Хитринки за всякакъв случай-тема 12

Ей, това и мен ме кара да се замисля.

Мили момичета, цитирам самата себе си, понеже достатъчно добре съм описала как се процедира със содата. Ако не си правите труда да четете внимателно, сигурно година занапред все ще си обясняваме за миенето на косата със сода.
 

Нишестето няма никакво значение за косата. Аз слагам содата в него, защото ми е лесно да нанасям така содата в корените на косата. Можете и да не ползвате нишесте, а да разтворите содата направо във вода. Но аз не съм пробвала така, затова не мога да кажа дали е също толкова ефикасно и удобно за нанасяне, където трябва. И, да, нишестето се отмива идеално. Както впрочем и мръсотията по корените на косата.

Втори ''брой'' ''содени'' съвети!

Ако искате да обезмирисите смърдящи обувки, ушивате си две торбички от плат и в тях изсипвате по едно пакетче - познайте какво? - СОДА!  Пъхвате във всяка обувка по едно пакетче  и оставяте през нощта. На сутринта няма смрад! За да ви илюстрирам, ще ви разкажа една моя история. Един път, когато трябваше да се прибирам в България, моят мъж, нали си е грижовен като квачка, направил сандвичи и ги сложил във външния джоб на куфара ми, да са ми удобни по всяко време, когато огладнея. Когато ме изпращаше, ми каза, че ги е сложил там, но аз забравих на минутата. Вече в Бг изпразвам куфара, слагам го в един платнен калъф и го оставям в антрето върху един шкаф. Някъде месец след това започвам да усещам една смрад като от разложен труп в антрето. Реших, че може би мишка или не знам какво друго еумряло някъде там. Търсих къде ли не, скъсах се да местя всичко и да гледам отдолу, както и по шкафовете. Само куфара не барнах нито веднъж, не знам защо. Преглеждах вътре във всяка обувка - няма и няма. А смрадта си стои! Докато веднъж синът ми, той е висок 1,86, мина покрай него и каза: майко, какво смърди в тоя куфар? И на мен на момента ми светна за сандвича, все едно не съм забравяла изобщо! Вътре в найлончето, в което бяха сложени сандвичите, вече се бяха завъдили червейчета. Изкарах куфара на двора, мих с прах за пране, като изсъхна, пак смрад! Все едно не е мито! Обаче аз, нали съм си содена фенка, взех десет пакетчета сода, напълних джоба и поръсих и вътре в куфара. А куфара ми е много хубав, не ми е за изхвърляне! След една седмица, като махнах содата, не беше останала никаква миризма. Ама наистина никаква. Изчистих с прахосмукачката и повече не ми се появиха проблеми.

Дезодорант: в едно удобно и мн добре затварящо се бурканче изсипваме едно пакетче сода и капваме вътре 5 капки етерично масло по избор или от няколко вида по една-две капки. Избъркваме хубаво и след душ с влажен пръст вземаме малко от содата и нанасяме под мишницата. Обезмирисява идеално. Но не спира потенето. Всъщност, веществата, които действат антиперспирантно в дезодорантите, са алуминиеви препарати, и все повече доктори бият тревога, че намират връзка между тях и рака на гърдата.

Интимен дезодорант: половин лъжичка сода разтваряме в една чаша топла вода и изплакваме ''бубата'' с нея. Гарантирам ви, че целия ден няма да се образува никаква миризма! Ще мирише, както мирише ръката ви например, т.е. никак. Но не слагайте етерични масла, мястото там е деликатно и не ги понася, поне повечето от тях. Досега съм чула само за масло от чаено дърво,  което се прилагало вагинално и с него се  лекували гъбички, но не съм пробвала, и не знам каква е дозата.

Мисля да ми стига толкова писане, а?

За следващия ''брой'' - домашно направена паста за зъби. Интересувате ли се?

моята баба цял живот си е миела косата с хума - малко преди даа почине си отряза косата и я продаде.
Става дума за метър коса, която не можеш да я стиснеш с една длан само. Такава коса никога не съм виждала и тя каза че дължи  всичко на хумата.

 detelistna.4etirilinka, сподели всичко, което ти е на сърце, ние очакваме с нетърпение

Ей, Детелинка, златна си! Зарибих се и аз, почвам със содата. От години имам мечта - дълга коса, а тя не расте и не расте. Спрях боите, защото получих алергия, сега се къносвам. Но имам питане - всяка седмица си правя маслена маска на косата, ще мога ли да я измия мазнотията само със сода или първо да измия с шампоан и после със сода?

