на мен ми е смешно, ама защото и двата пъти се разминах с тази екстра. За сметка на това преди малко щях да заспя на бюрото на работа...Аз не съм много положителен пример за по-бързото дръпване на вторите деца. Брат ми винаги е имал повече успехи от мен, а и аз май не съм толкова амбициозна като него... само с децата скоро ще го водя с 2:0
Джине, сетих се, че пита за сватбата, ама какъвто съм заплес....та сватбата беше много хубава и доста различна от нашите. Беше компилация между италианска и арменска сватба. От една страна беше 5 дена яли, пили и се веселили, че се почна със събитията от вторник и свършиха в неделя, тъй като имаше много гости от къде ли не - с едните ергенско/моминско парти, с другите семейни вечери и т.н., след сватбата на гости на сладки при родителите на другия ден, но пък нямаше нищо от нашите ритуали по събиране в младоженците, взимане на булката и т.н. Събрахме се направо в ресторанта или по-точно вила Морони, което беше някакво бивше аристократично имение. За съжаление времето не беше с нас и валеше, та ритуала не се получи да е навън, а вместо това - в една малка зала и вътре влязоха само младоженците, родителите и първите 20-30 сварили. Аз успях да си намеря местенце на вратата и постепенно се поприсламчвах напред, когато някой се отказваше и излизаше. А се измъкваха, защото ритуала беше на арменски и половината народ със сигурност нищо не разбираше.
в това число и аз, но стоях упорито там, защото моята братовчедка се женеше, как ще го пропусна.. Тук да кажа голямо евала на младоженеца - той е италианец и нито той, нито семейството му имат нещо арменско, но заради братовчедка ми и попа, и церемонията бяха арменски, а после имаше и доста арменски хора и танци. Момчето даже по едно време беше почнало да учи тайно арменски, ама май и неговите познания са колкото и моите след три опита да го науча този език през годините...Не знам колко хора бяхме, но бяхме много - някъде между 100 и 200 човека (много съм точна, няма що). Менюто беше италианската част - преядохме, че и отгоре. Започна със шведска маса и ние нали не сме запознати, си мислехме, че това е основното, макар да бяха различни италиански и местни от района сирена (около 10 вида поне), няколко вида прошуто и салами, качамак - характерен за региона, банички, различни видове хляб и т.н. Естествено си напълнихме доволно чиниите - всичко трябваше да се опита, особено сирената...след което разбрахме, че това са само ордьоврите...и сега като се сетя и ми става тежко. После почнаха да носят чинии с паста - доматен сос с риба, патладжан и подправки, после ризото, телешко с печени картофки, като от всичко минаваха с едни съдове да предлагат допълнително и за капак ,за да ни довършат окончателно - тортата + сладки, сладолед и плодове! На това място вече завиждахме сериозно на АЛФ за 7те стомаха. Но да оставя яденето настрана и да продължа с разликите - нямаше никакви ритуали подобни на нашите - нито обичаи, нито DJски глупости. Нищо подобно на ритането на менчето, на захранването от свекървата, на чупенето на питка....нямаше и пукане на балони и обещаване на разни дивотии. То нямаше и DJ всъщност. Но имаше оркестър, който в началото тихо и напоително ни облъчваше джаз за мой ужас, но после пощадиха слуха и нервите ми и минаха към по-приятни за ухото неща.
Ние, като вече улегнали хора, се изнесохме към 12-1 някъде, а младите са продължили с танците до малките часове.
След това прибирането ни беше леко епично, последвано от 3 дни болничен в къщи за отмора, но за него - друг път.
и нали във фейса ти го бях писала.
