При мен пък съвсем не остана, летим във вторник 
Желая приказни почивки на всички заминаващи!
Желая приказни почивки на всички заминаващи!
- Публикувана: 6 авг. 2015, 16:36 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2015, 15:17 ч.
На море в Турция - тема 39
Вие къде ще сте?
Long Beach Resort & SPA Алания- за първи път в този регион след Мармарис, Бодрум и Кушадасъ / Йоздере, надявам се всичко да е ок, макар че единственото което ме притеснява е пътя
Само да ти кажа, че наши приятели след няколко години в Мармарис, сменяйки ту Мармарис Палас, ту Тюрбан, изневериха с CLUB & HOTEL LETOONIA, FETHIYE и тази година ще го повтарят.
И аз бях загледала Летонията. Дори представителката на Емералд, която ни водеше групата миналата година, ми сподели, че е почивала там и е много доволна.
Татяна, незабравима почивка ти пожелавам
А вие къде ще сте?
bib4o_05 много благодаря за информацията и снимките!!! 
miss jylu Тюрбана и аз все го заглеждам...много добре изглежда, после да разказваш
zhorchy Пътя хич да не те притеснява. Тази година от София до Сиде - Манавгат стигнахме с 2-3 часа по-бързо, отколкото миналата година от София до Мармарис. Единствено на Истанбул е малко кофти, защото ние хванахме огромно задръстване.
И аз съм мернала око на Лонг бийч в Алания 
Tatjana Весела и слъчева почивка
miss jylu Тюрбана и аз все го заглеждам...много добре изглежда, после да разказваш
zhorchy Пътя хич да не те притеснява. Тази година от София до Сиде - Манавгат стигнахме с 2-3 часа по-бързо, отколкото миналата година от София до Мармарис. Единствено на Истанбул е малко кофти, защото ние хванахме огромно задръстване.
И аз съм мернала око на Лонг бийч в Алания Tatjana Весела и слъчева почивка
Crystal Admiral Resort & Spa Имате ли впечатления от този хотел?Намира се в Side
Ако това е недостатък-около хотела няма търговски център наблизо и място за разходки.
PS.Long Beach 5*-Alanya е класика в жанра,страшно добър хотел.
Татяна, незабравима почивка ти пожелавам
А вие къде ще сте?
Благодаря ти, и на Бери гърл за пожеланията!
Ще бъдем пак в Сиде-Соргун в Робинзон Памфиля, за 4ти път
Паспорта ми изтича през февруари 2016. Чудя се дали да не го подновя. Мисля, че няма да е проблем октомври да пътувам с него, нали? Нали искаха само 3 месеца от датата на напускане на турска територия?
Паспорта ми изтича през февруари 2016. Чудя се дали да не го подновя. Мисля, че няма да е проблем октомври да пътувам с него, нали? Нали искаха само 3 месеца от датата на напускане на турска територия?
Не знам дали мога да публикувам информация от сайт на една туристическа агенция, но съобщението гласи:
"Важна информация за туристите пътуващи за Турция.
04 Май 2014 г.
Министерството на външните работи уведомява, че в съответствие с публикувания на 11.04.2014 г. в Държавен вестник на Република Турция закон, на територията на страната няма да се допускат чужди граждани, валидността на документа за международно пътуване на които е по-малка от 60 дни от последния ден на планирания престой на турска територия.
Във връзка с горното, настоятелно препоръчваме на българските граждани, преди да предприемат пътуване до Турция да проверят дали паспортите им имат валидност, съобразена с новите изисквания. "
Според мен не е нужно издаването на нови паспорти, но ще пътувам за първи път за Турция и може би е по-добре да изкаже мнение някой по-опитен.
"Важна информация за туристите пътуващи за Турция.
04 Май 2014 г.
Министерството на външните работи уведомява, че в съответствие с публикувания на 11.04.2014 г. в Държавен вестник на Република Турция закон, на територията на страната няма да се допускат чужди граждани, валидността на документа за международно пътуване на които е по-малка от 60 дни от последния ден на планирания престой на турска територия.
Във връзка с горното, настоятелно препоръчваме на българските граждани, преди да предприемат пътуване до Турция да проверят дали паспортите им имат валидност, съобразена с новите изисквания. "
Според мен не е нужно издаването на нови паспорти, но ще пътувам за първи път за Турция и може би е по-добре да изкаже мнение някой по-опитен.