Не съм чела внимателно статията, която постнах. Гледах само за пропорциите при мазна и суха коса.
Когато съм го правила, първо изплаквам под душа, после поливам с подкиселена вода (с лим. сок, лимонтузу или лимонена киселина, защото не харесвам миризмата на оцета).
То ако трябва да се измива с оцетена вода ще е голяма хамалогия.

Страхотни неща научавам от тази тема. Трябва да изпера тапицерията на колата. Ужасно мръсна е. Изпрах я веднъж с някакъв препарат за автотапицерии, но почти няма никаква разлика. Сега се чудя с какво да я пера. Някакви идеи? В нета прочетох, че може с амоняк. Да ли някой е пробвал или да търся друг препарат?

Тъй като чопъра е домакински уред, който ползвам 2-3 пъти на ден не мога да си обясня защо почти всички мои приятелки го игнорират. Даже в ресторанти не се употребява. А това е голямо удобство и всичко с него става за секунди.

Аз имам скапан чопър, не става за нищо, освен да размачка някой домат
И за момента не мога да инвестирам в качествен, затова го игнорирам. 

Ами, не знам, аз не съм мила маслени маски със сода, така че не мога да говоря от собствен опит. Но от собствен опит съм забелязала, че след като направя маслена маска на косата си, при измиване страшно много коса има паднала. Правех си такива маски, преди да започна със содата. Откакто се мия с нея, вече чувствам, че нямам нужда от никакъв вид друга грижа и не прилагам нищо освен содата и оцета след измиване. А ефекта от такова миене е толкова очевиден, че е даже ОЧЕВАДЕН Преди косата ми си стоеше на една дължина до плещите, от десет години насам, без да я подстригвам, даже върховете не съм рязала. Просто не растеше, и толкова. Имам предвид, че самите косми си растяха, но от обилното падане стигаха до плещите и падаха. А аз си умирам за дълга коса и много страдах, че не мога да имам. А сега ми трябват около 10 см. за да стигне до кръста, и си мисля, че живот и здраве до следващия август ще имам коса до под кръста. Най-после да ми се сбъдне мечтата. Предполагам, че миенето с хума е със същото действие, понеже е естествен продукт и не причинява никакви химически натравяния на скалпа. Аз също съм чувала за хора, които се мият с домашно направен сапун, онзи, дето бабите ни го правеха Мъже включително. И казваха, че това ги е спасило да не оплешивеят. Аз не вярвам, защото преди сто години всички са се миели с домашен сапун, но си е имало и плешиви Но ък жените, които са се мили с такъв сапун, бяха с особено ласкави отзиви, и си личеше и по косите им, че е било много полезно за тях. Рускини, с които си пиша, казват, че се мият със смлени на прах билки и брашно, размесват с малко вода да стане като кремче и прилагат на скалпа. Казват, че измивало страхотно. Но аз съм толкова доволна от содата, че вече не искам да правя никакви опити с косата си повече. Всичко това, което описах досега, е натурално, природно и няма никаква химия в него. Правете си изводите сами. Основното, което вреди в шампоаните, е лаурил сулфатът, а него го има в почти всички видове, и ако точно него го няма в даден шампоан, то има други подобни на него гадости, понеже на тях се дължат измивщите свойства на тези продукти. Вземете да прочетете на етикета на вашия шампоан какво е съдържанието. Аз сега взех шампоана, който ползвах преди година, преди содата. На Гарниер Фруктис.На първо място вода, на второ лаурил сулфат, продължавам с кокамидопропил, содиум хлорид 15985 йелоу 6 (косата ми се изправя от мисълта какво ли е това), ниацинамид. Имайте предвид, че редът, по който са изброени съставките, отговаря на количеството от даденото вещество, присъстващо в шампоана. Водата е на първо място, следва лаурил сулфатът. Изводите ги оставям на вас. Малко пояснения как действа тази гадост можете да прочетете в следната статия:

