Юлски бебета - тема 33

Аз не возя децата на тези с монетите,нЕмам пари  Сутрин ходим на едно кафе ,има къщичка и кош с играчки ,общува със себеподобни.Там оставям 5 лв още преди да съм си отворила очите.На баткото купувам някаква книжка  и ето ти 10 лв хвръкнали до обяд.Монетите ще си ги пазя за по-нататък.Я 3 д кино ,я екскурзия ....това са си скъпи удоволствия за нас.
Джине ,аз съм най-недисциплинираният във финансово отношение човек ,когото познавам  Много ,много съм зле и се надява децата да НЕ наследят стиснатостта на баща им.Нищо не ме дразни повече от пресмятане ,стискане на пари ,кътане за черни дни ...тц,не е за мен .

ама Данче, да правиш сметка на финансите не значи да си стиснат.

Никога не са ми се тръшкали децата. То за Лазар не е късно да почне, но за сега успявам с приказки да се разбираме. Много харесва и той тези клатушки с левчета. Давам му няколко пъти, зависи от това колко вида са. Онзи ден бяхме в Борисовата градина, имаше поне 5-6 вида. Той си избра камион, вертолет и още едно. Казвам му, че това му е последно, той сам си казва "кай" (край) и си слиза. Обещавам му (между другото и с него и с брат му, винаги гледам като обещая нещо да го изпълня. Не използвам думата "обещавам" само за залъгване), че пак ще дойдем. И в магазина с приказки се разбираме. Награбва ненужни неща или такива които в момента не мога да купя, обяснявам защо не може и ги оставя сам.
Аз много му говоря, и много му обяснявам. Не налагам заповеди без да съм обяснила защо. Прави ми впечатление, че има много майки които не обясняват, а действат. Примерно детето се качва от обратната страна на пързалката (от там където трябва да се спуска) и майката отива и го сваля, без изобщо да му обясни, защо не трябва да се качва от там.
И да се оплача. Лазар ми е болен, има температура, вече два дни.

О, бедния Лазар! Да се оправя бързо, че лятото и игрите го чакат навън!!

Ама вие не давате ли на децата да се катерят от обратната страна на пързалката?  Ние, ако в момента няма други деца, на които да пречи, си го оставяме да си се катери колкото иска, че даже и помагаме ако се налага. Аз май съм родителас повечето "Не"та в семейството, ама за това не ми беше хрумвало да му забраня на детето. То на него от там му е много по-интересно, отколкото по стълбите да се катери.

Именно!Изключително отговорна и организирана съм към финансите си.Не се имам за стисната.Дано децата наследят това от мен!

 

И аз я оставям да се катери от обратната страна на пързалката, ако няма на кого да пречи.
За кацата с меда не сме я учили. Някак тя сама се научи. Научи си пътя до там. Е, ние я пуснахме на една въртележка, след като ни води до нея многократно и накрая истеряса пред нея. Не и преди това. Освен това всичко започна от около две седмици. Преди това беше разбрана. За съжаление има още на къде да се изявява, да видим.

Ники ,Дарче, сигурно е чудесно да си правиш сметка и може би е най-нормалното нещо на света .Шапка свалям на хора като Руми ,които успяват да разпределят правилно бюджета си.Аз съм живяла в такава среда ,някак си ...прекалено в повече ми е дошло.ММ и сега е такъв,но той си е откровено стиснат Иначе бих се радвала децата да намерят златната среда,но едва ли...
Тонни се тръшка много и аз го гледам отсрани докато му мине.
Бабите ппред блока сигурно ме кълнат ,че тормозя детето вместо да го успокоя 

Добре, обяснете ми как така дете не се тръшка! Ето, Весе, давам пример:

Още на втория залък детето най-добронамерено решава да се качи на масата. Казвам мило, но безапелационно, "Не, не се качвай на масата". Детето не чува, но почва да мрънка и скимти. Хващам го за ръчичката, за да го удържа и повтарям отново и отново, "Не, не се качвай на масата. Никой не се качва на масата. Тук стоят само чиниите и чашите. Марти не се качва на масата. Хайде, седни хубаво на стола!". Почват писъците и борбата вече е безмилостна. Хващам го под мишниците, натискам го върху стола и кресвам : "Не може да се качваш на масата! Дядо не дава!" То вече е пощръкляло, скоро след това и аз. Желанието да се качи на масата обаче ни най-малко не се е уталожило. Напротив. Тази сцена може да придължи дълго и за да я спра, трябва да нарамя всичките 15 кила и да ги занеса в другата стая. 15-те кила обаче ритат, гърчат се и пищят, така че се чуват на улицата. И тогава започва тръшкането!