Една малко по- различна дестинация в Турция- Инеада:
За всичките ми приятели: горещо препоръчвам Вила "Южни морета" в Инеада за Вашите летувания. Ето линк към сайта на вилата: http://www.igneada.eu/bg/villa-yuzhni-moreta. Всичко, написано на сайта, отговаря на истината. Условията за настаняване са изключителни, домакинът- д-р Игнатов е много сърдечен и гостоприемен. Вилата е като късче от България, закътано в малкото градче Инеада в североизточната част на Турция, на брега на Черно море, там, където Странджа "целува" морето. Освен удобствата, които предлага вилата, има и голям зелен двор, в който хлапетата бесняха на воля, беседка, където вечер приготвяхме скара, хапвахме и пийвахме.
Плажовете са големи и с много хубав пясък- как ви звучи 20 километров плаж, за сега- почти безлюден, с дюни и пясъчни лилии? Морето е страхотно, планината е наблизо, има и доста местенца, които си заслужава да се посетят. Езерото Мерт е току до морето.
Най- забавното е, че излизайки от двора на вилата, човек буквално се потапя в духа на турската провинция- прашни улички, хаотично движение по улиците (тия шофьори са абсолютни безобразници!), профучаващи колелета, мотори, коли, камиони, атевета... Градчето е малко, но все пак предлага места за хапване, няколко хранителни магазина, няколко магазинчета за хляб, сладкарничка, типична шаренийка на битака, прясна риба на пристанището... Местните хора са дружелюбни към нас, българските туристи. Чуждите езици не са особено на почит, но къде на друго място ще успеем да се справим с чудновата смесица от българо- английско- немско- руски, към която удачно или не- добавяме по някоя турска дума (на място установихме колко много турски думи са част от езика ни). Никъде не останахме неразбрани и необслужени.
За това колко интересен е допира до чуждата култура ще изброя само няколко факта- нека всеки си направи сам изводите:
Първата ми среща със забулени жени на плажа беше леко шокираща. Жените са облечени с нещо като бурка- по- късно проверих и узнах, че това е плажен костюм за мюсюлмански жени, наречен буркини, който плътно покрива тялото и част от главата, като оставя лицето открито. Има ги с всякакви цветове- розови, лилави, ярко сини, черни, с гюлове и без гюлове... Може би половината ми снимки от почивката са именно на забулени жени на плажа. Или плацикащи се на плитко в морето. Аз поне не видях плуваща туркиня- с или без буркини.
Озадачена бях, че в една компания или семейство, където има жена с буркини, не всички са с подобни бански костюми- често има поне 1-2 жени с бански, типични за нашите географски ширини, както и съвсем европейски облечени мъж и деца.
За мое учудване мръсотията е повсеместна. Като се започне от мизерията по плажа (използвани памперси, найлонови чантички и т.н.) до мръсотията по улиците- явно не е необичайно именно на улицата да се изхвърлят обвивки, опаковки, остатъци и т.н.
Почти бях забравила кравите. Маршрутът на стадо крави очевидно съвпадаше с нашия по плажа. Обичайна гледка е как отивайки към плажа някой от групата ни "води" пред себе си и част от стадото.
Кравите не пропускат да украсят плажа с изпражненията си и се отнасят към туристите с абсолютно безразличие... Всъщност започвам да си мисля, че отношението на местните към кравите напомня на това на индийците...
Не само знакът "Стоп" по улиците е "DUR", а и кравата от предупредителния знак за пресичащи домашни животни е от различна порода от нашенската...
Няма как да пропусна молитвите на ходжата, които огласят градчето пет пъти в денонощието. За по- добрата чуваемост има разположени високоговорители през няколко стълба на уличното осветление. Независимо, че се прибрахме преди няколко дни, още се будя около 5 часа сутринта, в очакване ходжата да запее първата за деня молитва.
Турците ходят на море и по начини, които ме впечатлиха- освен на хотел, къща за гости и палатка, имахме удоволствието да се насладим на турско семейство, което дойде на море с ТИР, който паркира в непосредствена близост до вилата. Цялото семейство! Поне три поколения бяха там! Вероятно в ТИР-а беше и половината им покъщнина. Извадиха от камиона каквото им беше нужно, прекараха си два дни на морето, след което палнаха ТИР-а и си заминаха.
