам се психически и физически изтормозена. Ядосвам му се често. Имам куп други задачи за вършене и ми е гузно, че пренебрегвам останалите си деца, особено почти тригодишния, който често оставям с таблета да е тих някъде из къщата. Като сме на разходка е добре, за това обикалям с двойната количка с часове, но бързо ми свършват силите, а той през това време спи и почива и като се върне тъкмо се буди за нова порция тормоз. Иначе яде повече от добре. Суче по няколко пъти на нощ, което също е тормоз, защото се буди често и въобще има вид на здраво и добре растящо дете. Прави крачки сам, но е доста предпазлив и иска някой да го държи - най-вече и основно аз. Имали ли сте подобно чудо и как сте се оправяли с него?

# 732
  • Мнения: 3 020
Ами ето тука GI трябва да даде съвет. Съвсем добронамерено го казвам.
Точно затова имах предвид 'темперамент и характер'.
Каката ми беше такава, залепена за мен, буквално да не кажа около 3 год. + ревлива и неспяща.
И затова по-нагоре някой сподели, че е друго да отгледаш 2-3-4 по-трудни за гледане деца /може не всичките, но 1-2 да са такива и максимално се изтощаваш  Tired/, а друго е да са ти спокойнички, заиграващи се и нямащи нужда от постоянното внимание на мама /защото ако позволяват на друг - добре, но и в нашия случай беше само на 'мама'/.
А никой не говореше за това децата да се обслужват сами и т.н. То и това влиза, де...

Ей затова сега ми е трудно да говоря с мъжът ми за 3-то. Каката ни беше супер трудна, след 2 год. се роди и малката и аз бях с бебе на ръце и с кака в скута. Сега вече поотраснаха и като цяло са маааалко по-лесни /доколкото може да се каже за тази възраст/ и мъжът ми се видя в лека почивка, защото вече пО можем да ги оставим на бабата, за да излезем някъде. Рядко се случва, но все пак преди въобще не можеше, и двете пищяха за мен. И сега да мине през същото нещо и с третото... не му се иска. Казва, че щял да хване гората.  Mr. Green

А времето минава и не ми се иска много да отлагаме, пък едно момченце за цвят ще ни дойде много добре.  Heart Eyes Hug

# 733
  • Варна
  • Мнения: 11 340
fapua, не че мога да ти дам някакъв съвет, но поне ще те успокоя, че не си сама. Лора е същото мрънкало, имам чувството, че постоянно е недоволна - кърмих я допреди 5 месеца, дотогава беше постоянно лепната за мен, ако съм наблизо. По цяла нощ се изкълчвах, за да спя в поза, която на нея й е удобна за спане с пълна уста Twisted Evil. Като я отбих, нещата се пооправиха, в смисъл, че вече мрънка и на двама ни с татко й - т. е., някак се разпредели нуждата от внимание и вече мога малко да си поема дъх, докато тя виси и мрънка на баща си. Но, като цяло, има едно такова постоянно напрежение и на моменти доста ме изнервя... все викам на другите да пазят тишина, да не я закачат - то най-често Филип го обира, че Симона вече е голяма.
Често се бъзикаме пред приятели, че, ако Лора ни беше първото дете, едва ли щяхме да ги направим три. Joy

# 734
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Ий, значи добре, че е петото. Иначе много по- рано да сме се отказали от попълненията. А беше почнал като много безпроблемно бебе. И сега не знам дали в него е проблема или на мен просто са ми свръх опънати нервите от недоспиване и много задачки на главата. А и с другите имах баба - често се случваше да й ги оставя и да ходя сама някъде, че чак и на работа с номер четири ходих, та реално за пръв път съм нон стоп само с едно бебе повече от година. Та затова си мисля, че нещо аз го поразглезих и се чудя как сега да го върна в правия път.

Общи условия

Активация на акаунт