Юлски бебета - тема 33

Весе и аз като теб винаги,винаги обяснявам подробно и засега смея да твърдя,че се разбираме перфектно.Кирил също не се тръшка,не ляга по земята и никога не е правил подобни сценки.Мрънка и плаче,когато не му се угоди,но с приказки и разни обещания от сорта на утре или после минават.И гледам съответно да стане така както съм му обещала.

Ц,Ц,Ц! Весе, как е те е срам!?! Как само манипулираш детето през бати...ц,ц,ц!  

Ай, Дарче!, бедния ти мъж сигурно бос ходи.  Добре че не съм ти жена/мъж или каквото е там, че щяхме да се избием до сега. Аз в магазина може да влизам със списък, ама то е само за да не забравя това, за което съм тръгнала. Отделно могат да бъдат добавени още 20 неща в кошницата. Много мразя да трябва да си смятам парите и да харча по тефтер. Не че харча съвсем безрасъдно и за глупости (да бе, да!), ама добре че импулсивните покупки са все неща за детето. За себе си мнооогоо рядко взимам нещо.

И аз така правех, като Веси и Захарче, и работеше до скоро. Даже и сега работи, в някои ситуации, очаквам и там да спре.
Дарче, има, има! Много такива хора има.

Весе,Захарче,разбрани са ви децата,това е .А сега си представи,че вместо да се съгласи да вземе пилето,детето се задрънка за пастетите и е непреклонно? Започва да се мята в количката/ляга по земята /да плаче? В такъв момент не знам и аз как да реагирам,той дори не иска да го гушкам от бяс,от яд...а и аз реално не искам да го гушкам ,защото ме е яд на него.Офффф,сложна работа е това.Тони засега се доближава най-много до образа,дето го обрисува Бемол

Аз хубаво си правя сметката на всеки лев, но ММ играе срещу мен. Докато аз водех бюджета всичко беше точно обаче откак се роди детето, реши че е време той да поеме юздите, и около 20-ти винаги парите свършват и ми казва оправяй се, еми как няма оправия с него.
Относно тръшкането, нещата почват от ранна детска възраст, ако у вас на 1 годишна възраст примерно си му разрешавал да си качва краката на масата, просто не очаквай, че на 2г ще се държи прилично в ресторанта. Смея да твърдя, че вече знае кое може и кое не, че нещата трябва да са си по местата /за играчките не важи/ но примерно си знае, че с телефона не се играе, защото може да го счупи, и тогава няма да имаме телефони, и даже ако случайно съм го забравила не на мястото му, тя идва и ме подсеща показва ми го и казва "горе". Тръшкаше се да я нося на ръце при положение, че бутам количката, еми като не поддам нито веднъж, сега нямам този проблем. Обяснила съм й, мама не може да те носи, защото ще я боли кръста. Все неща от този сорт. На количките може веднъж, сега са на прИмоция и за 1лв я вози 2 пъти, но толкова, имаше период в който ревеше за още, като видя, че не става просто престана. Кажа ли край, знае че е край, повтаря "кайййй, тау, тау" махайки и си тръгваме.
Сега реве само ако се е изцапала или намокрила и аз не съм на секундата до нея с кърпичка в ръка. Но тя нали си е чистотна от малка, та съм се примирила, че ще трябва да съм винаги подготвена с кърпички в близост. И разбира се, ако някой я кара да яде, нещо различно от тестенките, кускуса или сладичко, тогава е голяма драма. Че отвреме на време я пробвам, дали пък не е прояла все пак.

Е пък и двете да са ми се случили разбрани 
И да не излезе, че имам "златно" дете, да ви се оплача от нея, нали мислех че не спи, заради зъбите. Еми неее, снощи ставах през 1,5-2 цяла нощ, направо мечтаех да се съмне, да стана и да се свърши този кошмар. Бях чувала, че след 2-та година спят, че като избият зъбите спят, е да ама не  не е честно пък.

Не мога да си го представя, да легне на земята и да се тръшка. Той направи опит, преди около половин година, гледайки от друго дете, да легне на земята и да почне да ми пищи. Веднага го вдигнах и плеснах по дупето. Гледах и говорих строго. Плесването беше по-леко от това, когато му казвам "чакай да ти изям дупето", но тона и погледа ми бяха много строги. От тогава не е повтарял.
Ако не беше минал номера с пилето и батко му, щях да пробвам друго. Импровизирам на момента. И почти винаги обяснявам защо нещо не може. Та дори и да му обясня, че в момента не сме взели парички за пастет. Взели сме само за пиле, пък утре пак ще дойдем и ще купим пастет. И действително, щом съм му обещала, че ще купим утре, значи задължително ще купим.

