
или няма нужда да се надвива. В някои ситуации ще трябва да се примирим, че това е още един човек в дома ни, с чиито навици трябва да се съобразяваме и да приемем. Нещо като с мъжа. Дресираш го, дресираш го с години и накрая се оказва, че пак никакъв напредък.
С думи само не става,трябва и действия.Факт е,че е наказван за хвърлянето,тръшкането и това,че не се връща при мен,когато го викам.Вече не ги прави тия неща.Гушкаме се,целуваме се,играем,ИЗЛИЗАМЕ без да ме е страх,че ще станем за резил.
Но на вратата,след като аз нося дамска чанта ,чанта за количката и т.н. той решава ,че иска сок.Със спокоен глас му обясних ,че като слезем долу ще му дам,като седне в колата.Започна един рев ,едно тръшкане....беше ми интересно доколко ще продължи 
Седнал и ми се хили,бръмчи и видимо се радва ,че за пореден път е нарушил забраната ми.Е,казвам ви превъртях.Както бях вир вода на 40 градуса носеща огромни торби ,колички и т.н. боклуци ,така му се разкрещях ,така го тръшнах в стола ,че не спря да реве през следващите 20 мин.Чинно го изслушах ,но не реагирах.Не го гушкам ,не го успокоявам.Като е виновен - виновен е ! И не ,не ме е жал като плаче.Повече би ме било жал ако изхвърчи през прозореца ,ако някой идиот ни удари.
Какво ме чака ,Божкееее !



Препоръчани теми