Снимала съм и едни сладури, които пред палатката са си разположили диванче... Всъщност в къмпинга в другия край на града диванчета имаше разположени пред повечето палатки.
Турските семейства- особено в почивните дни- излизат навън на нещо като пикник, и си правят скара. Освен добре уредените кътове за това край пътя и в близост до пещерата Дупница, предполагам- доживот ще си спомням скарите, разположени на автопаркинг непосредствено до плажа. Килимче, преносима скара и млада жена, седнала на земята, която бави малко момиченце и обръща пилешки крилца на скарата...Не беше притеснена от факта, че хората паркират колите си покрай нея, и че се налага да прескачат нея и детето, за да стигнат до плажа...
За шаренията по пазарите, за това, че почти никъде няма обявени цени, за вкусотиите, които може да се хапнат по заведенията, за турския сладолед... ще спра до тук. Това трябва да се опита, види, вкуси, помирише...
Нашите дни в Инеада бяха страхотни- шарени, шантави и ароматни. Горещо ви я препоръчвам!!!
За всичките ми приятели: горещо препоръчвам Вила "Южни морета" в Инеада за Вашите летувания. Ето линк към сайта на вилата: http://www.igneada.eu/bg/villa-yuzhni-moreta. Всичко, написано на сайта, отговаря на истината. Условията за настаняване са изключителни, домакинът- д-р Игнатов е много сърдечен и гостоприемен. Вилата е като късче от България, закътано в малкото градче Инеада в североизточната част на Турция, на брега на Черно море, там, където Странджа "целува" морето. Освен удобствата, които предлага вилата, има и голям зелен двор, в който хлапетата бесняха на воля, беседка, където вечер приготвяхме скара, хапвахме и пийвахме.
Плажовете са големи и с много хубав пясък- как ви звучи 20 километров плаж, за сега- почти безлюден, с дюни и пясъчни лилии? Морето е страхотно, планината е наблизо, има и доста местенца, които си заслужава да се посетят. Езерото Мерт е току до морето.
Най- забавното е, че излизайки от двора на вилата, човек буквално се потапя в духа на турската провинция- прашни улички, хаотично движение по улиците (тия шофьори са абсолютни безобразници!), профучаващи колелета, мотори, коли, камиони, атевета... Градчето е малко, но все пак предлага места за хапване, няколко хранителни магазина, няколко магазинчета за хляб, сладкарничка, типична шаренийка на битака, прясна риба на пристанището... Местните хора са дружелюбни към нас, българските туристи. Чуждите езици не са особено на почит, но къде на друго място ще успеем да се справим с чудновата смесица от българо- английско- немско- руски, към която удачно или не- добавяме по някоя турска дума (на място установихме колко много турски думи са част от езика ни). Никъде не останахме неразбрани и необслужени.
За това колко интересен е допира до чуждата култура ще изброя само няколко факта- нека всеки си направи сам изводите:
Първата ми среща със забулени жени на плажа беше леко шокираща. Жените са облечени с нещо като бурка- по- късно проверих и узнах, че това е плажен костюм за мюсюлмански жени, наречен буркини, който плътно покрива тялото и част от главата, като оставя лицето открито. Има ги с всякакви цветове- розови, лилави, ярко сини, черни, с гюлове и без гюлове... Може би половината ми снимки от почивката са именно на забулени жени на плажа. Или плацикащи се на плитко в морето. Аз поне не видях плуваща туркиня- с или без буркини.
Озадачена бях, че в една компания или семейство, където има жена с буркини, не всички са с подобни бански костюми- често има поне 1-2 жени с бански, типични за нашите географски ширини, както и съвсем европейски облечени мъж и деца.
За мое учудване мръсотията е повсеместна. Като се започне от мизерията по плажа (използвани памперси, найлонови чантички и т.н.) до мръсотията по улиците- явно не е необичайно именно на улицата да се изхвърлят обвивки, опаковки, остатъци и т.н.
Почти бях забравила кравите. Маршрутът на стадо крави очевидно съвпадаше с нашия по плажа. Обичайна гледка е как отивайки към плажа някой от групата ни "води" пред себе си и част от стадото.
Кравите не пропускат да украсят плажа с изпражненията си и се отнасят към туристите с абсолютно безразличие... Всъщност започвам да си мисля, че отношението на местните към кравите напомня на това на индийците...