За масата и качването на К. бих постъпила по следния начин. Говоря, защо не трябва да се качва. Не защото там има чинии, а защото ще  ги разсипе и после няма да има какво да яде. Лично да е засегнато детето. Или пък ще ги счупи и може да се пореже. Или ще падне. Говоря мило, спокойно. Ако съм изнервена и той ще е изнервен. Ако пък вече е достатъчно изнервено и не разбира от дума, ще го оставя да се качи и ще седя до него. Предупреждавайки, че ще падне. Той рано или късно ще тръгне да пада. Ще го хвана и ще почна "видя ли? Видя ли, аз като ти казах да не се качваш. Видя ли как щеше да се удариш? Не може да се качваш по масата. Вече няма да го правиш, нали?"
Не казвам, че аз постъпвам правилно. Просто това е моят начин, който за сега действа. А и с брат му нямах проблеми. Калин ми беше добро дете, до към десетата си година.

Голямата ми дъщеря за първи път се тръшна на земята на 3.5 години. Има време за всичко

Джина, един ден не искам да бъда воденичен камък на шията на дъщерите ми. Приоритет са ми спестявания за старини и нормален начин на живот, който включва ваканции. Ако можем да помогнем с фонд колеж за децата поне за една година ще бъде повече от добре. Това няма как да стане ако се живее от заплата до заплата. Като Дарчето, простирам си краката според дължината на чергата. Мен БМВ и айфон6 не ме блазнят никак.

И това е вярно  нали все гледат едно от друго, но се надявам да не стигаме до там.

Нещо бях чела за предупрежденията, но не мога да се сетя точно къде. Не било редно да се отправя като заплаха, която всъщност може и да не се сбъдне (слезни, защото ще паднеш и не пипай чашата, защото ще я счушиш), а като предупреждение (може да паднеш ако вървиш там). Не-то трябвало да се пази само за извънредни ситуации, защото всичко изглежда едно голямо НЕ в света, който те откриват.
Стоп, спри, не - когато идва кола, вряща тенджера с вода, сериозна опасност.
Аз самата също изричам заповеди, защото е по- лесно и съзнавам, че не е много приятно (на мен поне не ми е приятно някой постоянно да ми дава наставления, предполагам, че и за тях е така).

Аз не вярвам много, на този метод без "не". Само като гледам как им се молят по площадките и по улиците, "моля ти се мамо, ела при мен, че ще паднеш" и ефекта е точно "през едното влязло, през другото излязло", мен като че така са ми се молили - да бе да, и като гледам човек съм станала. Не че всичко трябва да е забранено, но като кажа не се катери там, че ще паднеш и ще те боли, точно това имам предвид, и ме е разбрала от първият път. Иначе е на мода да виси по разни неща имитиращи лост. И над пързалката има такова, но тя вместо да се пуска по нея, виси по лоста. Йордан Йовчев да взема да наема за частен учител 

Хора,изгледайте Super Nanny UK с Jo Frost.Откак прилагам нейните методи,знаете ли колко ми е по-добре живота..детето слуша,спокойствие,мир.Но си трябва да си постоянен.Веднъж издъниш ли се и детето те взима за мезе.
От 15ти тръгва на ясла,познайте кой ще си седи вкъщи и ще си повръща необезпокоявано 

Че то събота,бе Ахи!

За тръшкането....даже не ми се говори.

Сега като ви чета се замислям, че аз май почти нищо не му забранявам, освен да излиза с пантофите на терасата. И за коли го предупреждавам.Да, и краката на масата не може. Иначе го оставям да бяга и да се катери където си искат. Просто стоя наблизо да не се претрепе от високо. Лактите и коленете са му целите в рани. Като падне не плаче, в много редки случаи. По няколко пъти на ден ми показа раните си, обяснява ми, че е паднал и се ударил и аз трябва да ги цункам. Пастета щях да го оставя да си го натовари и по-късно да го извадя от кошницата, докато не гледа. 😄

Скарлет, за момента просто детето е сговорчиво и те слуша, затова имат ефект заповедите ти. Все едно е дали ще го информираш, предупредиш или заповядаш, то като няма да слуша все ще влиза от едното и ще излиза от другото.
Това със 'стоп'-а го чух и аз. Да не кажеш 'не', да кажеш 'стоп'. Бяхме на една площадка с деца от специален център за ранно детско развитие и тях така ги третираха. Женицата толкова пъти каза 'СТОП', че си помислих - каква е ползата?! Няма всичко да е едно голямо 'НЕ', а всичко ще е едно голямо СТОП. В крайна сметка какво значение има звукосъчетанието което изпозлваш, след като семантиката му е същата. Така или иначе на различните езици думата НЕ звучи различно, но означава едно и също. Каквато и дума да избереш, значението пак е едно голямо ограничение.
Аз до скоро почти не съм казвала НЕ, сега казвам повече, но не кой знае колко. Карам си я още на уговорки и работят понякога. Искам да ви кажа, че вече се убедих, че всякакви методи и подходи работят, когато детето позволява да работят. Ако те сиктирдоса, все тая как ще го подхващаш.

Ахи, я резюмирай тоя метод.