За изброените престъпления в първия пост - категорично бих се отказала от близкия човек. Дори ако ми е дете. Също бих се отдала на дълбоки размишления що за идиотска майка съм и как се е стигнало до там. Ако ми е някакъв друг близък, бих се позамислила защо средата ми е такава.
- Публикувана: 9 авг. 2015, 23:57 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2015, 18:15 ч.
Как бихте постъпили, ако разберете, че ваш близък е извършил тежко престъпление?
Аз съм жалостива и при разни такива истории ми е жал и за извършителите. Това си е погубен живот, ако ги нямаше някои фактори и причини, човекът би могъл да е нормален, да е добър, да радва близките си.
Та ако ми е роднина, близък, сигурно още по-тежко бих го изживяла.
Ще съм до него, доколкото ми е възможно, ще поискам да ми обясни защо го е направил/а. Би ми било нужно да получа обяснение. Ако нарани мен или детето ми, вече ще ми е невъзможно да съм до него, защото съм пряко засегната и съм "от другата страна".
Но пак ще страдам, заради всичко загубено.
Та ако ми е роднина, близък, сигурно още по-тежко бих го изживяла.
Ще съм до него, доколкото ми е възможно, ще поискам да ми обясни защо го е направил/а. Би ми било нужно да получа обяснение. Ако нарани мен или детето ми, вече ще ми е невъзможно да съм до него, защото съм пряко засегната и съм "от другата страна".
Но пак ще страдам, заради всичко загубено.
За да ми е близък трябва да мога да му вярвам,което е невъзможно ако дори само има сянка на съмнение .За това имам много роднини, съседи и познати,но близките ми се броят на пръстите на ръката ми.
Близките ми мога да допусна в дома ми ,в семейството ми ,покрай детето ми.Ако дори само имам подозрение ,нали се сещате за онова вътрешно чувство поради което не съм напълно убедена в доверието си относно даден човек то той не ми е близък.С годините живота ми ме е научил да бъда безкрайно мнителна и да се дистанцирам от всичко и всеки който би повлиял негативно на важните за мен неща и хора.Ако не си отваряш очите и не умееш да пазиш щастието си ,може да го изгубиш.
Съчувствам на хора ,които са правили погрешни стъпки ,но никога нито за момент не съм имала съмения или неясноти относно приоритетите ми.
Близките ми мога да допусна в дома ми ,в семейството ми ,покрай детето ми.Ако дори само имам подозрение ,нали се сещате за онова вътрешно чувство поради което не съм напълно убедена в доверието си относно даден човек то той не ми е близък.С годините живота ми ме е научил да бъда безкрайно мнителна и да се дистанцирам от всичко и всеки който би повлиял негативно на важните за мен неща и хора.Ако не си отваряш очите и не умееш да пазиш щастието си ,може да го изгубиш.
Съчувствам на хора ,които са правили погрешни стъпки ,но никога нито за момент не съм имала съмения или неясноти относно приоритетите ми.
... категорично бих се отказала от близкия човек. Дори ако ми е дете.
Силни думи, дано не ти се налага да ги тестваш.
Ако детето ти извърши престъпление срещу майка ти, кого ще подкрепиш?
Колкото и ужасяващо да звучи, най-вероятно бих подкрепила този, когото обичам повече, а това в повечето случаи, при така поставения избор, няма как да е майката.
Защото грозната истина е следната - ако имаш 2 деца и едното убие другото, отричайки се от детето-убиец, "губиш" и двете.
Ако детето ти извърши престъпление срещу майка ти, кого ще подкрепиш?
Колкото и ужасяващо да звучи, най-вероятно бих подкрепила този, когото обичам повече, а това в повечето случаи, при така поставения избор, няма как да е майката.
Защото грозната истина е следната - ако имаш 2 деца и едното убие другото, отричайки се от детето-убиец, "губиш" и двете.
Дефинирай "от лошо по-лошо". Не мога да търпя убийство на по-слаби и невинни, садистично и нарочно. Но ако затриеш някой изрод или примерно ти се удаде възможност да гръмнеш Ахмед Доган при ловен инцидент...това не го броя.
Както казах, сещам се за жени, които заради копринения клон са взели мъж, за който е ясно, че е способен на убийства и насилие. Носят си последствията.
Както казах, сещам се за жени, които заради копринения клон са взели мъж, за който е ясно, че е способен на убийства и насилие. Носят си последствията.
Познавам една жена, чийто син беше отвлякъл едно момиче, ей така, на случаен принцип и в продължение на дни беше вършил какви ли не гадости с нея. Заловиха го, осъдиха го, а момичето след като се възстанови, се обеси. Майката не се отказа от сина си и не само това ами и само се вайкаше за сина си, как такова нещо му се било случило 
Не знам кой ми е по-противен в случая, майката или сина. Не разбирам подобно поведение.
Не знам кой ми е по-противен в случая, майката или сина. Не разбирам подобно поведение.
Ако детето ти извърши престъпление срещу майка ти, кого ще подкрепиш?
Колкото и ужасяващо да звучи, най-вероятно бих подкрепила този, когото обичам повече, а това в повечето случаи, при така поставения избор, няма как да е майката.