Не само знакът "Стоп" по улиците е "DUR", а и кравата от предупредителния знак за пресичащи домашни животни е от различна порода от нашенската...
Няма как да пропусна молитвите на ходжата, които огласят градчето пет пъти в денонощието. За по- добрата чуваемост има разположени високоговорители през няколко стълба на уличното осветление. Независимо, че се прибрахме преди няколко дни, още се будя около 5 часа сутринта, в очакване ходжата да запее първата за деня молитва.
Турците ходят на море и по начини, които ме впечатлиха- освен на хотел, къща за гости и палатка, имахме удоволствието да се насладим на турско семейство, което дойде на море с ТИР, който паркира в непосредствена близост до вилата. Цялото семейство! Поне три поколения бяха там! Вероятно в ТИР-а беше и половината им покъщнина. Извадиха от камиона каквото им беше нужно, прекараха си два дни на морето, след което палнаха ТИР-а и си заминаха.
Снимала съм и едни сладури, които пред палатката са си разположили диванче... Всъщност в къмпинга в другия край на града диванчета имаше разположени пред повечето палатки.
Турските семейства- особено в почивните дни- излизат навън на нещо като пикник, и си правят скара. Освен добре уредените кътове за това край пътя и в близост до пещерата Дупница, предполагам- доживот ще си спомням скарите, разположени на автопаркинг непосредствено до плажа. Килимче, преносима скара и млада жена, седнала на земята, която бави малко момиченце и обръща пилешки крилца на скарата...Не беше притеснена от факта, че хората паркират колите си покрай нея, и че се налага да прескачат нея и детето, за да стигнат до плажа...
За шаренията по пазарите, за това, че почти никъде няма обявени цени, за вкусотиите, които може да се хапнат по заведенията, за турския сладолед... ще спра до тук. Това трябва да се опита, види, вкуси, помирише...
Нашите дни в Инеада бяха страхотни- шарени, шантави и ароматни. Горещо ви я препоръчвам!!!
Паспорта ми изтича през февруари 2016. Чудя се дали да не го подновя. Мисля, че няма да е проблем октомври да пътувам с него, нали? Нали искаха само 3 месеца от датата на напускане на турска територия?
Паспорта ми изтича през февруари 2016. Чудя се дали да не го подновя. Мисля, че няма да е проблем октомври да пътувам с него, нали? Нали искаха само 3 месеца от датата на напускане на турска територия?
Скрит текст:
Нашите дни в Инеада бяха страхотни- шарени, шантави и ароматни. Горещо ви я препоръчвам!!!Една малко по- различна дестинация в Турция- Инеада:
За всичките ми приятели: горещо препоръчвам Вила "Южни морета" в Инеада за Вашите летувания. Ето линк към сайта на вилата: http://www.igneada.eu/bg/villa-yuzhni-moreta. Всичко, написано на сайта, отговаря на истината. Условията за настаняване са изключителни, домакинът- д-р Игнатов е много сърдечен и гостоприемен. Вилата е като късче от България, закътано в малкото градче Инеада в североизточната част на Турция, на брега на Черно море, там, където Странджа "целува" морето. Освен удобствата, които предлага вилата, има и голям зелен двор, в който хлапетата бесняха на воля, беседка, където вечер приготвяхме скара, хапвахме и пийвахме.
Плажовете са големи и с много хубав пясък- как ви звучи 20 километров плаж, за сега- почти безлюден, с дюни и пясъчни лилии? Морето е страхотно, планината е наблизо, има и доста местенца, които си заслужава да се посетят. Езерото Мерт е току до морето.
Най- забавното е, че излизайки от двора на вилата, човек буквално се потапя в духа на турската провинция- прашни улички, хаотично движение по улиците (тия шофьори са абсолютни безобразници!), профучаващи колелета, мотори, коли, камиони, атевета... Градчето е малко, но все пак предлага места за хапване, няколко хранителни магазина, няколко магазинчета за хляб, сладкарничка, типична шаренийка на битака, прясна риба на пристанището... Местните хора са дружелюбни към нас, българските туристи. Чуждите езици не са особено на почит, но къде на друго място ще успеем да се справим с чудновата смесица от българо- английско- немско- руски, към която удачно или не- добавяме по някоя турска дума (на място установихме колко много турски думи са част от езика ни). Никъде не останахме неразбрани и необслужени.