Та, не мога да си представя как няма да се намеся.

Давам пример с масата, защото отлично помня сцената с дъщерята на едни приятели, която си беше качила краката на масата в един ресторант. Била е на 3 години сигурно. Никой не й направи забележка. Дойде келнерката с чиниите, но сладките ботушки бяха заели цялото пространство. Никой не реагира. Келнерката стои като изтукана и чака нещо да се случи. Нищо не се случва. Аз вече вътрешно кипя. Малката си седи, разположена с краката на масата, а никак не й беше удобно, защото за да са й краката на масата, главата й едва стигаше облегалката. Не знам колко време стояхме така, но не беше малко. За мен това е недопустимо! Не държа детето да повтаря за всяко нещо "моля" и "благодаря", но има елементари неща от възпитанието, с които не мога да правя компромис.

Не само, че се катери на обратно на пързалката, прави го и на катерушки, на които се люлее като маймуна. Не я спирам.
Изобщо не бих могла да живея като бюджетирам личния си живот. Тази тема сме я коментирали преди, но пак казвам, при мен работи онази теория, че ако задържаш парите, задържаш и тяхната енергия. При мен за това цари абсолютна свобода, за да държа свободна и енергията, която привлича други. Шегата настрана, може да не хуквам към магазина да купя Фурлата /при все, че имам парите/, но пък има толкова хубави и спонтанни неща, които се случват с помощта на парите без да си ги планирал.
Бемоли, как едно дете би придобило елементарни навици, ако не му се правят забележки? И най- добрият детски психолог да дойде да ми го обясни, няма да се съглася.

Ох, историята с качаването на масата ми напомни, че нашата забрави да се качва на масата докато ядем, много отдавна не се е качвала. Имаше период, в който прекарваше цялата вечеря върху масата. Дано скоро не се сеща пак.
Аз съм от хората с ненормална финансова дисциплина. Донякъде не ми харесва. По- добре е парите да стигат без да се налагат драконови мерки. И все пак е хубаво да го има умението да се разпределят парите, за да може човек наистина да си покрива нуждите. В смисъл, че познавам хора с двойно и тройно на нашия бюджет, които реално живеят в недоимък, заеми, ходят с празни джобове и прочие. Просто сами не разбират как много бързо парите им се изплъзват измежду пръстите и то за тъпотии, които дори не са им донесли удоволствие. Докато ние не оставаме нито гладни, нито с неплатени сметки и даже си позволяваме някакви удоволствия.

Пинке, то ако прекарва цялата вечер на масата, хубаво, ама от масата отива на секцията и оттам не знам, на лампата сигурно.

Може би, ако бях на 20 години, щях да свия рамене и да кажа, да си троши главата, щом иска, но не съм на 20 и знам, че е напълно възможно да си строши главата.

За парите съм съгласна. Аз съм по-скоро над нещата и наистина много често съм без пари.

Ами, Бемоли, ние нямаме секция въобще, а в трапезарията съвсем. Около масата има само столове и нищо друго в близост, няма как от нея да се качи на друго. Тя беше много сговорчиво дете. Дори идеално. Бях забравила с това пълзене по масата и ровенето в чиниите..., ех пак си имаше трудните моменти, но сега сме в нов етап, който е много различен от всичко минало и да видим докъде ще я докараме. Пищи се за всичко. Снощи баща ѝ как посмя да вземе лист и химикал да запише нещо и онова пропищя, че иска и то да драска там. Е, скъса половиния лист и даде, но химикала не дава, че имаме лоши спомени. Даде молив, ама то неще молива и го хвърли с всичка сила и яд! После писъци, рев.... А предния ден си беше омазала устата с кисело мляко и баба ѝ я забърса, че какъв рев настана! На всеки 10мин се намира причина за ревове. А не беше така. С дни не е прихленчавала дори. Хубаво се бяхме сработили, всичко вървеше идеално. Сама се хранеше и не се цапаше, играеше си наволя и не е имало драми. Сега не яде, а размазва. Ще изтърпим и това, сигурно и по- зле ще стане, защото сега едва започва.

