Кога дойде при Вас желанието за дете?

  • 32 424
  • 791
  •   1
Отговори
  • Мнения: 31
Здравейте, въпросът ми е може би банален.. Но напоследък все по-често се замислям кога при мен ще се зароди желанието да имам дете. Интересно ми е вие как и кога се почувствахте готови. Все повече се опасявам, че при мен този момент няма да настъпи.
Обвързана съм сериозно от 2 години, заедно живеем от 1 година. След няколко месеца навършвам 27, а той 29. Имам самостоятелно жилище и двамата работим и сме доволни, от това с което се занимаваме. На първо четене имаме необходимите условия за дете, но желанието къде е.. Знам, че всеки човек се чувства готов на различен етап от живота си. За мен е важно преди детето, да станем законно семейство и може би и това ме възпира. Някои хора казват, че човек никога не е готов за дете и винаги ще си намира причини да отлага..
При Вас как се случиха нещата? Планирахте ли кога да започнете с опитите или просто го почувствахте?

# 1
  • Русе
  • Мнения: 1 534
Не съм от хората, които се прехласват кой знае колко по децата, но и двата пъти преди да забременея просто имах много голямо желание това да се случи. Първият път бях на 26 г., бях завършила университета, работех, бяхме заедно с ММ вече 3г., живеехме заедно на квартира. Някак си съвсем естествено решихме да сключим брак и да имаме дете. Всичките ми приятелки по него време или сключваха брак или имаха вече малки деца. Още от самото начало, когато разбрах, че съм бременна бях толкова щастлива, че се похвалих на всичките си познати, близки и не чак толкова близки.
Някъде четири години по-късно започнах да се замислям, че вече ми е време за второ дете, около тридесетата си годишнина. Но по него време доста дълъг период от време все си търсех работа, намирах си нова, не ми харесваше и пак си търсех нова. В един момент реших, че най-много ме интересува да имам второ дете, а работата остана на втори план. Отново дойде момент, в който желанието ми за второ дете беше изключително силно, този път обаче забременяването отне малко повече време - около 2 години.

# 2
  • Мнения: X
Желанието ми за дете се появи с появата на точния мъж.
Преди него, с предишни гаджета/приятели не съм искала да имам деца.

# 3
  • Мнения: 843
Желанието ми за дете се появи с появата на точния мъж.
Преди него, с предишни гаджета/приятели не съм искала да имам деца.



+1

И при мен така се случиха нещата. Започнах да искам дете, когато вече живеехме с ММ. Дори той започна тази тема, а аз просто се съгласих, защото бях на същата вълна. Аз бях на 29, а той на 32, когато започнахме с опитите. Няколко месеца и видяхме двете черти.

# 4
  • Мнения: 725
Според мен желанието за дете се появява когато връзката почна да се изхабява и ви се иска нещо което да ви закрепи. При мен желанието за дете е от 1 година заедно сме от 2 явно, че нещо не е както трябва... Но това са си мой разбирания  Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 31
Ами мисля си, че е правилният мъж. Имам приятелки, които с такава любов говорят за това как искат да имат дете. Аз не съм такава, някак си не трепва в мен желание. Иначе обичам децата, радвам им се. Може би ми се иска преди дете да сключим брак, дори и само двамата със свидетели. Не, че това нещо ще промени де, но такова ми е усещането. Може би, защото с бившия ми приятел бяхме заедно 5 години, 2 години от които живеехме заедно и накрая нищо..

# 6
  • Мнения: 4 500
Според мен желанието за дете се появява когато връзката почна да се изхабява и ви се иска нещо което да ви закрепи.
Тоест едно дете спасява връзката ви? Звучи уникално абсурдно  Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 1 844
Преди няколко месеца бях пуснала идентична тема, така че ми е много близко това, което те вълнува. С разликата, че аз съм вече на 30 и имаме сключен брак от доста годинки. Simple Smile Повечето ми приятелки вече имат деца, до едно време изброявахме коя има..сега вече изброяваме коя няма за по-кратко. Та и мен ме развълнува мисълта защо в мен не се заражда истинско желание за бебе, казвам истинско, защото имам едни такива спорадични желания - например казвам "след лятото започваме бебеправене" - но като мине лятото и аз пак отлагам. Simple Smile Но колко още да отлагам, времето си тече, не ми се иска един ден желанието да се появи, пък някаква друга физиологична причина да попречи, защото не съм се сетила навреме.
Започвам вече да си мисля, че има нещо криво в мен - може ли жена на 30, омъжена за страхотен и готов за бебе мъж, без никакви финансови проблеми, без никакви обременености, да съм толкова незряла и явно несериозна, че да отдавам по-голямо значение на странични неща, вместо на това да стана майка? Много ми се иска да ме обземе страхотното желание скоро - а да не е просто, защото възрастта го изисква - и да се тропна бременна и щастлива. Simple Smile Дано Simple Smile

# 8
  • Мнения: 341
Според мен желанието за дете се появява когато връзката почна да се изхабява и ви се иска нещо което да ви закрепи. При мен желанието за дете е от 1 година заедно сме от 2 явно, че нещо не е както трябва... Но това са си мой разбирания  Rolling Eyes

За първи път чувам подобна теория, напълно нелогична пък, според моите разбирания.