За това колко интересен е допира до чуждата култура ще изброя само няколко факта- нека всеки си направи сам изводите:
Първата ми среща със забулени жени на плажа беше леко шокираща. Жените са облечени с нещо като бурка- по- късно проверих и узнах, че това е плажен костюм за мюсюлмански жени, наречен буркини, който плътно покрива тялото и част от главата, като оставя лицето открито. Има ги с всякакви цветове- розови, лилави, ярко сини, черни, с гюлове и без гюлове... Може би половината ми снимки от почивката са именно на забулени жени на плажа. Или плацикащи се на плитко в морето. Аз поне не видях плуваща туркиня- с или без буркини.
Озадачена бях, че в една компания или семейство, където има жена с буркини, не всички са с подобни бански костюми- често има поне 1-2 жени с бански, типични за нашите географски ширини, както и съвсем европейски облечени мъж и деца.
За мое учудване мръсотията е повсеместна. Като се започне от мизерията по плажа (използвани памперси, найлонови чантички и т.н.) до мръсотията по улиците- явно не е необичайно именно на улицата да се изхвърлят обвивки, опаковки, остатъци и т.н.
Почти бях забравила кравите. Маршрутът на стадо крави очевидно съвпадаше с нашия по плажа. Обичайна гледка е как отивайки към плажа някой от групата ни "води" пред себе си и част от стадото.
Кравите не пропускат да украсят плажа с изпражненията си и се отнасят към туристите с абсолютно безразличие... Всъщност започвам да си мисля, че отношението на местните към кравите напомня на това на индийците...
Не само знакът "Стоп" по улиците е "DUR", а и кравата от предупредителния знак за пресичащи домашни животни е от различна порода от нашенската...
Няма как да пропусна молитвите на ходжата, които огласят градчето пет пъти в денонощието. За по- добрата чуваемост има разположени високоговорители през няколко стълба на уличното осветление. Независимо, че се прибрахме преди няколко дни, още се будя около 5 часа сутринта, в очакване ходжата да запее първата за деня молитва.
Турците ходят на море и по начини, които ме впечатлиха- освен на хотел, къща за гости и палатка, имахме удоволствието да се насладим на турско семейство, което дойде на море с ТИР, който паркира в непосредствена близост до вилата. Цялото семейство! Поне три поколения бяха там! Вероятно в ТИР-а беше и половината им покъщнина. Извадиха от камиона каквото им беше нужно, прекараха си два дни на морето, след което палнаха ТИР-а и си заминаха.
Снимала съм и едни сладури, които пред палатката са си разположили диванче... Всъщност в къмпинга в другия край на града диванчета имаше разположени пред повечето палатки.
Турските семейства- особено в почивните дни- излизат навън на нещо като пикник, и си правят скара. Освен добре уредените кътове за това край пътя и в близост до пещерата Дупница, предполагам- доживот ще си спомням скарите, разположени на автопаркинг непосредствено до плажа. Килимче, преносима скара и млада жена, седнала на земята, която бави малко момиченце и обръща пилешки крилца на скарата...Не беше притеснена от факта, че хората паркират колите си покрай нея, и че се налага да прескачат нея и детето, за да стигнат до плажа...
За шаренията по пазарите, за това, че почти никъде няма обявени цени, за вкусотиите, които може да се хапнат по заведенията, за турския сладолед... ще спра до тук. Това трябва да се опита, види, вкуси, помирише...
За всичките ми приятели: горещо препоръчвам Вила "Южни морета" в Инеада за Вашите летувания. Ето линк към сайта на вилата: http://www.igneada.eu/bg/villa-yuzhni-moreta. Всичко, написано на сайта, отговаря на истината. Условията за настаняване са изключителни, домакинът- д-р Игнатов е много сърдечен и гостоприемен. Вилата е като късче от България, закътано в малкото градче Инеада в североизточната част на Турция, на брега на Черно море, там, където Странджа "целува" морето. Освен удобствата, които предлага вилата, има и голям зелен двор, в който хлапетата бесняха на воля, беседка, където вечер приготвяхме скара, хапвахме и пийвахме.