За мен е важно Лазар да ми има доверие, да ми вярва.
При нас в квартала, Топлофикация бяха разкопали навсякъде, сменяха тръби. След тях остана оране. Мястото зад нашия блок, където по принцип карах Лазар да тича, сега е само камъни, буци пръст и дупки. Преди няколко дни, излизаме с него и той почва да тича. Аз му казвам "не тичай, защото има много дупки и камъни и можеш да паднеш", той продължава да тича, а аз съответно втори път не предупреждавам. Когато преценя, че ако падне няма да пострада много, просто го оставям нарочно да падне, за да разбере, че когато мама е казала нещо, трябва да слуша. Пада Лазар, жули коляно и аз го гушкам. Той плаче, а аз обяснявам "видя ли, мамо, аз ти казах да не тичаш, че ще паднеш. Дай мама да го цунка, за да мине, и следващият пък като каже мама да не тичаш ти ще слушаш". Когато е нещо опасно, като качване на маса, или на високо съоръжение, аз пак казвам "тук не може, защото ще паднеш (или си малък още, или е счупено и т.н.)". Ако не ме послуша, то зависи и от ситуацията де, но пак го оставям да се качи, като аз седя плътно до него, не го изпускам от поглед и съм готова всеки момент да го хвана. Пада, аз го хващам и вкарвам повече драматизъм и гледам уплашено  "ето видя ли, аууу ако беше паднал.Ето на това желязо щеше да си удариш главичката и да те боли. Няма да се качваш повече тук".  Има неща които разрешавам, примерно съоръжения за големи деца, но му казвам да внимава и да се държи с двете ръчички. Аз стоя плътно до него и го насърчавам "браво мамо, можеш, но внимавай и се дръж". Ако тръгне да пада го хващам и предупреждавам "не внимаваш и не се държиш здраво. Хайде пак да пробваш, но този път ще си по-внимателен". Минава детето, примерно по мостчето, и аз го хваля "браво, мамо, ти го мина, защото се държеше и внимаваше".
Само не си мислете, че Лазар не реве и пищи. Пищи и мрънка особено когато е с брат си. Лигави се много когато е с него. Ако му направи брат му забележка, почти е сигурно, че ще почне да реве. Това ме изнервя много и работя по въпроса за преодоляването му. Просто не се тръшка.
В магазина се разбираме с пазаруването. Винаги успявам да го убедя с думи. Примерно, сутринта пазаруваме с него. Той награбва три пастета и ги слага в количката, аз обаче съм тръгнала за пиле. Взимам пастетите и му обяснявам "искаш ли, да оставим тези пастети, и да вземем ей онова пиле? Виж колко е хубаво, а бати много обича пиле. Ще го купим, мама ще го сготви и бати ще се зарадва. Искаш ли?" Той доволен, че ще зарадва брат си, оставя пастетите и грабва пилето. Ако му бях взела пастетите, без да му обясня, мисля, че щеше да има драми. Но така си спестявам неприятностите, е вярно, че ми отнема повече време и не всеки път става само с едно изречение, но пък си спестявам много нерви и за двамата.

Пине,мм е точно като твоите познати.Той колкото и пари да има,все няма да му стигнат.Я сметки ще забави,я друго нещо ще се наложи да се купи,а парите ще са свършили.Не обичам аз така.Обичам като дойде сметката за тока,да извадя и да я платя.Не да го отлагам за другата седмица или по-натам във времето,щото,примерно съм си позволила обувки.Не!Простирам се според чергата си.Никога преди да заживея с него не съм оставала без пари.Винаги съм имала някъде скътани.При това без да се лишавам.Сега ми е по-трудно да кътам,но гледам да разпределя разумно бюджета ни,та да стигне за всичко и да не се стига до затруднение.Толкова финансово неграмотен човек като мм не бях виждала преди да го срещна.Ако живееше сам сигурно щеше да гладува през по-голямата част от месеца.