# 9
  • Мнения: 725
Аз казах, че това е мое мнение  Peace

# 10
  • Мнения: 373
Няма ли дете и здраво семейство-нищо няма,тоест нищо не си направил с живота си,ако ще и президент да си. Според мен не е задължително да бъдеш напълно осигурен,за да се решиш на тая стъпка. Сключването на брак е страшно важно,дава ти допълнително самочувствие и вдъхновение.Няма смисъл да отлага човек,всичко става по-трудно с годините.

# 11
  • Мнения: 31
Преди няколко месеца бях пуснала идентична тема, така че ми е много близко това, което те вълнува. С разликата, че аз съм вече на 30 и имаме сключен брак от доста годинки. Simple Smile Повечето ми приятелки вече имат деца, до едно време изброявахме коя има..сега вече изброяваме коя няма за по-кратко. Та и мен ме развълнува мисълта защо в мен не се заражда истинско желание за бебе, казвам истинско, защото имам едни такива спорадични желания - например казвам "след лятото започваме бебеправене" - но като мине лятото и аз пак отлагам. Simple Smile Но колко още да отлагам, времето си тече, не ми се иска един ден желанието да се появи, пък някаква друга физиологична причина да попречи, защото не съм се сетила навреме.
Започвам вече да си мисля, че има нещо криво в мен - може ли жена на 30, омъжена за страхотен и готов за бебе мъж, без никакви финансови проблеми, без никакви обременености, да съм толкова незряла и явно несериозна, че да отдавам по-голямо значение на странични неща, вместо на това да стана майка? Много ми се иска да ме обземе страхотното желание скоро - а да не е просто, защото възрастта го изисква - и да се тропна бременна и щастлива. Simple Smile Дано Simple Smile
Все едно аз съм го писала, същите мисли и аргументи. И аз така решавам, че догодина ще започнем с опитите, после отлагам.. Много искам да го желая вътрешно, да се появи някакво специално чувство, но явно аз ще съм от жените, при които чувството се появява щом си гушнат бебето.
Относно брак, искам да, но сама ли да си предложа? А и съм на мнение, че един човек ако иска нещо и чака дълго това нещо да се случи, после и да се случи му е все едно.
На моменти ме обзема странно чувство на безпокойство - дали няма да стане като с предишната ми връзка - 5 години и накрая нищо.. А и самото бебеправене отнема време..
Така е, бебе може да се гледа и без да си осигурил всичко. Но по-добре е, когато си устроен и независим. И въпреки, че тези фактори са на лице аз още съм объркана.

# 12
  • Русе
  • Мнения: 1 534
А за брака, приятелят ти не иска ли брак? Не е необходимо да чакаш той да ти предложи брак, просто поговорете по въпроса. А той иска ли бебе?

# 13
  • Мнения: 9 064
Интересен въпрос - при мен такова желание изобщо не се е появявало никога, а съм на 30+.
Но за себе си го приемам като нормално, защото нямам идея какво е да искаш да имаш деца - нито се прехласвам по тях, нито ги намирам за нещо, без което животът ми няма да е пълен.

Различните хора имат различно възприятие за нещата - не се стреми да си като повечето - това за мен е глупаво  Peace

Защо разглеждаш предишната си връзка по този начин? Ти си имала различни очаквания за развитието й, които не са се получили? Защото за мен всяка връзка те учи на нещо важно и го възприемам винаги като ценен опит, а не като провал и губене на време

# 14
  • Мнения: X
 OverTheRainbow, не сте ли говорили за брак?
След като бракът за теб е важен и държиш на него, защо си се съгласила да живеете заедно проформа?Дори да не заживеете чак след сключен брак, можело е още в началото да заявиш ясно принципите си,а именно, че очакваш например да сте поне сгодени, за да живеете заедно.
Той на какво мнение е относно брака?

По отношение на точния мъж:ти може (а и desinkata_85 ) и да си мислиш, че той е Мъжът, но умът ти, съзнанието ти, подсъзнанието ти да мислят друго.Биологично е заложено у жената, намери ли точния Самец, да поиска да създаде поколение от него.А щом при теб го няма....
А може и да си от жените, които предпочитат да останат без деца.Аз лично не го разбирам, но ако се окаже така, т.е. никога не изпиташ чувството "Искам да съм майка!", по-добре без дете, отколкото да създадеш едно, за да "като другите" и да го обречеш на нещастно детство и живот. Защото, повярвай, децата, които не са желани, но все пак са родени и отгледани, прекрасно усещат и разбират, че не са ги искали.

Общи условия

Активация на акаунт