Плажовете са големи и с много хубав пясък- как ви звучи 20 километров плаж, за сега- почти безлюден, с дюни и пясъчни лилии? Морето е страхотно, планината е наблизо, има и доста местенца, които си заслужава да се посетят. Езерото Мерт е току до морето.
Най- забавното е, че излизайки от двора на вилата, човек буквално се потапя в духа на турската провинция- прашни улички, хаотично движение по улиците (тия шофьори са абсолютни безобразници!), профучаващи колелета, мотори, коли, камиони, атевета... Градчето е малко, но все пак предлага места за хапване, няколко хранителни магазина, няколко магазинчета за хляб, сладкарничка, типична шаренийка на битака, прясна риба на пристанището... Местните хора са дружелюбни към нас, българските туристи. Чуждите езици не са особено на почит, но къде на друго място ще успеем да се справим с чудновата смесица от българо- английско- немско- руски, към която удачно или не- добавяме по някоя турска дума (на място установихме колко много турски думи са част от езика ни). Никъде не останахме неразбрани и необслужени.
За това колко интересен е допира до чуждата култура ще изброя само няколко факта- нека всеки си направи сам изводите:
Първата ми среща със забулени жени на плажа беше леко шокираща. Жените са облечени с нещо като бурка- по- късно проверих и узнах, че това е плажен костюм за мюсюлмански жени, наречен буркини, който плътно покрива тялото и част от главата, като оставя лицето открито. Има ги с всякакви цветове- розови, лилави, ярко сини, черни, с гюлове и без гюлове... Може би половината ми снимки от почивката са именно на забулени жени на плажа. Или плацикащи се на плитко в морето. Аз поне не видях плуваща туркиня- с или без буркини.
Озадачена бях, че в една компания или семейство, където има жена с буркини, не всички са с подобни бански костюми- често има поне 1-2 жени с бански, типични за нашите географски ширини, както и съвсем европейски облечени мъж и деца.
За мое учудване мръсотията е повсеместна. Като се започне от мизерията по плажа (използвани памперси, найлонови чантички и т.н.) до мръсотията по улиците- явно не е необичайно именно на улицата да се изхвърлят обвивки, опаковки, остатъци и т.н.
Почти бях забравила кравите. Маршрутът на стадо крави очевидно съвпадаше с нашия по плажа. Обичайна гледка е как отивайки към плажа някой от групата ни "води" пред себе си и част от стадото.
Кравите не пропускат да украсят плажа с изпражненията си и се отнасят към туристите с абсолютно безразличие... Всъщност започвам да си мисля, че отношението на местните към кравите напомня на това на индийците...
Не само знакът "Стоп" по улиците е "DUR", а и кравата от предупредителния знак за пресичащи домашни животни е от различна порода от нашенската...
Няма как да пропусна молитвите на ходжата, които огласят градчето пет пъти в денонощието. За по- добрата чуваемост има разположени високоговорители през няколко стълба на уличното осветление. Независимо, че се прибрахме преди няколко дни, още се будя около 5 часа сутринта, в очакване ходжата да запее първата за деня молитва.
Турците ходят на море и по начини, които ме впечатлиха- освен на хотел, къща за гости и палатка, имахме удоволствието да се насладим на турско семейство, което дойде на море с ТИР, който паркира в непосредствена близост до вилата. Цялото семейство! Поне три поколения бяха там! Вероятно в ТИР-а беше и половината им покъщнина. Извадиха от камиона каквото им беше нужно, прекараха си два дни на морето, след което палнаха ТИР-а и си заминаха.
Снимала съм и едни сладури, които пред палатката са си разположили диванче... Всъщност в къмпинга в другия край на града диванчета имаше разположени пред повечето палатки.
Турските семейства- особено в почивните дни- излизат навън на нещо като пикник, и си правят скара. Освен добре уредените кътове за това край пътя и в близост до пещерата Дупница, предполагам- доживот ще си спомням скарите, разположени на автопаркинг непосредствено до плажа. Килимче, преносима скара и млада жена, седнала на земята, която бави малко момиченце и обръща пилешки крилца на скарата...Не беше притеснена от факта, че хората паркират колите си покрай нея, и че се налага да прескачат нея и детето, за да стигнат до плажа...
За шаренията по пазарите, за това, че почти никъде няма обявени цени, за вкусотиите, които може да се хапнат по заведенията, за турския сладолед... ще спра до тук. Това трябва да се опита, види, вкуси, помирише...