Защото грозната истина е следната - ако имаш 2 деца и едното убие другото, отричайки се от детето-убиец, "губиш" и двете.
Имаш ли деца?
Все още не. Но това каква връзка има?
Ако детето ти извърши престъпление срещу майка ти, кого ще подкрепиш?
Колкото и ужасяващо да звучи, най-вероятно бих подкрепила този, когото обичам повече, а това в повечето случаи, при така поставения избор, няма как да е майката.
Защото грозната истина е следната - ако имаш 2 деца и едното убие другото, отричайки се от детето-убиец, "губиш" и двете.
Имаш ли деца?
Все още не. Но това каква връзка има?
Правила съм го и пак ще го направя.Щом ми е близък,значи има защо.По- напред някой обясни що е то близък,има братя и сестри,които не са си близки.
След този случай се убедих,че не всичко е така,както то представят медиите.Нещата може да стоят по коренно различен начин и всеки може да сгреши,колкото и да е добър,макар и да няма грам злоба в него.От тогава не си позволявам да съдя хората,освен ако не съм пряк свидетел.
В друго нещо също се убедих- децата стигат там където са,с помощта на родителите си.Дали на висок пост или в затвора все едно.И изобщо не е едно и също да подкрепиш детето си и да подкрепиш постъпката му.
След този случай се убедих,че не всичко е така,както то представят медиите.Нещата може да стоят по коренно различен начин и всеки може да сгреши,колкото и да е добър,макар и да няма грам злоба в него.От тогава не си позволявам да съдя хората,освен ако не съм пряк свидетел.
В друго нещо също се убедих- децата стигат там където са,с помощта на родителите си.Дали на висок пост или в затвора все едно.И изобщо не е едно и също да подкрепиш детето си и да подкрепиш постъпката му.
Скрит текст:
Колкото и ужасяващо да звучи, най-вероятно бих подкрепила този, когото обичам повече, а това в повечето случаи, при така поставения избор, няма как да е майката.
Защото грозната истина е следната - ако имаш 2 деца и едното убие другото, отричайки се от детето-убиец, "губиш" и двете.
Имаш ли деца?
Все още не. Но това каква връзка има?
Ако детето ти извърши престъпление срещу майка ти, кого ще подкрепиш?
Колкото и ужасяващо да звучи, най-вероятно бих подкрепила този, когото обичам повече, а това в повечето случаи, при така поставения избор, няма как да е майката.
Защото грозната истина е следната - ако имаш 2 деца и едното убие другото, отричайки се от детето-убиец, "губиш" и двете.
Имаш ли деца?
Все още не. Но това каква връзка има?
Няма как да знаеш, как би постъпила.
Така е, разбира се, именно затова и употребих думата "най-вероятно".
Но също така, всеки от нас познава себе си най-добре и би могъл до известна степен да предвиди реакциите си. Забелязала съм, че на подсъзнателно, почти органическо ниво винаги съм на страната на мъжа си, дори и той да не е прав, в спор или съревнование с друг човек.
При мен, това наистина е много първичен и неосъзнат поведенчески модел, над който се замислих съвсем наскоро. Е, как тогава да допусна, че ако той (мъжът ми) извърши някакво тежко деяние, ще се отрека от него с лека ръка?Но спирам по темата, не искам да задълбавам повече.
Има един много хубав документален филм от поредицата на Ничия земя - Затвор за деца.
Не е много дълъг този откъс, може да се види. Две деца! Вижте разликите!
http://www.vbox7.com/play:3f0b9c4cf7
Едното момче постоянно пише до майка си. И отговор няма....
Филмът дава поле за размисъл, за различните хора, за ДЕЦА, извършили особено тежки престъпления, за размишленията им след това, за осъзнаването, за прошката, за живота, за близките. Даже за майката!
Никак не е леко, никак не е еднозначно.
Мен лично този филм ме накара да изпитам съжаление към човешката съдба, извън конкретиката. Да разсъждавам за човешките слабости, за безвъзвратността и за себе си научих някои неща.
Когато разсъждаваме хипотетично е едно, но ако сме поставени в реална ситуация, може да се окаже, че сме готови да престъпим и принципите си.
Иначе какво да кажа - всеки заслужава справедливост. Всеки.
Не е много дълъг този откъс, може да се види. Две деца! Вижте разликите!
http://www.vbox7.com/play:3f0b9c4cf7
Едното момче постоянно пише до майка си. И отговор няма....
Филмът дава поле за размисъл, за различните хора, за ДЕЦА, извършили особено тежки престъпления, за размишленията им след това, за осъзнаването, за прошката, за живота, за близките. Даже за майката!
Никак не е леко, никак не е еднозначно.
Мен лично този филм ме накара да изпитам съжаление към човешката съдба, извън конкретиката. Да разсъждавам за човешките слабости, за безвъзвратността и за себе си научих някои неща.
Когато разсъждаваме хипотетично е едно, но ако сме поставени в реална ситуация, може да се окаже, че сме готови да престъпим и принципите си.
Иначе какво да кажа - всеки заслужава справедливост. Всеки.