https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s& … QZn4EIn_8keTWv0BA

Такааа. Сега да направим плавен преход към обещаното за днешния ''брой''. Порчетохте, нали, че содиум алурил сулфатът се слага и в пастите за зъби? Нали избираме пастите по критерия колко са пенливи, което се дължи на споменатия лаурил сулфат. А независимо колко щателно плакнем, все някакво количество от него остава в устата ни, така както и в корените на косата ни. Разбира се, някакво количество също се абсорбира и в организма,  пак независимо колко плакнем. А в пастите за зъби има и флуор, една много гадна отрова, която навремето е била лансирана от един американец, производител на не знам какво си. Но същия се изхитрил отпадъчния продукт да го обяви за изключително полезен за зъбите и издействал да започнат да го добавят в питейната вода. Какво, като лекарите тръбят, че е вредно. Нали производителите си намират пласмент за продукцията си. Но да бяха само тия две беди! В пастите за зъби се слагат и парабени, а също и триклозан. Вече ми писва да пиша, затова, ако ви интересува, какви са тия вещества, можете да ги гуглите и да разберете сами. А и по-важното е, да намерим начин да се спасим от тях. Ето го моя начин, ползвам го вече от близо година, и се чувствам прекрасно.

Една супена лъжица каолин (бяла глина, намира се в аптеките)
Една равна чаена лъжичка пектин (пак в аптеките)
5 до 10 капки прополисов разтвор на водна основа (аптеките)
1 капка етерично масло от канела (аптеките)
3 капки ментов екстракт (аптеките)

Как се приготвя пастата: смесваме каолина и пектина и объркваме хубаво. Добавяме по малко вода (можете да си вземете ампули дестилирана вода, от аптеките), докато стане на кремче, да е удобно да се взема с четката за зъби. После добавяте и етеричното масло и ментата, както и прополиса. Ако случайно не ви е приятен вкуса на естествените материали, можете да добавите половин до една кафена лъжичка стевия. Ще ви овкуси пастата, и няма по нищо да ви е различна от купешките. Ако намерите етерично масло от анасон, можете да сложите също и от него една капка. Няма смисъл да правите големи количества, понеже в тази паста не се слагат консерванти, и не е трайна като купешките. Ако желаете, можете да си я съхранявате в хладилника.
Измийте си зъбите и прокарайте език по тях: аз все се изумявам колко добре измива това чудо!
Ще кажете, ама тука няма сода? Ами няма, разбира се. Аз не съм ви обещавала сода навсякъде
Всъщност, можете да добавите и сода, но не повече от един път в седмица, като топнете четката с вече нанесената паста в содата. Тя има прекрасни избелващи свойства, но действието й е, като сваля най-горния слой от емайла, и ежедневната й употреба е опасна. А сега забелязвате ли какъв приятен аромат има устата ви? Ето това е, което ме кефи най-много! И, забележете, така направената паста не се пени, но измива по-добре от купената! Да върви гадния лаурил сулфат в на майка си ... джоба! Можем да живеем и без него!

Ох, пак написах Манасиевите хроники. Трябва, а не знам как, да посъкратя това дълго писане. От друга страна, ако дири една от вас започне да ползва мойта рецепта, за мен ще е голяма радост!

Тъкмо щях да питам за чопъра.Скоро ми го подариха и наистина не знам за какво да го ползвам.Дайте ми идеи.С какво може да ми облекчи живота?

Използвам чапъра за рязане на лук, моркови, домати, кервиз, чесън, рядко чушки т.е всичко което се ползва за супи и ястия и от което допреди време пръстите ми бяха доста нарязани, а от лука доста си поплаквах.

Освен за гореизброеното в чопъра си правя и кьопоолуто и надробявам ядки и бисквити.

Ръчен или електричeски?

С ръчния, тези, които не обичат настъргани краставици в таратора си ги режат в чопъра. Също и сухари си правят на кубети или на по-ситни трхохички (не знам за какво си ги ползват)

Аз пък обожавам да режа с нож, действа ми много успокоително. Пускам тв-то, слагам подложка на масата, в купа съм си сложила измитите и обелени неща за рязане /зеленчуци, мезета, каквото има за рязане/ и се почва бавничко и лекичко рязане.... тези блажени минути докато режа.... няма  грижи, няма нерви..... любимата ми част от готвенето.
Но това, разбира се, когато имаш ВРЕМЕ. Но пък и аз готвя само когато разполагам с такова, не обичам да бързам.